Новата „страшна“ приказка „Магьосникът от Оз“

/КРОСС/ Кому е нужно плашилото „Ислямска държава"?

Първо отстъпление: По-възрастните сигурно си спомнят нашумялата през миналия век детска книжка „Магьосникът от Оз" (по едноименния американски мюзикъл), в която се разказваше как малката, но храбра Дороти се опитва да се върне в родния щат Канзас, Сламеният човек - Плашилото търси истинска глава, а не топка от парцали, Тенекийчо търси истинско сърце, а Страхливият лъв - доза смелост. Всички те отиват в Изумрудения град, където се намира страшният Магьосник от Оз, който единствено може да задоволи желанията им: той бълва дим и огън, говори с гръмотевичен глас - наистина страшно! Само че по някаква случайност параванът пада и отзад се вижда едно смешно дребно човече с дебели очила, което използва разни циркаджийски трикове, за да внуши респект и ужас.
Второ отстъпление: Представете си, драги читатели, един огромен самолетоносач от Седми американски флот, който обикновено шари из Средиземно море. Истинска огромна плаваща военна база с хиляди военни, десетки реактивни самолети и т.н. Стоманено чудовище, което на ден „гълта" стотици хиляди долари само за поддръжка и амортизация. Всяка сутрин от неговата писта излита самолетно ято (три-четири реактивни машини, пилотирани от мъже с огромни заплати, модерни изтребители-бомбардировачи, харчещи тонове скъпо гориво, с амортизационни отчисления от десетки хиляди долари на ден. Въздушната армада

бомбардира поредното сирийско селище

което се намира в рамките на омразната на цял свят „Ислямска държава" (ИД) (естествено без разрешение на правителството в Дамаск): жертвите са неколцина мирни селяни, кокошки, патици и някоя овчица. При тревожната команда „Въздух" опитните бойци на ИД нахлупват каските, шмугват се в бункери или окопи и всячески търсят начини да преживеят поредната въздушна буря. Резултатите: неколцина убити ислямисти, доста повече невинни, цивилни жертви и нови разрушения върху изтерзаната сирийска земя.
Обърнете внимание! Ликвидирането на неколцина бойци от „Ислямска държава" само при един въздушен рейд струва на САЩ между 4 и 7 млн. долара - по западни данни. Пресметнете сами колко би струвало отстраняването на хиляди джихадисти от ИД и колко време би отнело това на храбрите военновъздушни сили на Щатите?
Но да се върнем към основната тема - ИДИЛ или „Ислямска държава в Ирак и Леванта" (съкратено „Ислямска държава" - ИД). Какво представлява въпросната ИД? Столица - няма, граници - също (територията съставлява временно и незаконно заети територии от Сирия и съседен Ирак). Въоръжени сили - 10-15 000 наемници с тлъсти месечни възнаграждения между 5 до 7 хил. долара. Източници на доходи - незаконна търговия от незаконно завладени петролни кладенци, национализирани (разбирай ограбени) банки и, разбира се - щедри спонсори. По-точно спонсор, от който към ИД тече истинска

златна река от петродолари

Познахте ли от три пъти кой е той? Разбира се, Саудитска Арабия - полупустинното кралство с население от 20 млн. араби (и още пет милиона чужденци, които работят за тях); страна пазител на исляма, която гази до колене в черното „течно злато" - петрола. Макар и неофициално, именно Саудитска Арабия пръска милиарди, за да наложи уахабизма - крайния ислямизъм, изповядван, разбира се, и от групата шефове на ИД.
Всъщност ИД е опит за поставяне на държавно равнище на джихадизмо-тероризма на „Ислямската държава" (ИД) - нещо, което печално известната „Ал Кайда" не можа да постигне. ИД се опитва да издава документи, да установява административно управление в заетите територии, да си прави реклама с кървави клипове, показващи как се обезглавяват християни - без значение бели или араби (важното е, че не са ислямисти).
Велемъдри „говорещи глави" по чуждите (а и по нашенските) телевизии анализират действията на „героите" от ИД, подчертават колко е трудна борбата с тях. А така ли е всъщност? Според военни експерти, с които съм разговарял, тези десет-петнадесет хиляди наемници (мнозина от които европейски и американски главорези, бивши служещи от Чуждестранния легион или от различни частни военизирани групировки, действащи главно в Африка - т.нар. „войници на късмета"), използват

елементарна бойна тактика

Преди всичко те вилнеят в области - било в Сирия или Ирак, разрушени от дългогодишни граждански войни (Сирия) или от американските агресии (Ирак), където на практика няма нито цивилна, нито военна администрация на ниво. Те разчитат на подкрепата на местното сунитско население, третирано десетилетия като „хора втора ръка" от шиитските управници в Дамаск и Багдад. Сега военните машини на двете арабски страни са в частичен (или пълен) упадък и не представляват сериозна заплаха за ИД. Натоварили на ръждясали пикапи картечници или малокалибрени оръдия, храбреците от ИД на групи кръстосват завзетите райони, използвайки същата тактика, прилагана преди близо сто години от селския водач Чапай, чийто бойци са монтирали немски картечници - само че не върху автомобили, а върху каруци. Бруталността и жестокостта им надхвърля границите на мислимото.
Според запознати с военната материя, срещу тази разюздана и немногобройна група са достатъчни три батальона - към пет хиляди добри бойци (германци, унгарци, черногорци, сърби, българи, кюрди - след кратка подготовка). За американци и руснаци специалистите са по-скептични - те вече са доказвали какво „могат" на арабския фронт. Към това, твърдят специалистите, би трябвало да се предвиди и една моторизирана формация - леки танкове, самоходни оръдия, ракетни установки (като познатите ни още от Втората световна война ракети „Катюша", създаващи при всеки залп огнен ад на дължина километър), леки реактивни изтребители, снабдени с тежки картечници и малокалибрени оръдия, пригодени да сеят мигновена смърт сред стотици военни само при едно пикиране и много по-трудно уязвими за прехвалените ракети „Стингър", с които афганистанските талибани (с едномилиардна помощ от САЩ) изпосвалиха съветските бойни хеликоптери. Сега същите „Стингър"-и хвърчат към хеликоптерите на американските „миротворци" в Ирак, ама това е друга тема.
Подобна формация бързо би дошла, както се казва, дохак на „железната" армия на ИД. Разбира се, след подходящата подготовка, психическа нагласа, достатъчно добро финансиране и благословията на ООН.
А иначе

световната борба срещу ИД ще продължава

месеци, години (за радост на американските военни, които ще искат нови и нови милиарди за направените разходи и загуби); светът ще тръпне от изстъпленията на солови и групови терористи, развели черното знаме на ИД, а в интернет ще наблюдаваме как хвръква главата на поредния „смъртен враг" на джихадистите. Изборът е на международната общественост, ама наистина на международната общественост, а не на Щатите, които десетилетия вече се кичат с прозвището „интернационални сили", след като във военните си авантюри привлекат по някой и друг военен от „приятелска държава". А дотогава приказката за Магьосника от Оз и за плашилото ИД ще продължава...

Автор: Петър Герасимов

Източник: http://www.duma.bg