Цигански театър събира аплодисменти

/КРОСС/От дни ромските квартали в Монтана са обзети от оживление сякаш любимият празник Бангу Василий се задава втори път тази година. "Амаръ къзая керде театро! Аме кадикале! (Нашите деца са направили театър! Ще ги гледаме!), подвикват си през оградите весели роми. Пъстри плакати, разлепени из областния град обявяват, че предстои премиера на ромското театрално студио "Суно".

"Суно" на цигански означава мечта, отдавна мечтая да създам ромски театър с деца", обяснява пред "Труд" режисьорът на трупата Хари Белов - актьор в Кукления театър на Монтана.

За да реализира плановете си, младият мъж подготвил заедно със сдружението "Ново бъдеще" проект за обучение на деца и кандидатствали пред ромския образователен фонд в Будапеща. Идеята им била одобрена и финансирана, но парите били малко и се наложило да компенсират с повече ентусиазъм.

На обявения кастинг за актьори най-неочаквано се стекли стотина момчета и момичета. Оказало се, че повечето, както подобава на етноса, са доста артистични, та доста трудно отсяли 20 от тях. Избирали ги не само по талант, търсели кандидати, които говорят правилен български език, имат ясна дикция и не на последно място - да са добри ученици. "Не исках майки и бащи да ми се сърдят, че заради театъра децата са закъсали с учението", споделя Белов.

За първа постановка на ромското студио избрали пиесата "Вражалец" от Ст. Л. Костов. Макар и писано преди повече от 80 години, произведението е като излязло от днешните криминални хроники - по сцената шества един чаровен измамник, който подпомаган от лакомията за бързи печалби на кмет и поп и от наивността на цяло село, обира парите и изчезва.

В ромското студио обаче под ръководството на драматурга Николай Бояджиев и режисьора Белов класическата пиеса се е превърнала в пъстър купон с кръшна музика и луди танци.

"Избрах "Вражалец" , защото е класическо българско произведение. То е образец за хубав български език, но не се учи в училище. Исках да покажа на децата каква литература имаме и да ги въведа в света на изкуството", казва Хари Белов. Подготовката на пиесата отнела доста време. Децата репетирали в свободните от училище и домашни задължения часове. Част от актьорите, тъкмо научили текста и оформили образите, напускали трупата, защото заминали с родителите си в чужбина.

"Какво да се прави, безработицата в района е голяма, много фамилии отиват на гурбет", обяснява Белов. В началото на януари след много мъки пиесата все пак станала готова за пред публиката.

И понеже отпуснатите по проекта финанси отдавна били свършили, като във възрожденско театро всеки помогнал за делото с каквото може - Младежкият дом на Монтана дал сцената си, общината - превоз, учителят от Природоматематическата гимназия Цветан Цветанов подготвил музиката за спектакъла, а Белов и децата домъкнали от къщи реквизита - дрехи, чаши, маси, метли и всичко необходимо. Първото предпримиерно представление трупата изигра в Лом.

"Исках да тръгнем от там, където навремето се е родил българският театър. В този град има подготвена публика, която може да оцени направеното и да ни даде насоки", споделя режисьорът. Децата започнали малко сковано и уплашено, но още първите сцени предизвикали бурен смях, актьорите са развихрили и вече се чувствали като риба във вода.

Истински фурор сред публиката предизвиква още с появяването си попът, игран от осмокласника Марсело Илиев. Развял дълго расо, с тънка интелуктуална брадичка, лукав поглед и пищов в ръка божият служител сякаш е изваден от мутренските времена на прехода.

Аплодисменти съпътсват и репликите на кмета, пресъздаден от осмокласника Асен Борисов. Думите му "Омръзна ми да кметувам, ще дам 50-60 000 лева да ме изберат за депутат, та да си почина!" раждат в залата възгласи: "Тоя е също като нашите управници!". Всяка радостна вест в пиесата се съпровожда с гръмки парчета на Горан Брегович и луди танци на актьорите. Подпалена от купона на сцената публиката - и роми, и българи, също потропва с крака, някои кършат и рамене.

В най-щурите моменти обаче флигороните млъкват, телата застиват, осветлението угасва и на фона на песента "Джурджевдан" момиче в бяло и венец в ръка минава по сцената и тъжно се кръсти пред лудналите за лесни пари герои. "Това е символ на загубените от обществото ни чистота, вяра и разум. Такова е и основното послание в пиесата, че докато не се върнем към истинските ценности, ще продължаваме да бъдем лъгани и обирани", казва режисьорът Белов.

Досегашните представления на ромското студио са пожънали голям успех, трупата планира пътувания в София и в други градове. "Студио "Суно" не е еднодневка - искам да запаля децата по изкуството, да им покажа един друг свят, който може да ги преобрази. Театърът е и образование, и красота", споделя Хари Белов.

Той самия на времето е тръгнал от ромско театрално студио и е завършил актьорство в Пловдивския университет. Животът на артиста не е лесен и богат, но е изпълнен с емоции и смисъл, споделя младият мъж. Част от възпитаниците му също са избрали сцената за свое бъдещо поприще.

Ученикът от строителната гимназия Марсело Илиев признава, че актьорската игра му доставя огромно удоволствие, но още не е решил дали ще става актьор или архитект. "Кметът" Асен Борисов, който учи в Природо-математическата гимназия, пък вече си е избрал пътя - ще бъде музикант. Момчето е виртуоз на китарата, хвалят го всички. За сцената мечтае и Беатрис Борисова.

А Николай Бояджиев - който е режисьор на Ямболския куклен театър, и Хари Белов вече кроят планове за втора пиеса - пак българска, за да продължат да поддържат огъня в децата.