• 16 Септ 2019 |
  •  USD / BGN 1.7626
  •  GBP / BGN 2.1953
  •  CHF / BGN 1.7878
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 16°C

Св. мчк Евдоксий. Преп. Архип

Св. мчк Евдоксий. Преп. Архип

/КРОСС/ Свети Евдоксий живял през царуването на Диоклетиан, жестокия гонител на Църквата Божия. Този император издал нечестива заповед, която забранявала в неговата империя да се отдава поклонение на Единия истинен Бог и изисквала честта, подобаваща на Бога, да се въздава на немите бездушни идоли. След огласяването на тази заповед мнозина от вярващите избягали в пустините и планините, като предпочитали да живеят там със зверовете, отколкото - в градовете, заедно с беззаконните човеци. Също така и много видни и знатни хора оставяли своите длъжности и жилища и се криели в пустинни места. Един от тях бил и военачалникът Евдоксий, който бил верен раб на Иисуса Христа. Той оставил своята длъжност и се скрил от нечестивите заедно със жена си и децата си, за да избегне царския гняв. Междувременно навсякъде го издирвали войници, които били изпратени от управителя на Мелитина, пред когото свети Евдоксий бил оклеветен. Войниците дошли до пустинното място и срещнали свети Евдоксий, който бил облечен в бедна дреха. Запитали го дали знае къде се крие военачалникът Евдоксий.


Светият като разбрал, че го търсят, за да го предадат на мъчения, им казал:


- Елате с мен в дома ми, вкусете от моя хляб и си починете от пътя; а после ще ви покажа Евдоксий, защото зная къде се крие той, заедно с домашните си.


Войниците се съгласили и тръгнали към жилището на светия мъченик.


Светият ги приел и добре ги нагостил, а после им открил, че той самият е човекът, когото търсят.


Войниците, удивени от тази постъпка на светията отговорили:


- Заради твоето благодеяние, няма да те заловим; а на този, който ни изпрати, ще кажем, че дълго сме те търсили, но не сме те открили. А пък ти се скрий, за да не те познае някой друг и да не те издаде.


Войниците се готвели вече да си тръгват, но свети Евдоксий ги задържал, като им казал:


- Почакайте ме, братя, и аз ще дойда с вас. Не ми подобава на мен да се крия повече, защото Сам Бог ме зове на мъченически подвиг, та да стана изповедник и да свидетелствам за Неговото свято име. А ако Бог искаше да не бъда открит, то вие не само нямаше да ме срещнете на пътя, но даже и не биха ви изпратили да ме търсите и аз не бих попаднал на вас. Всичко, което се случи е знак на Божията блага воля аз да пострадам за Него, дори - до проливане на кръвта си.


След това извикал при себе си съпругата си Василиса, децата си и близките и приятелите си и им казал:


- Имаше време, когато се криех, а сега е време да се открия и доброволно да се предам в ръцете на мъчителите, заради Иисуса Христа, Който Сам предаде Себе Си на страдания заради нас. И ето - аз отивам; и както пожелае моят Господ, така и ще устрои за мене и ще ми помогне, а вас оставям под Неговата закрила!


После светият дал различни разпореждания на домашните си, наставил децата и слугите си, като ги поучил как да живеят добродетелно без него - в страх и любов към Бога, а на съпругата си завещал да не плаче и да не страда, когато чуе за неговата смърт, а да прекара тоя ден в голяма радост и веселие, благодарейки на Бога, задето е сподобил Своя раб с мъченически венец.


След като се простил с домашните си и се облякъл в подобаваща на неговия сан дреха, и взел оръжието си и воинския си пояс, както подобавало на един военачалник, светият напуснал своя дом, жена си и децата си, слугите, приятелите си и цялото си богатство, изоставяйки всичко заради любовта към своя Господ.


Трогателна била тази раздяла, при която жената се лишавала от мъжа си, децата - от своя баща, приятелите - от своя любим другар! Всички плачели горчиво, докато се прощавали с него, защото знаели, че той вече няма да се върне при тях. Само едно ги утешавало в тяхната печал - това, че Евдоксий отивал, за да пострада за Христа, да стане победоносен мъченик и с мъченически венец да предстане пред Христа, своя Господ.


След това блаженият Евдоксий тръгнал на път заедно с войниците, а съпругата му Василиса ги следвала отдалече, защото желаела да види неговите страдания. Придружавали я и двама любими приятели на Евдоксий - Зинон и Макарий, за които също бил приготвен мъченически венец от Господа.


Когато довели блажения Евдоксий при управителя, последният благосклонно го приветствал и му казал:


- Ние те извикахме, за да изпълниш царската заповед и да принесеш жертви на боговете, на които подобава поклонение; а повече от всичко - на бащата на всички богове, великия Зевс, и на слънцеподобния Аполон и на славната богиня Артемида.


Свети Евдоксий отговорил:


- Аз знам, че трябва да се принася жертва на Единия, в Три Лица прославян, Бог, Който сътвори света и му дарява живот и спасение! На Него и ще принеса хвалебна жертва, а не на тия, които ти наричаш богове, когато те са дърво и камък и по нищо не се отличават от която и да е бездушна вещ.


Управителят отново се обърнал към светия:


- Аз ти заповядвам да въздадеш подобаваща чест на боговете! А ти, както виждам, не само боговете презираш, но и самия цар считаш за нищо. Чух, че ти въвеждаш някаква си нова вяра и че мнозина прелъстяваш с нея.


Като казал това, управителят погледнал към множеството стоящи наоколо войници и с гняв извикал:


- Всеки, който не изпълни царската заповед, ще бъде лишен от воинската си одежда, като недостоен да я носи. И нека той да знае, че от него ще бъде отнета и честта на воинското звание.


Така говорел беззаконният управител, желаейки да посрами свети Евдоксий, защото се надявал, че не ще се намери още някой, който да се възпротиви на царската заповед и че Евдоксий ще остане сам в непокорството си. Управителят мислел, че тогава той поради срам ще се подчини на царската повеля, за да не се лиши от честта на своето звание. Но вместо да стане това, мъчителят сам бил посрамен. Още докато той говорел, свети Евдоксий снел от себе си пояса - отличителен знак на началническия му сан - и го хвърлил в лицето на управителя. Като видели това, много войници, хиляда сто и четири на брой, които били тайни християни, се разгорели от ревност по Бога и направили същото като своя началник Евдоксий. Те снели от себе си знаците на военното звание и ги хвърлили пред управителя, бидейки готови да се лишат и от самото си тяло и да положат душите си за името на Мисуса Христа.


Мъчителят изпаднал в смущение от неочакваното разкриване на такова множество изповедници на Христа и като прекратил разпитването им, веднага изпратил известие за случилото се на император Диоклетиан, с което го молел също така да му даде разпореждания как да постъпи. Царят бързо му изпратил в отговор следната заповед: да подложи началниците на жестоки изтезания, а обикновените войници да остави ненаказани.


След като получил царското нареждане, управителят седнал на съдийското място и заповядал да доведат свети Евдоксий при него, в качеството му на главен военачалник. Той отново започнал да го убеждава:


- Съветвам те, Евдоксий, остави злото си упорство и безумно противене и доброволно принеси жертва на боговете! А ако не се съгласиш, ще трябва да го направиш против волята си, след като бъдеш принуден чрез безпощадни мъчения!


При това, управителят започнал да изброява мъченията, които го очаквали: заточение, тъмница, рани; заплашвал го, че тялото му ще бъде стъргано със железа и опалвано с огън и изредил още много различни жестоки изтезания, само споменаването на които вече било способно да предизвика ужас. Но мъченикът отвърнал:


- Ти се шегуваш, управителю, като ми говориш всичко това. За мен твоите мъчения са като страшилище, с което плашат децата. Защото аз се надявам на бъдещото въздаяние, което ще получа от щедрия подвигоположник Христа. Боя се не от тоя огън, за който ти говориш, а от оня, който никога няма да угасне и от червея, който не заспива и от другите люти мъки, приготвени за тези, които се противят на истинския Бог и Го отхвърлят. А твоите мъчения в сравнение с тях са като детски играчки; и огънят, с който ме заплашваш, в сравнение с геенския огън, е като хладна вода.


- Мечът ти - продължавал светият - ще стане за мен ключ за дверите на желания край, където вместо това видимо и бързо захождащо слънце ще видя незалязващата и неугасваща светлина и вместо временните блага ще наследя вечните. Знай, че аз не ще се поклоня на вашите богове, понеже велико безумие е да се почитат като богове дърветата, камъните, златото и среброто, обработени от ръката на художника.


Като чул този отговор на светия мъченик, управителят му казал:


- За този твой безумен отговор е виновна моята снизходителност, поради която те оставих така дръзко да безчестиш боговете, царя и мен самия. И макар да мога да понеса собственото си безчестене, но не мога повече да търпя да бъдат хулени боговете и царят.


След това управителят заповядал да вържат ръцете и краката на светеца и безмилостно да го бият с жилави ремъци, а после - да го повесят и да стържат тялото му с остри железни оръдия. След като го изтезавали така, хвърлили светия мъченик в тъмницата.


След няколко дена отново го извели на разпит, на който светият се показал също толкова непоколебим във вярата си, както бил и преди това. Той стоял като несъкрушим стълб и непристъпен град пред мъчителя. Затова последният заповядал да бият мъченика с железни пръти по шията и да извадят от ставите всичките му членове. Това мъчение било по-жестоко и от смъртно наказание. Накрая мъчителят осъдил свети Евдоксий на посичане с меч.


Докато го водели към мястото за изпълнението на присъдата, светият мъченик се молел така:


- Боже! Ти, Който благосклонно погледна към жертвите на Авел и Авраам и милостиво прие дълготърпението на множеството мъченици! Погледни сега с Твоето милостиво око и към моята жертва и не отхвърляй моята кръв, която аз с душевна топлота и с любещо сърце Ти принасям!


Молейки се така, светият забелязал в тълпата своята съпруга, която с плач вървяла след него. Той я попитал дали всичко е направено така, както той преди бил заповядал и й наредил да вземе тялото му след смъртта му и да го погребе в мястото, наричано „Амимна". После отново й дал наставление да не плаче за неговата смърт, но да почете тоя ден, като се облече в светла дреха и се украси със скъпоценности.


След това свети Евдоксий видял своя приятел Зинон, който също плачел за него, и му казал:


- Възлюбени Зиноне, не плачи! Бог, Комуто служим, няма да ни раздели! Ние като в една лодка ще отплаваме заедно във вечния живот!


Тези думи така силно подействали на Зинон, че той високо възкликнал:


- И аз съм християнин! И аз изповядвам Христа и искам да умра за Него!


Незабавно той бил хванат от нечестивите слуги и за него било доложено на управителя. Последният заповядал и него да посекат с меч, заедно с Евдоксий. Когато ги довели на мястото на наказанието, най-напред посекли Зинон, докато в това време свети Евдоксий се молел за него. Така, след като изпратил преди себе си своя приятел на небето, светият преклонил главата си под меча и приел блажена мъченическа кончина.


Заедно с тях били посечени и други мъченици, които с дръзновение изповядали Христа. Телата им били захвърлени, без да бъдат погребани. Но Василиса, съпругата на свети Евдоксий, взела неговото тяло, без да се бои, и с чест го погребала на посоченото от него място.


За тази своя постъпка тя била заловена и доведена при управителя. Пред него тя ясно изповядала Бога и се надсмяла над идолите и техните почитатели, като желаела по пътя на мъченията по-скоро да последва мъжа си при Господа.


Но мъчителят й казал:


- Зная, че ти желаеш да последваш мъжа си, за да имаш похвала от галилеяните (тоест християните). Но дори ти и да заслужаваш смърт, аз няма да те умъртвя!


Василиса отговорила на това:


- Моят Господ Иисус Христос вижда желанието ми и ще го приеме като вече извършено дело. Дори и да не ме подложиш на мъки, аз пак не ще се лиша от блаженството, което ще получа заедно с моя мъж у Господа Бога.


Щом чул думите й, управителят я прогонил. А след седем дена й се явил на сън свети Евдоксий и й казал:


- Кажи на нашия приятел и домоуправител Макарий да се яви пред съдилището и да последва нашия пример. Ние го очакваме!


Веднага щом Василиса разказала на Макарий видението си, той начаса отишъл при управителя и се обявил за християнин и ученик на Евдоксий. Като го видял и като чул смелото му изповедание, управителят заповядал да му отсекат главата.


Така и Макарий, следвайки Евдоксий и Зинон, отишъл при добрия подвигоположник Христа, нашия Господ. Угодила Му и Василиса, която докрай останала в истинната вяра и която предстанала в сонма на светиите пред престола на Божията слава, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух, во веки. Амин.


Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски

 

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2019 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.