Ст. Александров: Много глупости и неистини се наговориха за дълга

/КРОСС/ - Доцент Александров, у вас останаха ли неясноти и съмнения за 8-те милиарда евро външен дълг? Георги Първанов хвърли оставка като лидер на АБВ, защото хората му са гласували "за", БСП настоява анкетна комисия да разследва "скандалната сделка"...

- Аз не искам да коментирам политическите игри. Мисля, че всеки трябва да се изказва само по теми, от които разбира. Проблемите с дълга са много деликатни и не бива да се обсъждат публично. Защото тогава пазарът научава какво искаш да правиш и може да се наложи да платиш по-висока цена. Ако примерно правителството иска сега да емитира облигации, за да изкупи обратно дълг с падеж след 2017 г., това не се тръби наляво и надясно. Вместо да плаща още години наред 7-8% лихва, то може да рефинансира дълга с лихва примерно 3.5%. Това лошо ли е? Сега лихвените нива в световен мащаб са исторически ниски и моментът е много благоприятен за такива операции, каквито сме правили и в предни години - директно или чрез подставени лица да изкупуваме дълг. Но за това не се бият тъпани. Удивява ме как лекомислено се изказват по тези въпроси някои хора - като че ли става дума за пласиране на зеле на Женския пазар.

Защо било за 3 години споразумението? Много ясно защо - от една страна, демонстрираш предвидимост пред външните инвеститори. От друга страна, наблюдаваш пазара в този период и преценяваш кога е изгодно да емитираш и кога не. Никой не е казал, че всичките 8 милиарда евро ще се теглят тази година, а чух да се тиражират и такива глупости. Освен това документите, внесени за ратификация, не са за самия дълг, а са договори за посредничество с банки. Защо били тези банки? Това са реномирани, световноизвестни финансови институции. В края на миналата година те осигуриха спешен заем на правителството за изплащане на влоговете от КТБ, и то при фантастично ниска лихва.

Ето и друга неистина - че държавата има да взима 3.5 млрд. лв., които предостави като заем на Фонда за гарантиране на влоговете за депозитите от КТБ, че фондът ще ги върне, като се осребрят активите на КТБ, а финансовият министър Владислав Горанов не ги брои. Само че ликвидацията на КТБ може да продължи 10 или 15 години. Отделен въпрос е какво ще остане за осребряване - банката трупа и ще трупа разходи, защото се забавя съдебното решение за фалита, а и никой не знае колко дела ще бъдат заведени. Трето, фондът не е преференциален кредитор, както се внушава. Той е на опашката редом със Стоян Александров, Вежди Рашидов и много други и ще чака да получи нещичко, като се осребрят активите на КТБ.

Друго нещо - предстои цялостна оценка на активите на банковия сектор, която ще се прави от външни специалисти. Ако ще е по тази методика, по която "заклаха" КТБ, може да се окаже, че някои банки в България ще имат нужда от капиталова подкрепа - не че са зле ликвидно. Ако акционерите не са в състояние, държавата би могла да помогне. Но тези неща не бива да се вадят на показ, защото само биха създали излишно напрежение.

Грешката на правителството, не само на Горанов, е, че трябваше да извикат ръководствата на всички парламентарни групи да им обяснят на закрито заседание - да, реалната сума е под 16 млрд. лв., но ще правим изкупуване, искаме да имаме буфер за подкрепа на банковата система, имаме ето такива съображения да трансформираме част от вътрешния дълг във външен и т.н. Не го направиха, поне не навреме, и се наговориха много неистини. Като за парите в ПИБ - че тя ще върне помощта. А я си представете, че се наложи тази помощ да се удължи...

Тези, на които им се губят милиарди в сметките, пропускат, че има плащания и по държавни инвестиционни заеми. И че освен външен дълг трябва да се погасява и вътрешен. Миналата година бяха емитирани два пъти по 400 млн. евро на вътрешния пазар - това са почти 1.6 млрд. лв. Горанов може да е решил да ги плати с външен дълг.

Друг въпрос е каква част от новия дълг да е външен. И дали не е време да се възстанови практиката на вътрешния пазар да се предлагат ДЦК за граждани. Защото лихвите в банките в момента са много ниски и правителството може да предложи атрактивна доходност.

- Такава идея имаше и през 2012 г., но тогава банките все още даваха много високи лихви и държавата не можеше да се "конкурира" с тях?

- Точно така. Но сега лихвите са под 3%. Защо държавата да не предложи ДЦК, още повече че за разлика от депозитите доходът от тях няма да се облага с данък.

Хубавото на цялата дискусия е, че сложи фокус върху смисъла от дълговете и дефицитното харчене. Някои защитници на сделката казват - няма нов дълг, само се рефинансира стар. И това не е вярно. Бюджетната прогноза за 2015 - 2017 г. показва, че около 6 млрд. лв. дълг ще отиде именно за покриване на бюджетните дефицити през трите години - 3%, 2.5% и 2%. Докато се трупат дефицити, дългът ще расте. Истината е, че и ГЕРБ обича да харчи. Ето, Бойко Борисов раздава - коледни добавки, великденски добавки. За 2015 г. бюджетът вече е гласуван и трябва да се изпълнява. Но бюджетната процедура за 2016 г. е отворена и сега е моментът да се постави въпросът може ли догодина дефицитът да не е 2.5%, а по-малко. И ако се планира дефицит, той да не е за "раздаване", а за инвестиции.

- А мислите ли, че сметките за държавния дълг натежават заради програмата за безплатно саниране?

- Не разбирам защо санирането стана прицел на страшни критики. Това е много по-добра идея от инвестиционната програма на кабинета "Орешарски". Там нямаше ясни критерии за избор и механизъм за финансирането. Някой имал готов проект за селски стадион, друг - за басейн, и - хайде да даваме пари. А в селото живеят 20 баби. Това ли ще осигури растеж!? Добре, че не успяха да похарчат всичките 500 милиона лева. Санирането е друго. Какво лошо има да се помогне на по-бедните - защото такива хора живеят в панелните блокове. По-добре ли е да им се дават помощи на ръка? А като се санират блоковете, и сметките им за ток и парно ще намалеят - ето още един ефект. Фирмите, които се занимават със строителство, надзор, обследване, които произвеждат строителни материали - и за тях ще има ефект.

- Преди дни излезе нов доклад на ЕК за макроикономическите дисбаланси, с който Брюксел ни поставя под строго наблюдение.

- Учудва ли ви? Спомнете си как миналата година сегашният премиер, тогава в опозиция, тръбеше, че България е фалирала. Второ, това, което се случи с КТБ, бездействието на институциите е предостатъчно основание на Запад да настръхнат за състоянието на банковата система. Трето, това, което се говори за пенсионните фондове, че едва ли не сред тях има пирамиди - как да не се безпокоят в Брюксел. Защото, ако има наистина проблеми, къде са мерките?

- Управителят на БНБ Иван Искров, чийто мандат изтича през октомври, така и не подаде оставка?

- Въпрос на морал. Аз отдавна съм си казал мнението - не само Иван, целият Управителен съвет трябваше да подаде оставка. Всички носят отговорност за това, което се случи с КТБ, не знам някой от УС да се е разграничил. Друг въпрос е, че парламентът можеше да махне Искров. Прави се промяна в Закона за БНБ, допълват се основанията за предсрочно прекратяване на мандата, съгласува се с Европейската комисия и се гласува. Не го направиха. И сега БНБ е с дискредитирано ръководство, а най-важното й направление - банковият надзор, няма титуляр подуправител.

- Как гледате на идеята за международен конкурс за управител на БНБ?

- Какъв международен конкурс? Как си представяте чужденец да оглави БНБ? Че на Милен Велчев и на Симеон Дянков, които дойдоха от чужбина, им трябваха месеци да се ориентират какви дирекции има във финансовото министерство, как се движат документите, какви са правилата и законите. Навремето ни даваха акъл валутният борд да е съставен от чужденци и седалището да е извън България. Защо? Да не би да нямаме достойни и подготвени хора? Например като тези, които подготвиха и въведоха валутния борд, и той вече толкова години е непоклатим.

Юлиана Бончева

„Сега”

Доц. д-р Стоян Александров е преподавател, банкер, бивш министър на финансите. Ръководи Катедра „Финанси" на Финансово-счетоводния факултет на УНСС. В началото на 90-те години оглавява Главно данъчно управление. През 1992-1994 г. като министър в правителството „Беров" приключва успешно преговорите за преструктуриране на външния дълг на България и въвежда ДДС, който заменя данък оборот. Бил е в ръководствата на ЦКБ и на Търговска банка-Д.