Световната банка нокаутира бедността?

/КРОСС/ Oнзи ден Световната банка се похвали, че още през тази година крайната бедност в света ще падне под 10 на сто от населението. Това се представя като велик успех на политиката на СБ и лично на нейния президент, лекаря общественик Джим Йон Ким.

Но д-р Ким е там само от две години и половина. Преди него, а и след това политиката на СБ по традиция е неолиберална - минимум държава, тотална приватизация и пълно отваряне на националния пазар за чуждите компании. Само че успех във войната с бедността постигат предимно държави, които правят точно обратното.

Огромната заслуга за намаляването на бедността е на страните от Източна Азия и Тихия океан. Там крайната бедност е намаляла от 60,8% през 1990 г. до 4,1% според прогнозата за 2015 г. И главната заслуга е на Китай, който е глух за неолибералните препоръки - около 50% от икономиката е в държавни ръце, а самата държава си служи с откровен дирижизъм, протекционизъм и меркантилизъм - основните принципи на капитализма през ХIХ век. Те са напълно отречени от модерните, които ръководеха СБ до 2012 година. Развитието било невъзможно без независима централна банка и валутен борд? Глупости. До преди броени месеци китайският юан изобщо не беше конвертируема валута.

Другият сериозен успех принадлежи на Латинска Америка - от 17,7% крайна бедност през 1990 г. до 5,6% днес. Това е епохата, в която най-големите латиноамерикански държави успяха да се откъснат от неколониалната зависимост и да засилят ролята на националната държава в икономиката. И най-вече - да спрат разграбването на природните си богатства. Но в доклада на СБ това няма да го намерите.

Разбира се, най-зле си остават страните от Централна Африка, където се намира неолибералният рай - там държавата или отсъства, или е приватизирана, а чуждите компании свободно си вземат каквото им се хареса. За Северна Африка и Близкия Изток новият доклад на СБ не дава никакви данни по обясними причини. До вчера страните в този район бяха заможни и дори богати, но дойде демокрацията и ги върна в тъмните векове.

С други думи, ако бедността в света е намаляла, това няма нищо общо с досегашните рецепти на СБ. И в частност - нищо общо с икономическата политика, за която се е абонирала България. Както знаем, у нас бедността вече застрашава половината население, а по степента на неравенство сме европейски лидери. Ние сме държавата, която с най-голямо усърдие следва рецептите на "Вашингтонския консенсус", т. е. неолибералните мантри. На всеки три-четири години вдигаме пенсионната възраст и орязваме социалните разходи, увеличаваме косвените данъци, ликвидираме средната класа, така че да останат повече пари за богатия елит. И това винаги става с благословията на МВФ, СБ, та дори и със съгласието на КНСБ.

Но все пак трябва да признаем, че поне на словесно ниво политиката на Световната банка радикално се промени след 2012 г., когато президентът Обама назначи за неин председател лекаря Джон Йон Ким. Под ръководството на д-р Ким банката сякаш получи прозрение свише и откри нов смисъл за своето съществуване. През 2013 г. тя обяви две нови цели - премахването на крайната бедност в света до 2030 г. и постигането на „споделено благоденствие" (shared prosperity). За съжаление, две години и нещо този термин бе енигма, обвита в мъгла. И едва с новия доклад на Световната банка пред нейната годишна среща в Лима се прави опит да се обясни що е то.

Това е новата линия на д-р Ким, която постига велики успехи - крайната бедност вече влиза в Червената книга! Остава да се докаже, че тези успехи имат нещо общо със СБ.

Уви, Световната банка постоянно ражда прекрасни концепции, но държавите правят каквото си знаят. И най-вече тези, които наистина ликвидират бедността.

Новият доклад на СБ е много подробен, украсен с десетки графики, и заслужава да се прочете. 

Тук ще намерите и доста обемиста дефиниция на понятието „споделено благоденствие". То включва голям набор от препоръки, свързани с качеството на живота, устойчивото замогване на бедните, образованието и т.н. Но липсва най-важното. Липсва самата икономическа политика, която доказано премахва неравенството и бедността. Става дума за прогресивното данъчно облагане, защитата от изтичането на капитали, държавните инвестиции и т.н. Тук те са като въжето в дома на обесения.

Това отсъстващо присъствие говори много повече от присъствието. Все едно в ресторанта да ти сервират бифтек с гарнитура, но без бифтека. „Споделеното благоденствие" е точно това - щедра гарнитура, на която липсва бифтекът. Той е скрит, защото готвачите още спорят дали да е свински, или телешки. Или може би риба. Което показва с колко мъка и скърцане СБ взема завоя от неолибералните мантри на абсолютния пазар към реалните икономически процеси.

От друга страна, в доклада отсъстват и традиционните неолиберални мантри - благоденствие чрез пълно отваряне на местния пазар за чужди компании, тоталната приватизация и така нататък. В миналото те уж лекуваха бедността, но сега са табу.

Затова пък намираме признаците на сериозни идеологически компромиси.

Например това, че „по-справедливо" вече не означава „по-малко ефикасно", както предполага любимата на СБ и МВФ теория за „перфектния пазар". Според нея мерките за ограничаване на неравенството винаги водят до голяма „размяна" (trade-off), защото те намаляват ефективността на икономиката. Сега докладът допуска следното: „При наличието на ограничени ресурси много инвестиции и избори на политики вероятно ще трябва да се примиряват с някаква размяна (между справедливостта и ефикасността - б.а.). Как се осъществява тази размяна е в сърцевината на това как растежът плюс справедливост се операционализира в реалния свят".

Гъста словесна мъгла, в която се крие оксиморон? Така говорят световните бюрократи. А истината е, че СБ май се опитва да допусне преразпределението с половин уста. Което ще рече, че май препоръчва прогресивното данъчно облагане. Или май не го препоръчва? Няма начин да получим ясен отговор. Но ако нямаме яснота по най-важната тема, защо изобщо се хабим да пишем доклади за бедността?

Мъка. Както знаем, президентът Обама дойде на власт, защото предложи лява политика, преразпределение от богатите към бедните. Но ако беше праволинеен в делата си, щеше да назначи за председател на СБ известен икономист, като например Пол Кругман или Джоузеф Стиглиц. Това обаче можеше да предизвика катастрофален сблъсък с традиционната политика на СБ и нейните носители. Затова Обама се спря на лекар, който е известен със своите международни хуманитарни инициативи, но няма изявена позиция в областта на икономиката. Следователно може да избегне яснотата, да замени икономиката с хуманизъм, сиромахомилство и социология. Така поне в областта на своята официална идеология СБ се превърна в нещо като ЮНЕСКО.

СБ при Джим Йон Ким е много по-добродушна, отколкото СБ при старата неолиберална и милитаристична хрътка Пол Волфовиц. Но не знам защо ми се струва, че е малко объркана. Волфовиц поне бе праволинеен и затова не успя да вземе левия завой в САЩ, изхвърча преждевременно. Доктор Ким завива бавно и безкрайно проточено във времето, както завиват големите петролни танкери. Ами ако следващият президент на САЩ е следващият Буш? Той гарантирано ще върне на поста някой нов Волфовиц, който ще е обърнал завоя още преди да е стигнал средата.

И тогава - край на „споделеното благоденствие". Да се върнем към несподеленото.

Валери Найденов
„24 часа"