Проблемите на България не са Путин, Волгин и Мадуро…

/КРОСС/ БСП се тресе от вътрешни борби и интриги, но запазва целостта си и е главният конкурент на ГЕРБ на предстоящите избори за европейски парламент. И като нищо може да вкара толкова евродепутати, колкото и ГЕРБ.

Какво се случва с останалите партии?

Т. нар. патреоти ако се обединят, може да имат представител. Но това изглежда малко вероятно, след нападките и обидите, които си размениха Сидеров и Симеонов.

Т. нар. насипно дясно обаче, дали ще се обедини или не, упорито се стреми да остане без представител в европарламента. Причините са прости, но непреодолими.

„Сигналите", които „излъчват"

техни представители или обикновени симпатизанти из социалните мрежи, се свеждат до еднозначни коментари срещу президента Радев или Корнелия Нинова, с повод и без повод, също толкова еднозначно по „жизненоважни" проблеми като Мадуро във Венецуела, правилният избор на изтребители Ф16, Истанбулската конвенция и др. подобни. Меркел и Макрон са божества...

Какво е сбъркано тук? За тях почти не съществуват реалните вътрешни проблеми на България. Ограничават ги до Пеевски и защита на Лозан Панов. Борисов е по-малък дразнител, а мнозина негласно го приемат, защото той може да „бие" БСП.

Главните врагове и източник на негодувание са Радев, Путин, Волгин, ДС, „комунистите" и евентуално плочките по „Граф Игнатиев".

При разразилия се скандал с министъра на културата Банов, условно наречените „либерални медии" и симпатизантите на „насипното дясно" застанаха в негова подкрепа. Йончева е „комунистка". Освен това приемат и обвиненията срещу нея, че си е имала работа с КТБ. При толкова хора от ГЕРБ свързани с КТБ, по онова време банката на властта, сега се превръща в обвинение това, че Йончева е взела пари от КТБ, за да прави филми за една телевизия, която към онзи момент подкрепяше Борисов.

Социалната база на малките десни партии

очевидно се е стеснила (виж по-долу брой гласове на изборите). Това очевидно са хора, които имат достатъчно доходи, за да се вълнуват повече от либерални и европейски проблеми, отколкото от бедността и стагнацията в икономиката в България, корупцията (за тях тя съществува само по политически признак, главните й носители са Пеевски или ДС и комунистите).

Докато управляващите обясняват колко всичко е розово, как страната никога не е била по-добре (това го казват буквално Борисов и говорителите му), чужди инвеститори се изнасят от България, преките чужди инвестиции през последните три години са спаднали катастрофално, българи продължават да емигрират поради ниски доходи у нас, голяма част от населението работи сезонна работа в други страни, за да се издържа.

Като кажеш на някой от т. нар. десни, че сега две трети от доматите са вносни, а в миналото България е била от най-големите износители на плодове и зеленчуци в Европа, или, че преди 1989 г. е имало 10-11 млн. овце, а сега има 1,2 млн., ще ти отговорят „ти си комунист", това е носталгия по соца...

Ето затова няма да вкарат хора на изборите за европарламент и най-вероятно пак ще отпаднат и на парламентарните избори. Защото средният българин очаква в европарламента някой да му защитава интереса, а не да му размахва поучително пръст, че не слушаме Брюксел, да го назидава да не си позволява „антиевропейско говорене". И да му набива като главен въпрос как трябва да принадлежим към ЕС и НАТО, при положение, че България е член на ЕС от 2007 г. и на НАТО от 2004 г. Тоест, от времето, когато президент беше „руският агент" Първанов и управляваше омразната тройна коалиция с премиер Станишев.
Йесмен не е печеливша предизборна позиция

То е като някакъв вид религиозна принадлежност - аз съм „десен", против „комунистите", аз съм носителят на европейските ценности. Като не ти стигат идеи и достойнства, непрекъснато говориш за опасността от Путин, представяш се като бранител на европейската интеграция и единствен неин говорител, и т. н. Това не стига да се задържиш на политическата сцена. Затова и т. нар. насипно дясно изпада от парламента.

Така постепенно партията ГЕРБ се установи като единствената дясна парламентарна партия, която погълна електората на някогашното СДС. И продължава да асимилира хора от десните. На следващите избори със сигурност ще има още имена от тях, включени в листите на ГЕРБ. И някои гласоподаватели ще предпочетат ГЕРБ „за по-сигурно".
Същевременно ГЕРБ се окопава в държавата. В малките населени места най-големият работодател е държавата и общината, тоест ГЕРБ. Дори обикновен служител в техническа служба в община се назначава с партийна протекция или решение от местните партийци.

И поради липса на друга опозиция, ще дойде момент БСП да победи ГЕРБ на изборите. Малките десни партии й съдействат в тази посока.

-Представянето на изборите:

2013

Движение България на гражданите - 115 хил. гласа (3,2%)

ДСБ - 100 хил. гласа (2,9%)

СДС - 48 хил. гласа (1,7%)

2014

Реформаторски блок - 290 хил. гласа (8,9%)
(На тези избори се обединиха и се явиха с декларации, че не искат Борисов за премиер, и избиратели видяха в тях алтернатива)

2017

Реформаторски блок + Глас народен - 107 хил. гласа (3,1%)

Да България - 101 хил. гласа (2,9%)

Нова република - 86 хил. гласа (2,5%)

Източник: e-vestnik