Манолова дава промените в Изборния кодекс на КС

/КРОСС/ Омбудсманът Мая Манолова ще даде Изборния кодекс на Конституционния съд. Манолова не е съгласна с промените в преференциите. „Отнемат преференцията. Става абсолютно излишна. Все едно да имаш право да си купиш хляб, но той да струва 130 000 лева. 130 000 гласа няма как да се случи", заяви Манолова.

След 15 часа напрегнати дебати, процедурни хватки и извънредно заседание на Комисията по правни въпроси, депутатите гласуваха окончателно промените в Изборния кодекс тази нощ.

Един от спорните въпроси беше именно за преференциите. Новите текстове предвиждат, че за да може кандидат от партийна листа да измести друг, трябва да събере повече 100 000 гласа.

Промените в преференциалния вот бяха предложени от ДПС и подкрепени от ГЕРБ и НФСБ. Против бяха БСП, ВМРО и депутати от „Воля", а „Атака" отсъстваше от залата.

Преференциалният вот се оказа една от най-спорните промени в Изборния кодекс само 3 месеца преди изборите.

„Преференциите са факт. Те не са премахнати. Предложихме по-справедливо разпределение на преподреждане на листата. Една политическа партия, която предлага листата, носи цялата отговорност". Това заяви депутатът от ДПС Джейхан Ибрямов пред „Здравей, България" по NOVA.

Депутатите гласуваха в четвъртък промени в Изборния кодекс. Вече за пренареждане на листата за евродепутати, например, един кандидат трябва да събере повече 100 000 гласа.

„Партията дава възможност да бъде подредена листата. Ако в дадена листа попадне човек, който е работодател и има 700 работници например, а прагът за влизането на един общински съветник е 300 гласа, мислите ли, че работникът ще гласува като цяло за листата?", заяви още Ибрямов.

„Един независим кандидат е горе-долу 10 000 гласоподаватели. Сега в листите, както беше досега, с остатъка влизат и народни представители при пренареждането с минимален остатък от 400 гласа", заяви депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров.

„На последните 2 парламентарни избора повече от 1 млн. души са рашили да употребят правото си на преференция. Това е довело в настоящия парламент да има няколко десетки депутати, избрани с преференция. Ако правилата, гласувани вчера, важаха през 2017 г., преференциално избраните депутати в този парламент щяха да са нула", заяви Крум Зарков от БСП.

Александър Сиди от ВМРО също подкрепи тезата, че след приетите промени възможността за преференциите вече няма да я има.

„Лошите изкривявания на преференциите, така нареченият корпоративен вот остана. Оставихме лошата част и премахнахме възможността българските граждани да пренареждат листата", заяви Александър Сиди, Обединени патриоти, ВМРО.

„През 2015 г. в 50 секции се въвежда машинно гласуване. От 12 000 избиратели гласуват 900. През 2016 г. - от 500 секции и около 200 000 имащи право да гласуват - на пръвия тур гласуват 27%, на втория - 33%. Обезпокоителното според доклада на ЦИК е, че 9 секции не са представили контролната памет на машините за гласуване, в 7 секции има разминаване, в 18 секции са гласували по-малко от 10 човека", заяви Димитър Лазаров. „От 2020 г. ще има навсякъде само машинно гласуване, за да се обучат хората, да се види как работи системата, да се отстранят грешките".

„Единственото, което настояваме - и за ЦИК, и за машинното гласуване, е да се спазва законът", заяви Крум Зарков.

„Ние сме за цялостно машинно гласуване", заяви Джейхан Ибрямов.

„Надяваме се президентът да върне този закон и да бъде прегласуван", заяви Александър Сиди.

Вчера след 15 часа напрегнати дебати, процедурни хватки и извънредно заседание на Комисията по правни въпроси, депутатите гласуваха окончателно промените в Изборния кодекс.

Пълен обрат претърпя въпросът за въвеждане на машинното гласуване. Съгласно новите предложения на предстоящите избори за Европейски парламент държавата ни се ангажира да осигури гласуване с машини в най-малко 3 000 избирателни секции, а за местния вот - в 6 000. Оттам нататък новите текстове предвиждат въвеждане на пълно машинно гласуване във всички избирателни секции, но фигурират и някои ограничения. Машини няма да има в избирателни секции с под 300 избиратели, в секциите на плавателни съдове под българско знаме и в секциите, разкрити в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за социални услуги. Машинно гласуване не се предвижда и в секциите в чужбина.

Секциите, в които ще се проведе машинно гласуване през настоящата година, ще бъдат определени от ЦИК, но не по-късно от 12 дни след насрочването на изборите. Комисията ще има и задължението да определи такива условия и ред, които да гарантират тайната на вота и сигурността на изборния процес и изборните резултати.

До 31 март 2020 г. ЦИК трябва да приеме и пътна карта за експерименталното дистанционно електронно гласуване.

Идеята да падне забраната за оповестяване на социологически данни в изборния ден също претърпя обрат. Предложението за това бе на ГЕРБ, а в мотивите си те се позовават на наложилата се практика в различни социални мрежи през целия изборен ден да се публикуват междинни данни, което според тях поражда неравнопоставеност. Депутатите от Правната комисия обаче се отказаха от първоначалното си намерение, с което забраната печатните, електронните и информационните медии в изборния ден остава.

Парламентарното мнозинството отхвърли предложението на ДПС за връщане на стария режим при разкриването на избирателни секции в чужбина. По време на дебатите по второ четене за промените в Изборния кодекс от Движението настояваха за падането на лимита от 35 секции в държавите извън Европейския съюз, както и за премахването на принципа за уседналост по време на местните избори.

Предложенията бяха аргументирани от депутат Хамид Хамид, според когото всички тези ограничения водят до нарушаване на избирателни права на българската диаспора зад граница. Той припомни, че тези ограничения скоро ще засегнат и българите във Великобритания, а причината за това е процедурата по Брекзит. Хамид припомни още, че големи български общности има още в Турция, САЩ, Канада и други държави.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ пък наблегна на твърдението, че принципа на уседналост, залегнал в сега действащия Изборен закон, противоречи на самата Конституция на страната.

Новите правила предвиждат при съдебна отмяна на решение за отхвърляне на Централната избирателна комисия, тя може да постанови ново решение с мнозинство повече от половината от членовете ѝ.

Мнозинството отхвърли поредното предложение на ДПС предизборна агитация да въведе възможност предизборната кампания да се води и на друг език, но с осигурен превод на българския. От Движението го аргументираха с резолюция на Европейския парламент от 24 март 2009г., отнасяща се до многоезичието като преимущество за Европа и обща отговорност на всички страни-членки на общността.