20 януари: Денят на Патриарх Евтимий

/КРОСС/ На днешния ден честваме Деня на Патриарх Евтимий, една от най-великите личности в българската история.

Сведенията, които имаме днес за Патриарх Евтимий, са базирани предимно на житията, написани от неговите ученици. Спред тях той е роден около 1327 г. в Търново и според някои произхожда от знатния род Цамблак. Получава образованието си в манастирите около Търновград (дн. Велико Търново) и приема монашески чин.

Около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир, привлечен от славата на Теодосий Търновски. Именитият духовник го провъзгласява за свой пръв помощник и иконом на манастира, а самият той се уединява в гората, отдавайки се на безмълвие (исихия). Евтимий има задачата всяка вечер да ходи при него и да му докладва за случващото се в обителта. За да съобщи за приближаването си, той трябва да бие клепало.

Легендата разказва, че Евтимий вижда учителя си по време на молитва като огнен стълб, а на следващия ден, обливайки се в сълзи св. Теодосий предсказва, че Евтимий ще бъде Търновски патриарх, но по негово време България ще погине от турско нашествие.

През 1363 г. св. Теодосий заминава за Цариград (дн. Истанбул) заедно с четирима свои ученици. Евтимий е един от тях. Скоро след пристигането им в патриаршеския манастир "Св. мъченик Мамант" Теодисий умира. Това подтиква бъдещия търновски патриарх да постъпи в манастира "Студион". По-късно се премества в лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон.

Скоро след пристигането си е наклеветен, че крие в килията си някакво голямо съкровище на българските царе. Византийският император Йоан V Палеолог разследва лично случая и решава да заточи Евтимий на остров Лимнос. След освобождаването си от заточение, той се присъединява към Зографския манастир.

През 1371 г., след седемгодишно странстване, Евтимий се завръща в България и основава църквата "Св. Троица", която се намира на 10 км от Търново. Около него се оформя група от ученици, които помагат за организирането на манастира, познат днес като Патриаршеския манастир. Именно в този манастир се организира и Търновската книжовна школа.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е провъзгласен за патриарх на Търново. Привърженик на исихазма, той преследва ересите и упадък на нравите. Получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Една от най-важните стъпки, които новият патриарх предприема, е реформата в българския книжовен език. За мотивите да се заеме с нея сведения могат да бъдат открити в "Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак и "Сказание за буквите" на Константин Костенечки. Григорий разказва, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи. Техните грешки с натрупването си довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси.

Сведението се потвърждава от известието, че търновските книжовници се заемат първо с поправката на основните за християнството книги - четирите евангелия, "Стария завет", "Апостола". За разлика от писателите и преводачите от Преславската книжовна школа, които предпочитат свободния и смислов превод, търновските книжовници се придържат към точното предаване на гръцките оригинали. Писменият български език, който те налагат е изкуствен и отдалечен от народния говор. Поради това оценките за значимостта на Евтимиевата реформа са противоречиви. Правилата изработени от Евтимий се прилагат както при превод така и при създаването на оригинални произведения.

През пролетта на 1393 г. султан Баязид І обсажда Търново. Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата. Една от легендите за падането на старата българска столица разказва, че Патриарх Евтимий договаря предаването на града заради опасността в крепостта да избухне епидемия и гладни бунтове. Друга версия разказва за предателство от страна на намиращ се в крепостта жид (евреин).

Сюлейман Челеби снема обсадата, след което оставя един гарнизон за охрана на града. В летописа на Григорий Цамблак се споменава, че османският управител събира всички видни търновски граждани и боляри чрез лъжа в една от столичните църкви под предтекст, че ще се съвещава с тях по управленски въпроси. Вместо съвещание, видните българи намират смъртта си.
Евтимий също е осъден на смърт, но е спасен в последната минута от чудо. Легендата разказва, че когато палачът вдига ятагана си, за да отсече патриаршеската глава, ръката му се вкаменява. Уплашени от случилото се, османците решават да заточат духовника.

Предполага се, че е заточен в Бачковския манастир, където и умира около 1401 - 1402 г. Все още обаче има спорове дали българският патриарх е погребан в околностите на манастира.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики - 20 януари.