• 28 Март 2024 |
  •  USD / BGN 1.8091
  •  GBP / BGN 2.2873
  •  CHF / BGN 2.0027
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 15°C

Изкривените новини

Изкривените новини

/КРОСС/ Катастрофата, обхванала Източна Украйна, свързаните с нея колосални щети за руската икономика, както и не огромното, но все пак значително влияние на ситуацията върху Европа породиха в медиите едни от най-сензационните статии през миналата година. Ако се съди по публикациите, появили се в „Ню Йорк Таймс" през последните две седмици, подобни материали могат да се очакват и през тази година.

Като начало ще вземем статията в „Ню Йорк Таймс", публикавана на 30 декември миналата година под заглавие „Как Путин сключи сделка за строителство на тръбопровод, която се провали". Идеята на материала е прост - закриването на проекта „Южен поток" е стратегическо поражение за руския президент, предизвикано от неговите реваншистки планове по отношение на Украйна. В статията, която повече прилича на зловеща теория на заговора, отколкото на анализ на новините, се твърди, че проектът за изграждането на тръбопровода е бил ключов фактор в постигането на една цел - „по-нататъшно засилване на руското влияние в крехките бивши държави-сателити на Съветския съюз в рамките на по-мащабна задача - отслабването на единството в Европа. Целта на статията е да посочи „невидимата ръка" на Кремъл в политиката на България. Ако не била „съществената грешка" в Крим, проектът „Южен поток" щял да бъде осъществен и следователно би осигурил и в бъдеще зависимостта на Европа от руските енергоносители.

Тази идея, общо казано, не е нова. Статията обаче е забележителна с факта, че тя не съответства на действителността. На читателите се предлага подробен обзор на интригите на Путин в Европейския континент, финансирането от Кремъл на ултрадесни политически партии и кампании срещу добива на шистов газ, предприемани с намерение да се разшири и укрепи мнимият руски енергиен монопол в Европа. А в края на статията авторите само между другото съобщават на читателите, че в края на юни София беше посетена от американска делегация начело с Джон Маккейн. Няколко дни по-късно България спря работата по изграждането на „Южен поток". И вместо да насочи читателското внимание към факта, че сме свидетели на нов етап в „голямата игра" между САЩ и Русия в Източна Европа в началото на ХХІ век, „Ню Йорк Таймс" продължава разказа за тъмните руски интриги в България и извън нейните предели.

Статията успява отлично да сведе до нула легитимната причина, заради която останалите европейски страни освен България се обявиха в подкрепа на „Южен поток". На читателите се казва, че „през есента на 2009 година българите в продължение на две седмици са били оставени да замръзнат без отопление, докато Русия е спряла подаването на газ, за да накаже Украйна". Няма нито дума за историческия контекст, да не говорим за факта, че, както казва Пиер Ноел от Международния институт за стратегически изследвания, „европейските газови кризи от 2006 и 2009 година са провокирани от Украйна, която изпълняваше своите скрити заплахи да краде от транзитния тръбопровод газ, предназначен за Европа, в случай, че Москва поиска от Киев в перспектива да заплаща газа по пазарна цена".

Седмица след този материал в горната част на първа страница на „Ню Йорк Таймс" беше публикувана още една статия под заглавие „Украинският лидер претърпя поражение още преди свалянето му". Авторите на материала се опитат да сведат до минимум ролята на Запада за отстраняването от власт през февруари на Виктор Янукович - избрания по демократичен път украински президент - който наистина, подобно на своите предшественици, се оказа некомпетентен и корумпиран. На читателите се съобщава, че в същото време, в което Русия нарича отстраняването на Янукович „неофашистко" превземане на властта, осъществено с подкрепата на Запада и режисирано от него, е станало всенародно въстание... В допълнение се казва, че много малко от онези, които не са под въздействието на руската пропаганда, са приели заявлението на Кремъл сериозно. След това авторите на статията преминават към най-главното и между другото посочват изключително ожесточения и войнствен характер на февруарското въстание, подчертавайки, че „по време на щурмовете срещу пет районни отделения на милицията и управления на МВР в западните области са били откраднати 1200 единици огнестрелно оръжие, предимно пистолети и автомати „Калашников". След това се съобщава, че стотици единици от това оръжие са били изпратени в Киев.

Основната идея на статията е, че избраният по демократичен път украински президент „бил не само отстранен от власт, а хвърлен на произвола на съдбата от своите съюзници". Което, следователно изключва участието на правителствата на западните страни и снема отговорността (която без съмнение лежи върху тях) за нагнетяването на кризата, в резултат на която към момента на публикацията на тази статия са загинали около пет хиляди души.

На читателите ще се наложи да потърсят и други източници, ако поискат да получат разяснение за причините, поради които германският канцлер Ангела Меркел категорично отклони предложението на Путин от ноември 2013 г. за тристранно споразумение за предотвратяване на кризата. Едва ли читателите ще могат да открият поне някакво споменаване за задкулисните маневри на американски дипломати от сорта на помощник-държавния секретар Виктория Нуланд и посланика на САЩ в Украйна Джефри Пайет, осъществени с цел да се представят като съюзници на новото правителство, както и на ставащия все по-кръвожаден лидер Арсений Яценюк. В този случай думата „маневри" звучи твърде меко. Вашингтон и Европа наистина прибягваха към откровено сплашване чрез финансови заплахи.
Можем ли да си представим например, че „Ню Йорк Таймс" публикува аналитична статия, да кажем, за последните дни на режима на Алиенде или Мосадък, без при това да намекне за вероятното участие на ЦРУ? Разбира се, че не.

В крайна сметка подобно изкривено излагане на събитията, в резултат на което в Киев беше извършен държавен преврат, предизвиква у читателите впечатлението, че „Ню Йорк Таймс" не смята за осъдително насилственото сваляне на демократично избрано правителство, ако това действие се извършва по отношение на режим, който не се харесва особено на редакционната колегия на изданието.

Джеймс Карден

 

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2024 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.