• 20 Юли 2025 |
  •  USD / BGN 1.6788
  •  GBP / BGN 2.2595
  •  CHF / BGN 2.0976
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 0°C

Спомен за 10-ти ноември 1989

Спомен за 10-ти ноември 1989

 

Александър Йорданов, политик и дипломат; Васко Кръпката, блус-китарист и автор на песни, в интервю за БНТ, „Денят започва”

 

Водещ: Добро утро, днес е 10 ноември. Навършват се 22 години от началото на демокрацията у нас. На по-младите от нашите зрители ще припомня, че на днешната дата преди 22 години е свикан пленум на ЦК на БКП, който завършва с удовлетворяване молбата на другаря Тодор Живков да бъде освободен като генерален секретар е член на Политбюро на ЦК на БКП. Тази новина за свалянето на Тодор Живков буквално за минути обикаля цялата страна. На 17 ноември за председател на Държавния съвет е избран Петър Младенов, на 18 ноември е първият демократичен митинг пред храм паметника „Свети Александър Невски” чийто главни оратори са Жельо Желев, Блага Димитрова, Стефан Продев, Анжел Вагенщайн, Красимир Каракачанов. На 7 декември се ражда Съюзът на Демократичните Сили. И така до днес – 22 години. Добро утро казвам на Александър Йорданов, председател на 36-то Народно събрание, заместник-председател на СДС от 1991 до 1993 година, сега член на Националния съвет на СДС. Ще ви кажа, че и Васко Кръпката очаквам да влезе в студиото с или без хармоника. Но, господин Йорданов, помните ли ясно, помните ли добре 10 ноември 1989 година?

Александър Йорданов: Разбира се, не само 10 ноември, помня всички събития след това, които последваха. Това е моят живот и живота на нашето поколение тогава и на милиони хора в България. 10 ноември не трябва да се митологизира като дата, защото на този ден комунистическата партия, тогава още не бяха социалисти, бяха комунисти, проведе един от поредните и омръзнали към него момент на целия български народ така наречени пленуми на Политбюро и ЦК на партията с тази разлика, че за първи път от близо 35 години се случи едно събитие, а именно тя свали своя пръв партиен ръководител Тодор Живков.

Водещ: Вие помните ли как разбрахте, че Тодор Живков е паднал? Къде бяхте, с кого бяхте?

Александър Йорданов: Мен лично новината ме завари в Съюза на писателите в небезизвестното кафене „Сивото поточе”, така се наричаше иронично. Имаше много писатели, колеги. Новината се промъкна някак си тихомълком. Не мислете, че някой е бил барабан тогава в онези години. Тя се предаваше от ухо на ухо. Постепенно настъпи едно леко оживление, започнаха да се появяват дори чашки с коняк, тогава беше модно, писателите пиеха коняк... И така, лека полека се разбра, че е станало нещо, започна - ... абе нещо става – се казваше и постепенно се разбра, че нещото, което беше станало... то така се говореше – може би май са го махнали.

Водещ: Може би май са го махнали?

Александър Йорданов: И вечерта, привечер към 17 часа се оказа, че това е факт. От гледна точка на истината трябва да кажем, че тогава партията изказа благодарност на Тодор Живков, тоест, не са верни всички тези неща, които се говорят, че едва ли не тя го е отстранила, че има борци срещу него и пр. и пр. Изказаха му благодарност и... историята вече е обяснила този факт със свалянето на Живков, е именно като един опит на комунистическата партия да оцелее като партия в бурята на промените, да се запази като единна партия и да бъде главен модератор, главен участник след това в смяната на собствеността в България. Аз не говоря за промяна, защото хората от моето поколение и всички вие сте свидетели, че особено в началните години на демокрацията – след 10 ноември БКП или БСП, през месец май 1990 година си смени името на БСП, за една вечер, както хората тогава казваха шеговито – „легнаха комунисти, събудиха се социалисти”, както се казва дай Боже всекиму – да легне по един начин вечерта, на другия ден да се събуди милионер или нещо такова. Факт е, че те го направиха и като партия, те дълги години пречеха на този преход, пречеха на динамиката на прехода по-бързо България да стане... както обичаше да казва първият наш демократичен министър-председател Филип Димитров – нормална държава. И едва след катастрофата при Жан Виденов, когато тотална мизерия удари вече българина в резултат на това тяхно управление, тогава от немай къде приеха доктрината за едно национално съгласие и приеха практически идеите на СДС България да стане член на ЕС, да стане член на НАТО и да тръгне по този път, който днес като се каже преход, най-често се разбира България да стане член на ЕС и на тази общност на държавите.

Водещ: Господин Йорданов, на плазмата зад вас има един кадър от онзи митинг, той е малко по-късно разбира се, демократичен, в който пространството от „Орлов мост” до погледа, докъдето ти стига по Цариградско шосе беше тесен да побере хората. Малко за магията да поговорим, на първите демократични митинги.

Александър Йорданов: Аз гледах внимателно и дори преди това, още от сутринта вие предавате, много е любопитно, предавате много хубави кадри от това време, и като се вглеждах в лицата, които виждам на екрана от тези първи митинги, с горчивина мога да кажа, че за съжаление тези хора днес не ги виждаме. Тези хора, които са там на митинга и тези лица ги няма нито сред милионерите на България, нито сред сегашната политическа класа на България. Те си останаха в народа. И затова мога да кажа, че практически ние побългарихме прехода в някакъв смисъл – България се промени, българинът не се промени. Ние направихме така, че от този преход се възползваха, бих казал, една малка извадка от тарикати от българския народ и хора, свързани с комунистическата партия. Накъдето и да насочите поглед сега ще видите, че всички тези, които използваха прехода, за да забогатеят – дали чрез власт, дали по време на приватизацията, са хора, свързани със средите на комунистическата партия и бившата Държавна сигурност. Те не бяха на този митинг тогава, там ги няма. Има модерна техника и сега ако вземем и разгледаме лице по лице, няма да откриете там нито един български милионер.

Водещ: Добро утро на Васко Кръпката. Хармониката къде е?

Васко Кръпката: Ето я... винаги е в мен.

Водещ: Как звучеше твоята хармоника преди 1989 година?

Васко Кръпката: По същия начин, само че, днес вече по-офи4циално и днес, тази енергия ,която виждам по улиците, тя се разпиля, хората ги приспаха, хората тръгнаха по света. Това е нормално, не може да бъде другояче, няма как.

Водещ: Къде се разпиля тази енергия, къде отиде?

Васко Кръпката: Една чат от хората си направиха живота такъв, какъвто дори не са си мечтали да бъде. Аз не съм си мечтал, че 22 години по-късно ще имам интернет в джоба си, възможност по национална телевизия да кажа, че не съм доволен от това, как се развива нашата държава. Аз си мечтах да има банани по магазините и цветни снимки... Доста неща се случиха, но общо взето тази... както господина каза, тази кагебарска демокрация тя си беше за тях, за злите сили.

Водещ: Искам да отдам дължимото, защото се заговори за интернет, на всички вас, които бяхте активни и сте активни, пишете ни във  Фейсбук на страницата на „Денят започва” защото там ви попитахме – какво се промени за тези 22 години. Искам да прочета някои от мненията, които са на стената: Ива Екимова ни пише – „Променихме се много и слава Богу, че не сме слепи и глухи овце, а имаме Фейсбук, това е цяла крачка напред. Тъпото е, че следващата ще е след още 22 години”. Венелин Михайлов – „Промени се политическата и икономическата система, спечели малцинството от хората, а мнозинството загуби, появи се огромно социално разслоение, което няма да се преодолее. Единствено сравнително градивен период бяха годините от 2001 до 2009 година, но иначе държавата се срина във всички сфери – икономика, социална политика, култура.” Илия Борисов ни пише – „Не зная дали има слепи и глухи овце, напротив, овцата е най-интелигентното животно, защото никога не бърка да пасе отровни треви и оцелява, а промяната е, че 22 години сме в криза. Хубавото е, че сега се оправдаваме с американците, като виновници за проклетата криза.” Още малко ще прочета от вашите коментари – Гаврил Стоилов ни е писал – „Свободни сме, каквото мислим можем да го кажем, без да се страхуваме от равно бедната тълпа се издигна и оформи група на много богат кръг хора от бивши управляващи комунисти под прикритие като демократи.” Още едно мнение ще прочета – „Навлезе интернет във веки дом, колите ни имат навигатор, говорим с айфони, гледаме цифрова телевизия и отделяме повече време във  Фейсбук, отколкото на близките си. Питам се как може някои хора да сравняват историята с днешния ден, това е пълно безумие”.... И още, и още коментари. Господин Йорданов, какво загубихме и какво спечелихме за тези 22 години? Кое е най-голямото ни достижение като общество, според вас, за тези 22 демократични години?

Александър Йорданов: Те го казват тези ваши зрители, които пишат във Фейсбук, но нещо ме дразни в техния начин на мислене. Защото те виждат материалните придобивки на прехода – моловете, магазините, колите, айфоните и така... Материалните придобивки на прехода, или това отваряне към Европа, за да получим това, което нашето поколение виждаше само в „Кореком”, а сега вече цялата държава е като един „Кореком” и всеки може според възможностите да се ползва от това,  което има, но това е материалната страна на прехода. В тази материална страна , както вече и зрителите казаха, много малък кръг от нашето общество стана супер богати, и то незаконно забогатели. Сега, това е много важно да се повтаря, за да го научат младите, че в периода именно на този наш преход от 20 години, имаше две групи хора, които незаконно забогатяха. Едната група са хората, които директно се впуснаха още в началото в престъпна дейност. Втората група са част от участващите политици в прехода. Тази втора група дори е по-страшна. В какъв смисъл? Защото те са използвали властовите си позиции, за да правят за себе си благоденствие. И това унищожи духа, морала на прехода, и ако нещо днес ни липсва и на всички тези хора, които тогава са били на площада, това е този дух и тази  искреност, ние се гледахме влюбено в очите и си вярвахме един на друг. Сега изчезна вярата, изчезна морала, всичко се свежда до материалното, парите и силен в българското общество, включително и изборите печелят само хора, които имат вече много пари.

Водещ: Хубави думи за финал. Много кратък въпрос към Васко Кръпката – какво ще кажеш на хората, които и днес тъгуват по времето преди 10 ноември – когато здравеопазването уж беше безплатно, когато образованието уж беше безплатно, когато хлябът струваше стотинки, всички ходехме на почивки с карти?

Васко Кръпката: Както казва един мой приятел, сигурно през турско робство е било още по-евтино. Бъдете свободни уважаеми зрители, това е най-важното, да сме свободни, останалото е подробности.

Водещ: Благодаря ви много, бъдете свободни, останалото е подробност.

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2025 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.