БАБХ се съмнява за укрити диви прасета

/КРОСС/ Новият директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) Паскал Желязков има съмнения, че убити диви свине се укриват. Подозрението си той изказа пред журналисти, след като участва в годишната конференция на тема: "За чисто земеделие и сигурна околна среда 2019 г.", учредена от Асоциация растителнозащитна индустрия България (АРИБ).

"Силно съм обезпокоен, че не се откриват убити диви свине по време на лова. Доколкото съм информиран, са намерени едва 2-3 свине, но не трябва да бъде така", заяви шефът на БАБХ. 

Желязков подозира, че не се съобщава за всички убити диви свине, но поради каква причина той не се нае да каже.

Той посочи, че много малко са положителните проби за африканска чума при диви прасета - около 10-15 случая. Повече обаче били случаите на дивите прасета, болни от трихенела.

Тепърва БАБХ трябва да вземе решение какви мерки да предприеме оттук нататък.

Желязков увери, че няма никакви проблеми с изследването на дивеча. Първоначално били разписани мерки, но през първата седмица, когато започнал ловът, трябвало да бъдат наложени корекции, тъй като пробите постъпват много бавно и хората трябва да съхраняват простреляния дивеч повече от 3-4 дни. За това били коригирани мерките и пробите се очаква да постъпват разделено, обясни Желязков. 

Пробите за африканската чума за свинете могат да бъдат готови в рамките на 1 ден, докато пробата за трихинелоза е по-бавна, тъй като методите на изследване са по-трудни.

За намерението на хората от свинекомплекса в Голямо Враново, Русенско, да съдят държавата, ако не получат повече компенсации, Желязков заяви, че не се страхуват от техните действия.

Доколкото шефът на БАБХ е информиран, собствениците на свинекомплекса ще получат още средства от държавата при дезинфекция. Нямат кой знае какво основание да не бъдат недоволни, констатира той.

Желязков припомни, че когато е започнал процесът по умъртвяване на болните от африканска чума прасета, действията на служителите на агенцията са се забавили зарази съпротивата на хората. 

"Фермата в Голямо Враново беше свободна от инфекцията и когато заболяването достигна дотам, собствениците започнаха да претендират половината ферма да бъде отцепена и да бъдат наложени мерки за биосигурност, за да може животните, които са здрави, да се отглеждат. Това обаче противоречи с европейските норми", предупреди Паскал Желязков.

Той посочи, че последното огнище на африканската чума по свинете е във Видинско. Там убитите прасета са около 4000, от които 300 майки под селекционен контрол. Желязков не е чул обаче оттам да имат някакви претенции, че собствениците не са обезщетени. Той обясни, че има статистика, която се използва при обезщетенията. Там, където няма такава статистика, се използва фактурите на продадените животни през последните месеци.

Припомняме, на 14 октомври беше потвърден първи случай на болестта в Асеновград. В същия ден стана ясно, че източнобалканската свиня е застрашена от изчезване заради разпространението на болестта.

В Русенско в началото на октомври бе открит нов случай на африканска чума по свинете.

През юли бе регистриран първия случай на африканска чума по свинете в Бургаско.

Също тогава съобщиха и за първи случай на африканска чува по свинете и в област Велико Търново.