Шахматната дъска на Балканите

/КРОСС/ Напоследък често се задава въпросът дали Балканите се завръщат с пълна сила във фокуса на вниманието на големите световни сили. Трябва да сме наясно, че Балканите никога не са били извън обсега на тези сили. И независимо от това, че няма непрекъснат поток от информация за действия на някоя от тези сили на полуострова, това не означава, че те не са в постоянно противоборство помежду си за сфери на влияние в политически и икономически план. САЩ, Русия, а в последно време и Китай чрез своята инициатива „Един пояс, един път", са в непрекъсната надпревара за присъствие на Балканите. Това означава, че те продължават да бъдат постоянен обект на интереси. Всяка една от държавите, които споменавам, има своето присъствие в посока резултати в една или друга сфера. Например, по отношение на Гърция е традиционно присъствието на руски капитали в енергийната сфера. Китайска компания пък купи най-голямото гръцко пристанище Пирея и го превърна в едно от десетте най-бързо развиващи се пристанища на континента. Трябва да споменем и Турция, която също е регионална сила и по отношение на Балканите нееднократно е проявявала своя интерес чрез речите на нейния президент и премиер.

През 2017 г. бе отчетено също така пзасилване на сътрудничеството между самите балкански страни.

Първият знак за това бе постигнатият договор между България и Македония. Второ знаково събитие бе съвместното заседание на двете правителства в Струмица. Следващ интересен момент в посока засилване на сътрудничеството, най-вече в инфраструктурен план, е срещата на премиерите на България и Гърция в Кавала. Активизирането на срещите на високо равнище изобщо на Балканите идва да покаже не само желание от страна на балканските лидери за сътрудничество, но и е една определена тенденция към активизиране на контакти, които досега бяха с едно много тежко историческо минало.

Къде е ролята на Европейския съюз в това засилено балканско сътрудничество? Не може да се пренебрегне фактът, че на европейско ниво балканската риторика също беше много активна. Доколко обаче риториката и политическите предложения ще намерят своите конкретни реализации? Не трябва да елиминираме факта, че от две години и повече ЕС е в една перманентна криза, която минава през миграционната вълна, Брекзит и стига до Каталуния и настоящата политическа криза в Германия.

В следващата половин година България ще бъде ротационен председател на Съвета на Европейския съюз. В поредицата от срещи на високо равнище можем да търсим желанието на България да активизира един процес на балканско евроатлантическо членство.

Предизвикателствата както по посока на Балканите, така и по посока на консолидиране на ЕС като цяло, ще поставят България като председател на съюза в една много сложна ситуация. Тя ще трябва да играе ролята на балансьор, но същевременно София ще има шанса и възможността чрез активизиране на контактите да създаде реална възможност да се постигнат резултати, които да отворят пътя към еврочленството на Западните Балкани, както и към регулиране на отношенията Турция-ЕС, Русия-ЕС и т.н. Специално за Западните Балкани въпросът е могат ли те да бъдат приемани еднозначно, когато става въпрос за бъдещето им евроатлантическо членство? Не трябва да разглеждаме Западните Балкани като една геополитическа конфигурация, в която всичко е еднакво.

Всяка една от държавите има своите специфични проблеми, които са на различен етап от своето развитие, а те самите са в различна степен готови за евроатлантическо членство. Това означава, че както България като председател на ЕС, така и всички европейски институции, трябва много внимателно да подхождат в диалога си с всяка една от тези държави. Унифицирането на техните проблеми ще засили несигурността в решаването на предизвикателствата, свързани с интеграцията на Западните Балкани към ЕС и НАТО.

Източник: Нина Дюлгерова, в. „Стандарт"