Европа пак гони дивото

/КРОСС/ Южният газов коридор няма да осигури т. нар. независимост от руските доставки. Русия засега не е получавала от европейските си партньори предложения за създаването в ЕС на инфраструктура за получаване на руски газ през територията на Турция. Това заяви руският министър на енергетиката Александър Новак в навечерието на посещението на Путин в Унгария, по време на което основна тема на разговорите станаха газовите доставки след отказа на Москва от „Южен поток".

Както е известно, на негово място Русия и Турция ще изградят „Турски поток", до границата с Гърция, откъдето желаещите европейски страни ще трябва сами да си изградят газопреносна система. „Ние очакваме от европейските партньори съответните предложения. От тях сега зависи вземането на решения за развитието на собствената им газова инфраструктура. Засега обаче конкретни предложения нямаме", каза Новак.

Европа продължава да води неадекватна енергийна политика и вместо да си осигури леснодостъпния руски газ, продължава да търси алтернативни пътища. Мотивът е все един и същ - „енергийна независимост от Русия". А фактът, че попада под друга зависимост при това на многократно по-висока цена, това сякаш няма значение за брюкселските бюрократи. Един от тези пътища, чието реализиране не е сигурно и е доста по-далеч в бъдещето, отколкото бе „Южен поток" и отколкото е сега „Руски поток", т. нар. Южен газов коридор.

Неотдавна в Баку се състоя заседание на Консултативния съвет на проекта Южен газов коридор (ЮГК), предназначен за транспортиране на суровината от Азербайджан към Европа. В заседанието взеха участие зам.-председателят на Еврокомисията по енергетика Марош Шефчович, ръководителите на енергийните ведомства на Грузия, Турция, Гърция, Албания, Италия и България. Те обсъдиха възможностите за реализацията на проекта, като 2020 г. бе сочена за краен срок за пускането му в експлоатация. Според Шефчович изграждането на газопровода ще разкрие над 30 000 работни места,без да уточнява обаче за коя страна става дума, и ще допринесе за укрепване на енергийната сигурност.

Ресурси има и те трябва да се транспортират до консуматора, каза в интервю за „Голос России" депутатът в Азербайджанския парламент Расим Мусарбеков. „Основни консуматори са Турция и страните от Южна Европа. Те имат интерес доставките да са от няколко източника, защото България и Румъния например в момента са вързани само към руската тръба, която минава през Украйна. В светлината на сегашните тревожни събития там двете страни биха искали суровината да минава по две независими трасета", заяви Мусарбеков. Той добави, че за Азербайджан е важно да изнася газ и изграждането на нов маршрут. Сумарните инвестиции в този проект са близо $60 млрд.

За такива мащабни проекти обаче е необходима и доста сериозна политическа подкрепа, смята азербайджанският политик. Той обясни, че финансовата страна на проекта ще се урежда от инвеститорите, включително от Азербайджан. ЕС не участва по никакъв начин, но без пряката подкрепа на неговите лидери и на частните европейски банки, Азербайджан няма да може да получи необходимите гаранции. Страната трябва да е сигурна, че от проекта ще получи доходите, които ще компенсират разходите.

Според българския експерт Георги Георгиев, за България това не е изход от положението, тъй като предлаганият обем гориво няма да задоволи енергийните нужди на страната. „Основният получател се предвижда да бъде Европа чрез Италия. 10 млрд. куб. м ще минават през Турция и Гърция. Те не могат да задоволят всички потребители. Всъщност много е съмнително България да получи даже и този 1 млрд. Така че в никакъв случай не може да се говори, че се решава въпросът чрез азербайджанския газ за България.

ЮГК обхваща цяла мрежа от различни газопроводи, които се предполага, че ще свържат Азербайджан с Европа. Става дума за Трансадриатическата тръба (ТАП), за Трансанадолската тръба (ТАНАП). Понякога се споменава и реанимирането на НАБУКО, което за момента изглежда толкова съмнително, колкото беше и преди няколко години. „Според изчисления на български специалисти, дори да получаваме газ от Азербайджан, дори да имаме собствен добив от Черно море, към 2020 г., когато заработят тези проекти, зависимостта от руския газ от сегашните близо 90% ще бъде намалена на 70%. Тоест въпросът няма как да се реши кардинално. Няма в обозрима перспектива вариант да бъдат напълно заменени доставките от Русия", заяви Георгиев.

Обратно на рационалното мнение на експертите са фантазиите на българските първенци. Известен като любител на нелепи и безсмислени изявления и петимен публично да споделя илюзиите си, председателят на републиката още преди половин година на церемонията за старта на изграждането на ЮГК в Баку заяви, че с реализацията на Южния газов коридор щяла да се преодолее „зависимостта на България от една тръба" и да се гарантира сигурността на газовите доставки за целия регион на Югоизточна Европа.
Маршрутът на ЮГК е планиран да се проточи през близо 2000 км от Баку до южна Италия и да мине през Грузия, Турция, Гърция и Албания. Източник на синьото гориво, което трябва да запълни неговите тръби трябва да стане находището „Шахдениз-2″ в Каспийско море със запаси от 1,2 трлн. куб. м. Планира се по ЮГК да се транспортират 16 млрд. куб. м газ годишно, от които 6 млрд. за Турция и 10 млрд. за Европа.

Тези дни в Баку се появи вездесъщата помощник-държавна секретарка Виктория Нюланд, която заяви, че ЮГК е съвместен проект на Европа, Азербайджан и САЩ. Приблизително такава бе и конфигурацията на подкрепата за иже почившия „Набуко". Може би, именно това съвпадение не вещае сполука и за ЮГК. „Южният газов коридор" е един от приоритетните енергийни проекти на ЕС. Той има за цел да диверсифицира енергийните трасета и източници, за да се подобри енергийната сигурност на Европейския съюз", каза Нюланд./в. Русия днес/