Юнкер: Българите са голям народ, който е направил много за Европа

/КРОСС/ Председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер коментира предстоящото председателство на България на Съвета на Европейския съюз в интервю за БНТ. Той изрази надежда, че ще бъде прокаран антикорупционен закон в България, очерта основните очаквания пред София по време на Европредседателството и подчерта, че България е готова за членство в Шенген.

- Г-н председател, България за първи път поема председателството на съвета на ЕС. Ще се справим ли?

- Познавам България и българите от края на 90-е години, защото участвах много активно в преговорите по присъединяване на България към ЕС. Имам добро предчувствие за председателството, защото правителството, а и не само то, е добре подготвено. Нуждаете се от достатъчно самоувереност, каквато по неясни причини понякога ви липсва. За мен българите са един голям народ, който е направил и продължава да прави много за Европа. Уверен съм, че това председателство ще бъде успешно. Това е важно и за страната. През следващите шест месеца София ще бъде столицата на Европейския съюз, навсякъде ще се говори за България. Българите заслужават признание за своите успехи.

- Да, но във всички доклади корупцията беше основен акцент, също и в западните медии през последните дни. Явно това продължава да бъде проблем за България. Президентът наложи вето на антикорупционния закон, в България се провеждат и протести в защита на природата. Българското правителство е поставено в тежко положение. Според Вас каква е представата за България в Европейския съюз?

- Представата за България не може да бъде ограничена само до проблема с корупцията. България може да покаже много повече, най-вече положителни неща. Убеден съм, че правителството ще направи всичко, за да се справи с корупцията. Някои неща вече бяха направени. Да, наистина законът сега донякъде е в застой, но това ще бъде преодоляно. Вярно е, че ще е добре корупцията да бъде елиминирана на всички нива, но аз изобщо не съм съгласен и съжалявам за статиите в пресата през последните дни, в които се поставя знак за равенство между България и корупцията. Това не е вярно, не всички българи са корумпирани.

- Как мислите, председателството на България ще окаже ли някакво влияние върху представата за нея, ще я подобри ли?

- Представата за България в рамките на Европейския съюз няма нужда от корекция. От момента, в който България стана член на ЕС, тя се държи почти като държава-учредителка и е много проевропейски настроена. Това се отнася както за правителството, така и за хората. В повечето допитвания голямата част от българите изразяват много положително отношение към Европа. Аз приветствам срещата за Западните Балкани, която премиерът г-н Борисов свиква на 17 май в София. България по един естествен начин строи мостове към Западните Балкани, които се нуждаят от европейска перспектива, но играе ролята и на „преводач" за някои неразбираеми неща в Турция.

- По време на Българското председателство ще се проведе и втората фаза от преговорите за Брекзит. Кои са другите трудни теми за българите?

- Дневният ред вече е набелязан и българското правителство вече участва в значителна степен в неговото създаване. Убеден съм, че политиката за мигрантите и бежанците ще играе първостепенна роля. Други теми ще бъдат новата система на Европейския съюз за предоставяне на убежище, цифрова Европа, общата отбранителна политика, разширяването на капиталовия пазар. Българското правителство гледа на всички теми много сериозно, включително и на преговорите за Брекзит, които се очертава да бъдат изключително трудни. В такива моменти помощта на българското правителство ще бъде търсена много често.

- Имате ли специални очаквания към София, що се отнася до всички тези теми?

- Важен момент в рамките на българското председателство ще бъдат отношенията със Западните Балкани. Тези страни няма да могат да се присъединят до края на мандата на тази Комисия, тоест до 2019 г., просто защото условията не са изпълнени. Но трябва ясно да показваме, а това българският министър-председател вече прави, че европейската политическа перспектива за Западните Балкани съществува. Защото, ако им отнемем тази европейска перспектива, все едно им казваме, че никога няма да се присъединят. Това ще има много сериозни последици за целия балкански регион.

- Кога, според Вас, ще бъде следващото разширяване на Европейския съюз?

- Смятам, че това може да се случи поетапно преди 2025 г., ако всички условия са изпълнени.

- Вашите думи бяха: „България и Румъния незабавно трябва да станат част от Шенгенското пространство". Как ще убедите страни като Холандия и дори Германия, че България наистина е готова за Шенген?

- Аз съм твърдо убеден, че България и Румъния трябва да получат достъп до Шенгенското пространство. Най-вече България, която е изпълнила всички технически условия, а това е една огромна свършена работа. Ако България е в Шенген, Европейският съюз ще стане по-сигурен, защото България представлява външна граница. Ние като Европейски съюз предоставяме над 173 полицаи и митнически служители, които да помагат на България при охраната на външната ѝ граница. Аз съм много заинтересован това да се случи и смятам, че до края на мандата на тази Комисия, тоест до 2019 г., механизмът за наблюдение и контрол трябва да бъде премахнат. За мен това е абсолютно необходимо. И аз не знам как можем да убедим Холандия и Германия, но в крайна сметка задължение на Холандия и на другите страни, които не искат България да влезе в Шенген, е да докажат тезата си. България изпълни задълженията си, сега е ред на останалите.

- България иска да влезе и в Еврозоната. Кога е реалистично да стане това?

- В момента не мога да назова точен ден, час и година. България обаче показва много положителни резултати, както по отношение на бюджетния дефицит, така и на публичния дълг. Нивото на дълга е под 30%, което не може да се каже за всички в Еврозоната. Бюджетната консолидация напредва, безработицата спада - тоест от София идват много положителни сигнали. Миналия септември ние от Комисията предложихме да предоставим кохезионна помощ на страните, които могат и искат да се присъединят, в това число и на България.

- Споменахте и Турция. Смятате ли, че е възможно да се проведе среща на върха Турция-ЕС по време на председателството?

- Не мога да отговоря с „да" или „не". Всички ние имаме интерес да продължим разговорите с Турция. Турция с големи стъпки се отдалечава от Европейския съюз. Ако тя иска да се сближи отново с нас, ние, разбира се, ще помогнем. Но при настоящото положение незабавното присъединяване на Турция е невъзможно.

- Но среща на върха по време на Българското председателство?

- Бих приветствал такава среща, но само ако на нея могат да се вземат сериозни решения. Да се организира подобна среща само заради самата среща или само да хапнем заедно шопска салата или луканка, не е достатъчно. Това не е достатъчна причина.

- Последен въпрос. Във Вашата реч се изказахте много оптимистично за бъдещето на Европейския съюз. Какъв Европейски съюз искате да оставите на Вашия наследник?

- В момента не се занимавам с моето наследство. Така или иначе такова индивидуално наследство няма. Това е едно общо постижение. Иска ми се Европейският съюз и неговото съществуване да изглеждат окончателно необратими. Така че на никого да не му идва наум да излиза от него. Един ни стига. Също така ми се иска да затвърдим още повече Икономическия и валутен съюз.