Вера Ахундова: Слабият банков надзор е държавна политика

/КРОСС/ - Г-жо Ахундова, делото по несъстоятелност на КТБ беше разпределено в Софийския апелативен съд в присъствието на медиите. И последва сигнал за бомба в Съдебната палата. Докога ще гърми бомбата КТБ?

- Няма готов модел, който да използваме, за да изчислим точно финансовите, икономическите и социалните последици. По простата причина, че никоя държава не допуска краха на системна банка, каквато е КТБ. Но емпиричните данни сочат, че последиците от фалита на системна банка се изживяват в период, не по-кратък от десет години. През втората и третата година от фалита негативният ефект се мултиплицира. Пак емпирично е доказано, че един процент спад в потреблението заради загубени пари води до спад в инвестициите от 6 до 8% на годишна база. Такъв спад следва да очакваме в България за тази година. Всъщност единственият фалит на системна банка е допуснат през 2009 г. в Нигерия. Но става дума за тежка криза в цялата им банкова система, която държавата овладява с радикални действия. Единствено Африбанк не е спасена в същия й вид, но не е и унищожена, както става с КТБ. Активите на нигерийската банка са прехвърлени в създадената още същия ден „Мейнстрийтбанк", за да се запазят интересите на всички вложители. А лошите кредити са прехвърлени към компанията - банка за лоши кредити „Асет Мениджмънт Ко". И въпреки че спестяванията са спасени, ефектът от фалити се чувства силно до 2015 година. БВП на региона, в който е била съсредоточена дейността й, не може да достигне средния за страната.
Схемата, за която говоря, беше приложена още по-успешно в кризата с португалската „Ешпириту Санту". Там над 4 млрд. евро бяха ползвани от акционерите за лични вложения и още толкова бяха ролвани през анголския клон на банката. Португалското правителство реши определените като лоши кредити да останат за сметка на акционерите, извади добрата част от активите и те работят безпроблемно до момента. Ангола на свой ред също реши да оздрави клона на своя територия, за да не пострадат клиентите й. Така че да повторя - възможно най-нерационалното решение е да се фалира системна банка. Допуска се фалит на малки банки, от които нищо не зависи - имаше такъв случай в Холандия преди десетина години, а сега наблюдаваме подобен подход и в Русия. Миналата година ЮАР реши да не допусне фалит на малка банка, защото реши, че психологически и пазарно е по-добре хората да вярват в банковата система и да продължат да потребяват. При това помощта не беше държавна, а я предоставиха другите банки. А по отношение на КТБ беше приложен типично българският подход - да биеш падналия и да ласкаеш онзи, който се възкачва. И още - няма значение, че се унищожава средната класа, нито че БВП на страната се срива с 10 процента.

- Какво ни казват всъщност списъците „КТБ" - били те „портиерски", или VIP?
- „Портиерските" дори не бих ги коментирала, защото те са средство за отклоняване на вниманието. Кой бил в банката, кой не бил - очевидно всички тези хора са ходили там за пари. Без да познавам в детайли дейността на КТБ - моята фирма е там обикновен вложител - очевидно Цветан Василев е давал пари не само на специални инвестиционни дружества. Давани са и пари за благородни каузи като спорт, църкви и други, от които е трудно да получиш директна облага. Всъщност списъци излизат поне от две години. Но след удара срещу КТБ ние се опитвахме да намерим кой е всъщност не VIP, a PIP - Political Important Persons. Това са хора от политиката, депутати, министри, участници в общинската власт, техни съпруги, деца, майки, бащи, любовници, снахи, зетьове. Тук е разликата между тези списъци и портиерските. Ако, да речем, Бойко Борисов отиде в КТБ, всички служители ще знаят кой е той. Но ако в банката отиде дъщерята, съпругата или майката на децата на такова лице, те едва ли ще бъдат разпознати като свързани с него по роднинска линия, ако не са пратени там с уговорката да си открият специална сметка. Поясненията в оповестения от нас списък за това кой кой е и на кого е роднина, са автентични.
Важните дати в този списък са две - 31 май и 20 юни 2014 година. Данните, свързани с последната, идват от предоставената на Фонда за гарантиране на влоговете информация в края на октомври. Тя е показателна. От 44 сметки на лица, свързани с ДПС, 19 са на фирми на Ирена Кръстева. Лицето Делян Пеевски има няколко сметки с по няколко хиляди лева, но не защото е беден. А защото целият този кръг е изтеглил планово и организирано 114 млн. лв. от общо 118 млн. лв. само за 20 дни. А от регистъра на обществените поръчки се вижда, че от 2012 до 2014 г. фирмите, свързвани с тези лица, са получили договори за 780 млн. лева. Дължимите от тях кредити към КТБ пък са над 700 млн. лева. Необслужването им, съчетано с масовото изтегляне на средства, е блокирало банката тотално. Де факто банката е управлявана нетолкова от Цветан Василев, колкото от кръга „Пеевски", за чиято принадлежност към ДПС всеки интелигентен човек си прави изводи. Работила съм с много финансови експерти в последните години, предимно в чужбина. Всички те си имат мото - съдбата на една банка се решава не от вложителите, а от големите й кредитополучатели. Ако решат да не плащат, банката е обречена.

- Всички се питаме какво се случи с банката след затварянето й.
- Ние в нашето сдружение искаме да знаем защо прокуратурата мълчи, след като сме я сезирали примерно за абсолютно безпричинната смяна през август миналата година на основната операционна система на банката. Преди това старата система не е показала никакви проблеми и не е давала дефекти. Но БНБ е дала съгласие за инсталиране на друга. Наши членове ни дадоха информация от Централната банка за т. нар. „отворени прозорци" в затворената КТБ. Това значи, че от нея всеки месец се извършват плащания. Това продължава и в момента. Банката разполага с голяма ликвидност. Тя има повече от 400 млн. лв. кеш в трезорите й и държи над 800 млн. лв. в ДЦК - общо към 1,300 млрд. лева. В сигнала си до прокуратурата поискахме да бъде проверено извършват ли се плащания към облигационерите и одържавен ли е облигационният дълг на КТБ? Засега нямаме доказателства за това, но предполагаме, че се е случило, за да не възникнат репутационни затруднения при турнето на финансовия министър Владислав Горанов в Лондон за представяне на емисията от 3,1 млрд. евро. Това е направено според нас заради заканата на облигационерите в КТБ да създадат много проблеми за всяка следваща емисия на България. Притежаваме тяхна кореспонденция с Бойко Борисов и с Петър Чобанов, в която те негодуват, че са били излъгани. Още когато Чобанов е предлагал българските облигации в лондонското Сити, той им е обещал облигациите им в КТБ да бъдат изплатени до стотинка. Имаме и информация за извършени много на брой едновременни плащания в евро от КТБ преди великденските празници. А тази техника обичайно се прилага само при плащания по купони на облигации, защото всичките им притежатели трябва да си получат едновременно парите на падежа.

- Възможно ли е такова одържавяване да стане без изричен управленски акт и да не остави следи?
- Не, разбира се, стига управляващите да искат или поне да осигурят достъп до информацията. Трябва да се провери какво е положението с външния дълг и дали той не е нараснал с размера на платеното по облигациите. Тъй като ние нямаме достъп, а и трябва да пазим членовете си, поискахме от прокуратурата да провери операциите чрез системите за плащания SWIFT и TARGET 2. Искаме такава проверка и по друг повод - подсказват ни, че много от политически важните лица и бизнесмени са получили парите си от затворената банка в брой или по сметки в други банки. И вероятно при някоя от тези операции е допусната грешката средствата да са в евро. И понеже другата система за разплащания - RINGS, е под наблюдението на БНБ, системата, която преминава през Централната европейска банка, ще подскаже кой се е излъгал да си получи парите по еврова сметка, включително и в чужбина. При разговора ни с представители на Европейската комисия те почти се изпуснаха, че са открили такива данни.
Увереността и настойчивостта, с която ДПС настоява за разкриване на банковата тайна, за нас е показател, че този кръг е получил парите си и е извършена пълна корекция на кредитната или депозитната им история. Те не казват откога искат да бъде свалена банковата тайна. Но ако се окаже, че имат предвид датата на отнемане на лиценза - 6 ноември, за какво сваляне говорим? Масово са били манипулирани ръчно сумите по сметките, свързани с минимално гарантираните средства. Показахме на публиката заповед за създаване на специална комисия в КТБ, която да се занимава с преференциалните депозити, за които излезе информация, че са около 1000, и то след като БНБ намали служебно лихвите по тях до средните пазарни размери. Разминаването между нашите и на държавата суми за размера на гарантираните депозити и на реално изплатените за тях средства показва, че са изплатени големи суми на „кухи" депозанти. Това са реални лица, на които с подмяната на операционната система е създадена фалшива депозитна история с цел източване на банката. Отделно в затворената вече банка са сключвани граждански договори, по които са плащани баснословни хонорари - по 250 хил. лв. на месец, или 1000 лв. на час. Въз основа на консултантски договори са назначени 120 души, които да помагат на одиторските фирми, в които всъщност са работели. Тези хора са получавали само парите, без да вършат нищо. Работата е вършил персоналът на КТБ, без обаче да получава хонорари. Сред „консултантите" има лица с ЕГН от 1940 и 1941 г. с по 12 хил. лв. възнаграждение. Тъкмо работа за Владислав Горанов, който в предишния парламент като депутат каза, че не може да си издържа семейството. До края на декември бяха похарчени повече от 2 млн. лв. само за адвокати, без да е свършено нищо съществено. Куп лица и фирми са получавали пари за юридически услуги, без да се вясват в банката. Работят със синдиците по схемата „един синдик - един юрист" и обратното.

- Очаквате ли да се потвърдят прогнозите за избирателно атакуване на вражески прихващания и да бъдат подминавани "приятелските"?
- Някои странни обстоятелства ни накараха да се обърнем към председателя на гаранционния фонд Радослав Миленков с искане за тълкуване. Цесиите на държавните предприятия са около 25% от общата сума, или близо 250 млн. лева. И всички тези цесии са правени в затворен кръг между тях. А Горанов обяви, че ще бъдат атакувани 180 цесии на стойност няколко милиона лева. В тях са събрали вероятно някакви дребни суми, които само пречат и създават бюрократична работа. Това, което уврежда кардинално масата на несъстоятелността, са освободените въз основа на осчетоводените прихващания обезпечения. Но забележете, въпросните държавни кредитополучатели пък изобщо не са предоставяли обезпечения. Това за мен означава без капка съмнение, че става въпрос за кредити, отпускани под натиск, пък бил той и „приятелски". Коя нормална банка, в случая - КТБ, би дала необезпечени средства на „Мини Марица-изток - 2", ако някой не е звъннал на Цветан Василев, за да му обяснява колко е важно миньорите да слязат под земята? В случая не става въпрос за т. нар. проектно финансиране чрез SPV-дружества, което беше раздухано като основен способ за източване на банката. Защото при тях дори да има посредник, свързан с главния акционер, парите отиват за инвестиция в реална и печеливша дейност. А неоправданото наливане на средства в губещи държавни предприятия, които са отдавна в технически фалит и би трябвало да бъдат закрити, е чиста загуба за банката.
Да се върнем обаче на действията на прокуратурата при обиска в офисите на 20 дружества в сградата на КТБ. Взети са не копия, а оригинали на кредитни договори. Което се прави само при нужда от изготвяне на експертиза. В общия случай се изземват копия от документи. И какво се получава? Всяка една банка може да възстанови съдържанието на кредитните досиета - баланси, ревизии и прочее документи. Но не може да възстанови оригиналния договор за банков кредит. Представете си, че сте длъжник и банка ви каже: „Абе, знаеш ли, че сме изгубили договора за кредит - би ли ни донесъл твоя, за да му направим едно нотариално заверено копие за нас?" Е, кой длъжник ще изпусне такъв златен шанс да не плати, особено ако банката е фапирана! А помните ли как гуверньорът Иван Искров раздуха тезата на прокуратурата за липсата на кредитни досиета, което е и най-голямата му вина. Наливани са, значи някакви си пари, които мажоритарният собственик си е ползвал, както си иска. Всъщност всяка от SPV-веригите води до поне един или два реални и модерни обекта, повечето във високодоходни отрасли. Да, вярно е, че за обезпечения на тези кредити масово са заложени първите кредитополучатели по веригата. Но пък в тази връзка питаме: за какво ще ни е международна детективска компания? Всеки ревизор в НАП, който влезе в такава фирма - кредитополучател, и прегледа платежните нареждания и оборотните й ведомости, ще види къде са инвестирани парите. Оттам насетне е само въпрос на юридически процедури дължимото да бъде поискано и събрано.

- Не смятате ли, че много от цедентите вероятно ще бъдат измамени, или просто няма да вземат парите си от цесионерите? Масовото условие по договорите за цесии е за отложено плащане. И цесионерите, дори да не са недобросъвестни, имат право, защото не са сигурни, че прихващането ще бъде реализирано.
- Абсолютно сте прав, това е вторичният грабеж. По принцип нито един от цедентите не е получил досега нито стотинка, въпреки че има схеми и графици за осчетоводени прихващания. И най-вероятно нищо няма да бъде платено заради продължилото месеци наред нищоправене и след дозабърканата със спешно законодателство юридическа каша. Цесионерът има едно генерално правило, което е и първото му условие в договора за цесия: „Не искам да плащам два пъти." И точно заради това отказва да обезпечи по какъвто и да било начин цедента. Но тук пак стигаме до темата за „приятелските" и „вражеските" цесии. Сега много вложители в КТБ се отказват от договорите за цесии по изброените причини, защото прихващанията по тях са забавени и осчетоводени след отнемането на лиценза.
Но научихме, че от 22 април е започнало масово осчетоводяване на цесии със задна дата. И това продължава всекидневно и сега, въпреки че някои от договорите за цесия не са валидни - в тях има прекратително условие, че действието им изтича, ако не бъдат реализирани до определена дата. Вероятно затова ги осчетоводяват с вальор 6 ноември, което обаче е напълно антизаконно антидатиране. Всичко това обяснява отговора на министър Горанов на парламентарен въпрос тази седмица. От него става ясно, че Горанов изведнъж е станал голям привърженик на цисиите и прихващанията, държейки на тяхната необратимост.

- Ще бъдат ли показани консултантските доклади на одиторските фирми, въз основа на които беше направена 4-милиардната обезценка на активите?
- Явно нямат намерение да ги покажат. Комисията „Атанасова" е успяла да си издейства копие от докладите, но дори не знаем дали са им ги дали целите, или като сдъвкано резюме. Вероятно - не, защото самата комисия си поиска именно резюме. Може главният прокурор да разполага с докладите, но мълчи. Е, защо са му тогава тези доклади, които при това не може да бъдат използвани като доказателства съгласно клаузите в консултантските договори за изготвянето им. Та нали тези доклади са платени с нашите пари - имаме право да видим какво пише вътре. Как договарят от името на вложителите секретна клауза, щом като обещаха пълна прозрачност? И що за унижение е депутати от парламентарна анкетна комисия да четат докладите в стаичка с двама пазванти на вратата, без да имат поне лист и химикалка, за да си водят бележки?
Да не говорим за методиката, ползвана за обезценките - тя е в тестов период и може да влезе в сила едва от 2018 година. Прилагането й от БНБ, без да е ратифицирана и без да има правилник за приложението й, не би трябвало да има правна сила и правни последици. Но тя всъщност унищожи КТБ. При това оригиналната методика предвижда кредитният портфейл да бъде разпределен в шест групи, а те са ги свели до четири, като в трета и четвърта група са вкарали повечето фирми, и обезценката е пълна. Вземете завода „Рубин". Той е бил в трайно предфалитно състояние и „Булбанк" е продължавала девет пъти договора му за кредит, преди да го цедира на КТБ. Ами, вижте го сега след направената в него инвестиция. Предприятие - витрина, а те са му сложили тотална обезценка.
Извършеното граничи дори с абсурда, защото в договорите с одиторските фирми има изрична клауза, че те не правят оценка на активите. Но са направили обезценка! Върху списък от 40 фирми, които са им били спуснати, и им е казано точно какво се иска от тях. Апетитните предприятия са били предварително „напазарувани". Грабежът е заради спирането на големите енергийни проекти и заради относителното затягане на контрола по еврофондовете. Свежите пари намаляха и се прибягва до големи удари срещу банки, пенсионни фондове и до игри с бюджета.

- Вярвате ли в ползата от ангажиране на международна разследваща фирма, която да издири парите на КТБ?
- В работния доклад на Европейската комисия по мониторинга за дисбалансите във финансовата и банковата система се изисква независим международен одит на активите на КТБ. Това е нещо, от което те бягат като дявол от тамян, защото само така можем да разберем законно ли беше отнет лицензът й. Съдът отказа да го направи. Да, НАП може да направи много, но вместо това ревизира и тормози неудобни лица и фирми, които са загубили пари.
Тези международни издирвачи, които ще бъдат ангажирани, ще открият на книга пари, повечето от които може да открие и НАП. И какво от това, ако те не може или не трябва да бъдат събрани? Да речем, че стигнат до инвестиция от 100 млн. лв., която е в работещо предприятие. Какво ще спечели държавата, ако то печели и си плаща кредитите по утвърден погасителен план - ще търси начин да го съсипе ли? Но издирвачите ще кажат: открихме инвестиция за 100 милиона, дайте ни 10 милиона за свършеното. С такива и доста по-високи тарифи работят - спомнете си „Краун Ейджънтс". Но преговорите и договорите са поверителни. И ако бъде уговорено плащане върху намерените, а не върху върнатите средства, а те реално ще намерят 7 милиарда, това ще е подигравка с цялото общество. И трябва просто да затворим държавата.

- Реална и изпълнима ли беше офертата за спасяване на КТБ на консорциума между Оманския фонд, ЕПИК и „Джем Корп"?
- Да. Офертата предвиждаше очертаващата се капиталова дупка от 4,6 млрд. лв. да бъде покрита наполовина от консорциума и наполовина от държавата. А след шест месеца капиталът да бъде намален и всеки от акционерите да получи по-голямата част от вложеното. Идеята беше консорциумът да създаде свое собствено SPV, което да използва активите на предприятия като „Виваком", НУРТС, „Авионамс". Уговорката е била вероятно те да бъдат заложени, за да бъде набран кешовият капитал. А ключовата реплика на Искров във връзка с офертата беше: „А, ние ще дадем свежите пари, а те ще апортират активи, които са в патримониума на банката!"
Освен че това не е вярно, защото тези активи са извън нейния патримониум, той дори не коментира другите предложения - за разплащане с кредиторите и вложителите в банката от самата нея, без да бъде ангажиран Гаранционният фонд. А ето какво ни казаха от ЕПИК в прав текст: „Ние можем да минем и без участието на държавата, но искаме тя да участва като гаранция за оздравяване на банката.
И да вложи достатъчно сериозна сума, за да сме сигурни, че няма да ни удари след два-три месеца." Дори не беше необходимо държавата да дава парите кеш, достатъчно беше да даде банкова гаранция, за да спрат вложителите да теглят. А не беше необходимо и консорциумът да дава 2,3 милиарда, защото при държавна гаранция банката щеше да бъде стабилизирана с не повече от 1 млрд. лева.
Реакцията на Искров е измама на милиони българи в особено големи размери. И странното е, че до този момент никой не му вярваше, а изведнъж всички в управлението му повярваха. Хората от консорциума споделяха, че през цялото време са ги обвинявали за липсата на повече конкретика в офертата. Но БНБ така и не им е предоставила реални доклади и данни за състоянието на КТБ. Най-актуалното, което са им дали, е одиторският й доклад за 2013 г., а този за 2014 г. и досега не е показан. Бяха им отрязани всякакви възможности за дюдилиджънс, въз основа на който да направят реална икономическа оферта. Искров отсече, че ще разговаря с тях само ако сложат всичките 4,6 млрд. на масата. При това положение възможното обяснение е, че всичко е било предрешено.

- Не смятате ли, че сценарият се е развил донякъде в движение. В началото имаше и подозрения, че искат да вземат банката от Цветан Василев, а не да я съсипят.
- Не, защото можеха да я придобият чрез друга банка. БНБ можеше да използва законовата възможност да обезсили акциите на мажоритарните собственици и да продаде банката на друга финансова институция с банков лиценз. Целта е била придобиване на свързаните с КТБ активи и „амнистия" за някои едри кредитополучатели. Имам и своя, друга гледна точка защо се случи това. Защото банковият надзор у нас хал хабер си няма какво става в банките. И имам усещането, че това е трайна политика на държавата. Иван Искров и Нели Кордовска признаха, че реално в Управление „Банков надзор" работят 30 човека на щат при 1000 души персонал в БНБ. За мен е шокиращо, че обвиниха Славияна Данаилова, която е влязла на 8 юни, 2014 г. в КТБ, за да упражнява на място надзор, и е подавала всеки ден онлайн информация за операциите до Дирекция „Надзорно наблюдение на кредитните институции". Излиза, че са знаели какво става, но запушват устата на свидетели, като ги трансформират в обвиняеми. А като са знаели какво става, защо не разрешиха КТБ да ползва дори собствените си над 300 млн. лв. минимални резерви, които щяха да успокоят вложителите? В този период, който никак не е малък, банката се изправи три пъти срещу кризата, без да й бъде оказана помощ, и се справя два пъти сама. Последният удар е анонимката за разследването срещу шефа на надзора Цветан Гунев.

Огнян Стойчев
„Банкеръ"

Вера Ахундова е един от дребните акционери в Корпоративна търговска банка и вложител с блокирани пари на фирмата си в нея. Лице е на Сдружението на дребните вложители в КТБ „Ние, гражданите", обединяващо хора с депозити над гарантираните. Преди това Ахундова беше активен член на движението „КТБ alive". Преди дни тя и нейни сподвижници внесоха в Европейската комисия списък с 281 физически и юридически лица - вложители в банката. Общото между тях е, че са посочени в тези списъци като роднини на обвързани с властта и управлението представители на основните политически сили.