Италианският дълг може да предизвика разпад на еврозоната

/КРОСС/ Ако кризата с италианския дълг излезе от контрол, еврозоната ще се разпадне", предупреди Лоренцо Марсили от организацията "Европейски Алтернативи" пред БНР.

Според него, предложеният от италианското правителство бюджет няма да подобри живота на хората, но със сигурност ще доведе до финансови проблеми в страната.

"Италия има 2,3 трилиона евро държавен дълг. Това е гигантска сума, с която нито една институция в Европейския съюз не може да се справи. Ако Италия е принудена да излезе от еврозоната или да фалира заради своя дълг, това ще доведе до край на целия проект на валутния съюз и до финансова криза в невиждани размери", смята експертът.

Италия през погледа на инвеститорите в момента се вижда така- висок бюджетен дефицит, огромен дълг, проблемни банки и политическа несигурност.

"Този бюджет много сериозно се отклонява от фискалните правила в Европейския съюз. Той може да доведе до много сериозен конфликт между новото коалиционно правителство в Италия и Европейската комисия", каза Грегъри Клейз - икономически анализатор в института "Брюгел".

От Рим коментарът е различен: "Кризата в еврозоната започна заради погрешния начин, по който тя функционира и принуждава държави като Италия да трупат все по-голям и по-голям дълг. Между другото - Италия има първичен излишък от много години, което означава, че тя събира повече приходи от сумата, която харчи годишно, ако изключим лихви върху дълга. Всичко това просто показва невъзможността на настоящия политически и икономически елит на еврозоната да разбере, че е необходима дълбока реформа - и във валутния съюз, и в целия Европейски съюз. От десетилетия ние сме подложение на икономически политики, които единствено водят до дезинтеграция и подкопаване на основите на европейския проект", коментира Лоренцо Марсили от организацията "Европейски Алтернативи".

Първичният излишък обаче е показател, използван на експертно ниво, а реалността изглежда по друг начин - 130 % държавен дълг, вторият по големина в еврозоната след гръцкия.
"Това е един изключително объркващ бюджет. От една страна той увеличава някои социални плащания и гарантира минимален доход на голяма част от бедните хора. От друга страна обаче - той намалява данъците на най-богатите хора, защото въвежда частично плоския данък. По този начин се променя начина на облагане, въведен в миналото. Ето защо този бюджет е една много странна смесица от защита на най-бедните, но и намаляване на данъците на най-богатите, които са придобили парите си по нечестен, дори криминален начин. Всъщност, този бюджет е очаквана "гозба" на новото правителство, в което има популисти и националисти, следователно - отчасти крайно десни и отчасти крайно леви идеи, въплътени във финансовата рамка за догодина. За съжаление, Европейският съюз е против бюджета, но с изключително погрешни аргументи. Брюксел не коментира факта, че с новия бюджет се увеличават социалните неравенства, а реагира остро, че дефицитът се е вдигнал с няколко процентни пункта. По този начин просто ще се провокира допълнително евроспектицизъм в страната, с което бетонира правителството на власт и му дава възможност да използва аргументи, характерни за реториката на Виктор Орбан в Унгария, която между другото, е доста успешна", каза още Марсили.