Петър Андронов: Лихвите по кредитите ще продължат да падат

/КРОСС/Новият председател на Асоциацията на банките в България Петър Андронов пред "Труд"

- Господин Андронов, как се отрази на банковата система кризата с КТБ?

- Може да се търсят различни измерения на отражението. От една страна, без съмнение тя навреди на репутацията и авторитета на банковия сектор. Второто е поуката от това, което се случи. Не би трябвало да има някой в банковата система или извън нея, който да не е излязъл с някаква поука. Третото измерение е чисто финансово и пазарно. То в най-малка степен почувства вреда или полза, защото банковото посредничество продължи да се развива в нормални рамки. Депозитите всъщност нараснаха малко по-бързо заради гарантираните суми, кредитите се развиваха в умерен и вече станал традиционен за последните години порядък. Нямаме някакви видими и сериозни отклонения в ритъма на работа на банковата система. Нещо повече, финансовият резултат за миналата година е най-високият от началото на кризата в сектора. Общо взето рентабилността и ефективността на банките не показаха влошаване.

- Не е ли парадоксално, че точно в годината, изпълнена със сътресения във финансовия сектор банковата система отчете толкова висока печалба (б. а. 746 млн. лв.)?

- Може и да е парадокс за външния наблюдател, но не и за хората, които работят в банките. По време на кризата разходите за издръжка на банките останаха сравнително постоянни. В първите години на кризата нараснаха разходите за обезценки на лоши кредити. През последните две години те спаднаха, което позволи на банките да подобрят общото си представяне. Третият ефект е свързан с външната среда, която вече работи при нулеви и отрицателни лихви. Отношение имат и вътрешните условия. В последния месец на 2014 г. се добави ефекта от платените гарантирани депозити от КТБ. Те тласнаха чувствително лихвените проценти по депозитите надолу. Всичко това доведе до по-ниски разходи за лихви и по-ниски разходи за обезценки по кредитите, а оттам и до по-добра 2014 г.

- Каква е вашата оценка за редицата извънредни законодателни промени, които бяха приети във връзка с банката с отнет лиценз?

- Действително става въпрос за редица промени, които не могат да се поставят под универсален знаменател. Когато има сериозни сътресения, включително във финансовия сектор, следват извънредни законодателни и регулаторни решения. Например новите регулаторни и капиталови изисквания, които в момента прилагаме, бяха въведени скоро след глобалната финансова криза, която започна през 2008 г. Само 5-6 години по-рано такива капиталови изисквания биха изглеждали абсурдно високи. И българският случай не е много по-различен. Когато има криза и тежък обществен проблем, се стига до извънредно законодателство. Все пак то би трябвало да е добре премерено, защото като премине кризата ще продължава да го има. Така че трябва да е с мяра и да е направено в рамките на общовалидните принципи за добра банкова дейност.

- В момента парламентът разглежда нов законопроект за гарантирането на влоговете в банките. Ще се подобри ли защитата на потребителите с тези промени? В тях, например, се предвижда при възникване на неплатежоспособност, гарантираните депозити да се изплащат в срок от 7 дни.

- Този законопроект се обвързва с другия за възстановяване и реструктуриране на банки. Вторият тепърва ще се разглежда. Хубаво е, че има такъв по-кратък срок, на фона на това, което изтърпяха последните месеци всички вложители в България. Всъщност срокът, който и сега е заложен в закона, не е 6-месечен. Въпреки че беше записан краткият срок от директивата, той пак не беше спазен. Нашият проблем не е колко дни ще направим този срок, а като го направим толкова дни - да го спазваме. Нямаше да се налага да разписваме тези промени сега, ако депозитите от КТБ бяха изплатени в кратък срок и всичко беше приключило отдавна.

- Какви законодателни промени трябва да се направят според вас, за да се подобри качеството на банковия надзор у нас?

- Дори и да има някакви отделни моменти, които могат да се променят в законодателството за банковия надзор, трябва да се има предвид, че то е резултат от предишната много по- голяма криза през 96-97 г. Уроците от нея бяха много по-тежки и от сегашните и проличаха много по-сериозни слабости. Онова, което сега трябва да се прави, е да се внимава и да се полагат сериозни усилия да се избере правилен лидер на банковия надзор. Това трябва да е човек, който разполага с качествата, експертизата и нагласата за мисията, която има един такъв висш мениджър на Централната банка. Всъщност с инструментите, с които разполага БНБ, плюс тези, които ще влязат в сила след приемането на новия закон за реструктуриране на кредитни институции, арсеналът на банковия надзор е предостатъчен. Въпросът е дали ефективно ще се упражняват. Затова новият ръководител на банковия надзор трябва да получи политическа подкрепа и да му се осигури оперативна самостоятелност.

- А на какви критерии трябва да отговаря бъдещият управител на БНБ?

- Пак на същите. Трябва обаче да има по-широк макроикономически поглед и да бъде компетентен в областите, свързани с управление на валутните резерви, с платежно посредничество и с всички други дейности, които по традиция една Централна банка упражнява. Един професионалист, почтен, отдаден и посветен на задачите на БНБ, който да получи независимост и политическа подкрепа. Не е толкова трудно да се намерят такива хора. Има ги и в България, и в чужбина. Проблемът е по-скоро да бъдат убедени да се ангажират с това в този момент.

- Как ще се отразят на кредитирането предложените промени в ГПК, ако станат факт (б. а. банките ще могат да се снабдяват с изпълнителен лист срещу неизрядните длъжници след съдебно решение на спора)? Ще доведат ли новите текстове до оскъпяване на заемите за крайните клиенти?

- Това е най-малкото, което ще се случи. Без съмнение, в отделни случаи в банковия сектор е възможно някой да не е изчислил правилно и да е допуснал грешка във връзка с размера на дълга на нередовен длъжник. Законът обаче и сега позволява, ако банката започне изпълнение срещу даден лош кредитополучател, той да възрази размера на дълга в съда. Практиката показва, че в един нищожно малък процент от случаите съдът намира възраженията за основателни. Ние извадихме от нашите регистри случаите на тези неправилни изчисления и преценки, с които банките са извадили изпълнителен лист и се оказа, че този процент е нищожно малък. Той е около 0,1% от всички производства по лоши кредити. За информация, понастоящем общия брой на лошите кредити в банковата система за населението са над 255 000. Това са необслужвани кредити, по част от които банките са се принудили да стартират принудително събиране.

Това, което ще постигне отмяната на чл. 417 е, че ще принуди голяма част от тези 255 000 случая да преминат през установително производство през съда. Хората ще трябва да спорят и да изчисляват дали има грешка, без самите те да го смятат за необходимо. Всичко това струва ужасно много пари. Средният размер на дълга на един кредитополучател, който и без това не се връща е около 3500 лв. Ако това задължение се натовари с още държавни такси за съдебно установяване, ако се сложи адвокатският хонорар, който никак не е малък, ако добавим всички други разноски по експертизи и наказателните лихви, то ще нарасне още с поне 20%. Подобно задължение ще бъде загуба и за банката, защото в много малък брой от случаите се стига до ефективно събиране. Не знам какво дава основание да се мисли, че ще бъде по-добре за цялото общество 255 000 случая да бъдат третирани по този начин.

- Да, но как това ще доведе до оскъпяване на договорите за кредит?

- С промените ще се осигури една много мъничка добавена справедливост към много малък брой неизрядни длъжници. За сметка на това, ще бъдат санкционирани всичките нередовни длъжници, без да е необходимо. За да бъде компенсирано това, ще трябва да се санкционират и редовните длъжници, защото разходите по кредитите ще нараснат съществено. Ние ще трябва да осигурим армия от допълнителни юристи в банките, които да се занимават със съдебни дела само по този установителен ред. Представете си, че административните разходи са нараснали и има дела, които се точат месеци и години. Какво ще съберат банките от такива хора, които в този период няма да задържат никаква собственост? Това ще бъде чиста загуба на тях. Какво ще се случи със съдебната система, която ще трябва да преглътне този гигантски обем от нови производства, а тя и без друго е запушена?

- Не трябва ли все пак според вас да се вземат мерки, с които да се повиши защитата за хората, които са изпаднали в затруднение и не могат да си плащат задълженията?

- Това може да стане като се подобри режимът, по който се осребряват ипотекираните имоти. Готови сме да съдействаме, за да се намери по-добро решение. В момента продажбата на ипотекирани имоти носи множество недостатъци. Има срок от един месец, за да се продаде даден имот на определена цена, а това е много ограничено време за избор. Ако няма сделка, се обявява втори търг с намалена стойност. Тогава пак може да не се стигне до продажба, защото има други дефекти. На този пазарен мини сегмент участват много ограничен брой купувачи. Освен това самите собственици и обитатели на жилищата масово възпрепятстват огледите и ако някой иска да купи, не може да види жилището. Още по трудно е да купиш такъв имот, защото по правилата трябва да имаш готови пари и не можеш да го направиш с банков кредит. Тези фактори препятстват да се достигне максималната цена, заради която всички се ядосваме. Това е в ущърб и на двете страни.

- Значи вие предпочитате по-скоро предложените промени в ГПК изобщо да отпаднат.

- Ние подкрепяме промени в ГПК, но не такива, които в едно изречение означават, че кредитите може да не се връщат по законен начин. И при сегашния ред, който уж е в полза на банките, само за последните години бяха отчетени над 8 млрд.лв. невърнати дългове... Това са над сто хиляди кредита, по които банките не са събрали нищо или само части от дълга. Това на практика е близо 20% от кредитния портфейл на сектора и 80% от собствения капитал на банките. Струва ли Ви се, че сегашният ред за изпълнение е толкова благоприятен за банките, щом невърнатите кредити са в такива мащаби? Как да подкрепим промени, които ще увеличат загубите отвъд поносимото за стабилността на банковия сектор? А иначе ние също смятаме, че сегашния ред за осребряване на имущества не е работещ. Той води до загуба на стойност на ипотекираните недвижими имоти, така че нито банката може да си събере целия дълг, нито длъжника получава удовлетворение от продажната цена. Затова вече сме разработили списък от промени в ГПК, с които да се осигури по-ефективен процес на осребряване на имуществото и на максимизиране на неговата цена. Ние сме готови с тези текстове, но сме категорично против промяна, която води до минимална добавена справедливост за единици нередовни длъжници, за сметка на огромна несправедливост за всички останали.

- Какъв е ефектът от промените в Закона за потребителския кредит, които влезнаха в сила през миналата година?

-Отразиха се на пазара като способстваха за масово рефинансиране на кредити. Основната промяна беше, че отпадна таксата за предсрочно погасяване при ипотечните заеми. Това позволи на клиентите на банките предсрочно да погасят или да рефинансират кредити без да търпят санкции. В този смисъл това е добре за клиентите, защото възможността да се рефинансират ипотеките тласка надолу лихвения процент. Дали това е допринесло за масовото подобряване на чувството за справедливост при кредитополучателите, силно се съмнявам. А също и, че това е довело до разгръщане на кредитното търсене. Но, че има ползи за потребителите, е безспорно.

- Какви ще са тенденциите в кредитирането според вас през тази година? Да очакваме ли, че лихвите ще продължат да се понижават или условията ще се затегнат?

- Лихвените проценти по депозитите постепенно достигат възможно най-ниски стойности. Те не могат да станат отрицателни и достигнатите нива в рамките до 1% за годишни депозити са близо до пределните. Много бързо достигаме нивата, характерни за Централна Европа. По депозитите потенциалът на спадане достига нива, под които няма накъде още. Това автоматично води до спад на лихвите и по кредитите, защото индексите са обвързани с депозитите. В рамките на следващите 6 до 12 месеца лихвите по заемите ще се понижат дори повече от тези по депозитите. След това е вероятно да се достигне ниво на насищане и на равновесие. Въпросът е в този период да няма висока нестабилност, вътрешна или външна, от политически или финансов характер, която да попречи на възстановяването на икономическата инициатива, на потреблението и на предприемачеството. Ако се осигури достатъчно дълго време стабилност, лихвените проценти ще бъдат коригирани надолу и вероятно ще се случи това, което се надяваме. Обемите на отпуснатите кредити ще нараснат, хората ще започнат по-активно да потребяват и да инвестират, а бизнеса ще се върне към по-активна и по-широка инициативата. Аз съм оптимист, че ако се задържи политическата стабилност в страната, имаме основание да смятаме, че са налице предпоставки за по-добри времена и растеж.

- А защо разликите между лихвите по кредитите и депозитите у нас са толкова големи?

- Разликата се свива постепенно. Преди кризата тази разлика беше 5,5%-6%, сви се на 4% и вече е под 3%. Тя постепенно се сближава с нивата от Централна и Западна Европа. Но това се случва редом с узряване на пазарните отношения на стопанството и на обществото. Свиването на маржа е пряк измерител на остатъчния риск, който има в едно стопанство. Когато остатъчния риск е по-нисък, маржът се стопява по-бързо и заприличваме на Чехия например. Но нима рисковете у нас са съизмерими с тези в Чехия и Словакия. Трябва да сме реалисти и да си дадем сметка, че това не е вярно. Но факт е, че маржът се свива и ще продължава в тази посока.