Бюлетин
  • 20 Септ 2017 |
  •  USD / BGN 1.6337
  •  GBP / BGN 2.2069
  •  CHF / BGN 1.6956
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 27°C

Европа се оказа обидно неподготвена за тероризма, трябва да се учи от България

Европа се оказа обидно неподготвена за тероризма, трябва да се учи от България

/КРОСС/ Христо Смоленов - експерт по антитероризъм и национална сигурност в интервю за Агенция „Фокус" по повод 16-ата годишнина от самоубийствените атентати на 11 септември в САЩ.

- Г-н Смоленов, на 11 септември е годишнината от самоубийствените атаки срещу САЩ. Каква е равносметката 16 години по-късно?

- Равносметката е един объркан свят, който вече не може вече да се нарече нито демокрация, нито капитализъм. Светът, в който попаднахме след 11 септември е по-характерен с повсеместната радикализация, която започва от финансово-икономическата сфера и свършва с идеологията. Идеологията, която подтиква хора към нови самоубийствени атентати, към ново насилие. Бих го поставил в контекста на един схематичен и символичен сблъсък между Молох и Аллах. Молох е божеството на парите, търговията и много други вредни за човечеството неща още от дълбока древност. Аллах е символът на едно ново виждане за света, което се изповядва от много стотици милиони, а може би милиарди хора по света. Идеологическият сблъсък, който обаче създава напрежение за ново насилие, всъщност е подклаждан от тенденциите към една нова студена война. Затова не можем да разглеждаме света след 11 септември извън контекста на това, което се случва сега.

- Според Вас това ли е най-емблематичният и запомнящ се атентат до днес?

- Във всяка страна от западния свят се случиха доста драматични, бих казал много трагични и запомнящи се събития. Атентатът от 11 септември превърна САЩ в страна под обсада и можем да констатираме, че американците си взеха достатъчно сериозен урок от случилото се и преструктураха своята национална сигурност така, че рязко падна потенциалът на подобни заплахи в настояще и в бъдеще време. Ето един пример как със съответен комплекс от мерки, като се започне от т.нар. „Патриотичен акт", като закон и като се свърши с преформатираната национална сигурност там, нещата могат да доведат до значително намаляване на риска от преки терористични атаки. Но това не променя същината на въпроса, а именно, че напрежението между финансовата радикализация, агонията на световната финансова система, която всички усещаме, идеологическата радикализация, ислямистката, генерира нови конфликти и тепърва това ще проличи. В Европа, при гара Аточа, в Испания събитията бяха много характерни, незабравими в тъжния смисъл на думата. Ето ви един пример за това какво последва - Франция и атентатът в Ница, който е не по-малко емблематичен. Ударът по Манчестър, където младежи по време на концерт бяха взривени и поставени на прицел на един терористичен акт. Вижте многото лица на тероризма и си направете извод, за който ние българите казваме с пословицата: „Вълкът козината си мени, но нрава не". По повод на тероризма бих казал: „Тероризмът организациите си мени, но господарите не". Какво стана за последните 16 години? Световната мрежа „Ал-Кайда" беше поставена под прицел и доста силно раздрусана, а може би преформатирана от тези, които я бяха създали, предварително. След „Ал-Кайда", когато беше убит и нейният световен лидер Осама бин Ладен, всички смятаха, че е краят на тероризма. Напротив, хората, които имат едно трезво отношение към това жестоко явление, знаеха много добре, че предстои драматично преформатиране на тероризма и той се възобнови под формата на „Ислямска държава". Една организация, която вече не е мрежа, а придоби всички основни белези на една протодържава.

- Срещу какво според Вас е насочен тероризмът - срещу държавни политики или срещу идеологиите и начина на живот на човечеството?

- Задавате много интересен въпрос, за който тепърва си струва да се мисли, защото правилният отговор на Вашия въпрос би означавал и правилна стратегия за противодействие на терора. Бих казал, че и в двете посоки има своите стъпки и систематични действия. Тероризмът наистина е удар по нашия начин на живот. По това, което наричаме цивилизован, ако щете християнски начин на живот. Аз не искам тук да изпадам в религиозна диференциация на нещата, защото съвременният тероризъм с не по-малка сила и жестокост удря и ислямските общности. Бих казал даже, че над 90% от преките жертви на терористични актове по света са хора, изповядващи исляма. Всъщност мога да конкретизирам нещата така - тероризмът представлява проява на преднамерено водена култова война. Това, което се случва в ислямския свят е също култова война между сунити и шиити. Може би някой инвестира в това противопоставяне, но то по принцип съществува от много столетия и за съжаление, в 21 век придоби отровни измерения.

- Как оценявате мерките за сигурност срещу тероризма, взети през последните 16 години? Достатъчни ли са те и съществува ли днес реална опасност от терористичен акт с подобни мащаби на този от 11 септември?

- Мерките за сигурност никога не са достатъчни, ако позволяват на това явление да се вихри, както това се случва в Европа през последните няколко години. Случаят вече има известно изместване на театъра на военните действия на тероризма от САЩ и Русия - две страни, които взеха сериозно и бързо системни и мащабни мерки за противодействие, към Европа. Европа се оказа обидно неподготвена за това явление, обидно неподготвена да действа като единна организация от държави, които освен общ бюджет, би трябвало да имат и обща стратегия за опазване на своето население. Виждам, че в Естония сега г-жа Федерика Могерини започва да проявява активност, която отдавна трябваше да бъде характерна за представители на ЕК. Виждам, че опитите да осъзнаят до какво е довела ислямистката радикалзиация в Европа, са нещо, което заслужава да бъде оценено като добра стъпка, много закъсняла обаче. Вярно е, че има резон в това, което тя казва, че Европа трябва да бъде наситена с мрежа от контратерористични експерти, но не само експерти. Те са хора, които дават предложения, но властите са тези, които трябва да реализират дадените от експертите експертизи. Точно тук ми се къса нишката - между сериозното експертно мнение на европейските колеги, които отдавна настояват за по-централизирани и по-системни мерки за противодействие срещу радикализацията и терора. И от друга страна, първоначалното безхаберие, а след това значително лицемерие, което проявяват европейските управляващи кръгове по отношение на сигурността на отделните граждани. Сякаш някой им забранява да се самоорганизират, да изграждат единна европейска структура за противодействие на терора и радикализацията. Сякаш някой предпочита Европа да зависи от чужди внушения по повод на тази сурова реалност, сякаш някой предпочита Европа да е бойно поле на съвременния тероризъм и да се случват такива неща, които станаха неотдавна и във Финландия, и в Барселона, на Уестминстър Бридж, в Брюксел, в Париж. Оказа се, че Европа при цялата ѝ претенция да е системно организирана общност от държави е поставила акцента само върху финансовите измерения на обединението и съответната дисциплина и нехае за дисциплината, която е необходима с оглед на войната срещу терора. Тя се пренесе на европейска земя. Това е проблем, с който тепърва трябва не просто да свикваме, не просто да се примиряваме, а напротив - да намерим начин да изискваме от европейските ни управници, защото сме част от една организирана вертикална, йерархична система, да вземат необходимите мерки. Европа трябва да изгради своя агенция за противодействие на радикализацията и терора, но изглежда някой пречи на европейските лидери, които проявяват зависимост по това направление. Проявяват странно безхаберие и инерция на мисленето, в резултат на което все още като Европа сме напълно разграден двор. В този смисъл България има някои предимства, защото има историческа памет и рефлекс за самосъхранение в българския народ, който не може да бъде приспан с евролицемерие. Този рефлекс е моето основание за оптимизъм. Ние можем и трябва да даваме пример на обединяваща се, но недообединена Европа какво трябва да се прави по въпроса за противодействието на радикализацията. Ние сме пилотен проект на ЕС, който трябва да бъде обобщен, а не смачкан от евробюрокрацията в интерес на лицемерни твърдения, че трябва да проявяваме солидарност. Всички сме за солидарност, но не и за глупаво обръщане на гръб на тези заплашващи цивилизацията ни събития, които наричаме тероризъм.

- В такъв случай смятате ли, че някога ще се стигне до крах на терористичните групировки или напротив - атентатите ще се увеличават?

- Терористичните групировки, както се убеждавате, са нещо като инвестиция на много мощни финансови интереси. Като инвестиционни проекти те биват изграждани, подкрепяни финансово, протежирани. Има тенденция някой да опъва чадър над тероризма в Европа. Аз съм убеден, че този някой може да бъде идентифициран по чисто финансови показатели, по стратегически показатели, както и по идеологически, защото в крайна сметка Европа, превърнала парите в своята единствена идеология, се оказа жертва на нещо много по-конкретно, много по-агресивно. Ислямистката идеология в Европа е заложник в момента. Мен са ме учили да освобождавам заложници и много хора разбират как се прави това и естествено негодуват, когато политическите, икономическите, социалните действия в европейския контекст са противопоказани на това, което се прави при криза със заложници. Някой като че ли стяга примката на заложничество около страните от Европа, около обществеността в тези държави и да приемат, че така ще бъде, че това, което им се случва, е нещо, което оттук нататък ще ги съпътства в цялото им „демократично" развитие. Подчертавам още веднъж - феноменът тероризъм компрометира самото понятие демокрация. Битката за една истинска демокрация минава през системния отпор срещу явлението тероризъм, което вече се е глобализирало. За съжаление, демокрацията се оказа начин на организация на обществото, от което първи и най-успешно се ползват представителите на организираната престъпност. Тепърва трябва да очистим и понятието демокрация от всички напластявания, които по подобен начин са се лепнали върху нея. В крайна сметка трябва да докажем, че демокрацията има собствено лице и смисъл, а не е просто прикритие за световната клептокрация т.е. за властта на големите пари.

- За финал на нашия разговор, какви са поуките, които можем да извлечем от убийствения атентат на 11 септември?

- Първата поука е, че няма гаранция срещу това къде и с каква сила ще удари тероризмът. Той удари в сърцето на Ню Йорк, в бастиона на Западния свят с неговите ценности. След това той смени посоката на главния удар и взе за заложник европейските народи. Същевременно неговите хранителни вериги оплитат Близкия Изток, чак до Персийския залив. Черпят сили и ресурси чак от Афганистан и Пакистан. Първата и сериозна поука е, че идеологията на т.нар. Хелзинкски процес с безконтролното движение на хора, с отпадането на границите и перспективното отпадане на държавността на отделните малки държави, това нещо се оказа най-големият буустър за съвременния тероризъм. Обратно, националните държави в своите елементарни държавнически функции се оказаха най-сериозната пречка срещу епидемичното разрастване на тероризма и превръщането му в глобална пандемия. Ето защо, поуката е: „Укрепвайте националните държави, формирайте система от международни връзки, при които тези национални държави да играят своята достойна и съществена роля в международното разделение на усилията за противодействие на терора. Създайте ефективна суперструктура, която да представлява гледната точка на ЕС в този толкова объркан свят". ЕС може да излезе от кризата си с форсирано движение към повече интегритет, към повече отговорност към отделните си хора, защото имам чувството, че именно те в ЕС като че ли са забравени и оставени на самотек. Оставени са да бъдат заложници на самата тенденция, че един ден някой идиот, дошъл от някъде си с нож или с автомобил, който е взел под наем, или с експлозив може да посегне на живота им. Това се случва и всеки, който си затваря очите, просто е страхливец. Всеки, който кара обществеността да си затваря очите, не е само лицемер, той вреди на Европа.

Накрая бих казал само едно - българската общественост проявява бдителност, която тепърва трябва да бъде окуражена и подкрепена. Бяхме първата държава в Европа, която беше взета на мушка от новия тип тероризъм, базиран на ислямистка радикализация. Отразихме първите атаки срещу хуманизма, срещу човечността. Съумяхме навремето да разбием престъпната организация, която беше взривила вагона за майки с деца пред Буново и още 5-6 атентата навсякъде по страната, които бяха организирани. Това тогава мина някак си незабелязано в контекста на един порив към друг тип социална структура. Ние в момента се връщаме към нашия опит и можем да сме много ценни на Европа с това, че България пази противоотровата срещу съвременната ислямистка радикализация. За тази цел обаче, нашите управляващи трябва да имат самочувствието да представят тази рецепта на обърканите евробюрократични свои колеги. Да им покажат, че от България Европа тепърва трябва да се учи.

 

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай

Анонимен

Европа ще наложи санкции и глоби на страните, които не слушат началниците от Брюксел.

13.09.2017 14:12:54

  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • реклама
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ

Google+
Copyright © 2002 - 2017 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.