Гърция удря с 26% данък нашите стоки

/КРОСС/Жесток данък от 26% въведе Гърция за всички фирми, които купуват български стоки. Това може да унищожи търговските отношения между двете страни. В понеделник министърът на финансите Владислав Горанов изпрати писмо до европейския комисар по икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз Пиер Московиси. В него изразява позицията на България, че данъчните промени в Гърция нарушават правилата в ЕС. Те са обнародвани в Държавния вестник на Гърция на 21 март 2015 г. З темата съобщава вестник "Стандарт".

Промените предвиждат да не се признават за данъчни цели разходите в полза на физическо или юридическо лице, регистрирано в държава с преференциален данъчен режим, освен ако данъчно задълженото лице не докаже реалност на разходите и те не са направено с цел укриване на данъци. За да бъдат признати разходите за данъчни цели, върху тях се въвежда данък от 26%. Удържаният налог може да бъде възстановен до 3 месеца, ако се докаже пред гръцките данъчни, че сделката е обичайна и на пазарни цени. В списъка на държавите с преференциален данъчен режим са включени 3 държави от ЕС - България, Кипър и Ирландия, както и Гибралтар и Лихтенщайн. В резултат на тези промени при внос от България гръцките дружества ще трябва да плащат предварителен данък от 26% върху всеки разход. Промените ще ударят и българските превозвачи, които доставят стоки от и до Гърция, тъй като с данъка от 26% ще се облагат и плащаните на тях суми. Все още не е ясно по какви критерии данъкът ще може да се върне. Новите правила на облагане в Гърция ще ударят и свързаните фирми, които имат дейност в двете страни. Така в Гърция ще трябва да се облагат всички лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, които се насочват към дъщерни компании у нас. С новите правила в Гърция по презумпция се приема, че сделките се осъществяват с цел данъчна измама или отклонение от данъчно облагане, само на основание на това, че данъчните режими на облагане с корпоративен данък в тези три страни от ЕК са по-благоприятни в сравнение с режима на облагане на Гърция, се посочва в писмото на министър Горанов. Допускането на подобна практика от една държава членка на ЕС би имало изключително силен негативен ефект и би подкопало цялостното функциониране на вътрешния пазар на общността, се посочва още в писмото. Въведеното облагане в Гърция нарушава принципите за свободно движение на стоки, услуги и капитали в ЕС,се посочва още в писмото. За гръцките данъкоплатци има огромен риск при сключване на сделки с фирми от България, Ирландия и Кипър те да бъдат третирани като фиктивни и разходите да не бъдат признати. Новите правила в Гърция нарушават принципите за свободно установяване в ЕС, за пропорционалност, за правна сигурност, както и за недискриминация, се посочва в писмото на министър Горанов.Поправките в данъчното облагане на Гърция вероятно са продиктувани от факта, че през последните години има тенденция за прехвърляне на дейността на гръцки дружества в България заради сложната икономическа ситуация в южната ни съседка и по-благоприятната бизнес среда у нас, коментират финансисти. Въведената от Атина мярка не може да се счита за ефективна за предотвратяване на укриването на данъци и не оправдава нарушаването на основополагащите принципи на правото на ЕС, завършва Горанов.Към настоящия момент не могат да бъдат изчислени в реален размер възможните щети, но ако законовите разпоредби в Гърция не бъдат променени в краткосрочен план, стокообменът между София и Атина ще падне с 20%, се посочва в писмото. Близостта между двете държави предопределя големия обем на търговия между тях. Стокообменът между България и Гърция за 2013 г. е 2,98 млрд. евро, а за 2014 г. - 2,818 млрд. евро.€3,5 млрд. вложени у нас от южната ни съседкав България за периода от 1996-2014 г. Това е 8,2% от общия обем на чуждите вложения за периода, се посочва в писмото на министъра на финансите Владислав Горанов до еврокомисаря Пиер Московиси. Гърция е на трето място по чужди инвестиции у нас след Холандия и Австрия. Южната ни съседка е сред първите по преки инвестиции в секторите търговия, финансово посредничество и недвижими имоти. По данни на БНБ за 2014 г. нетните плащания към Гърция надхвърлят притока на преки инвестиции с 30 млн. евро. До края на 2014 г. в България са регистрирани 14 400 гръцки фирми, от които са заличени 225, а от 2009 г. до момента са регистрирани 9375 и са пререгистрирани 1729 фирми - общо 11 104 действащи търговски дружества с гръцко участие, се посочва в писмото на Горанов.Изнасяме текстил, метали и храниИзносът от България за Гърция е съсредоточен в 3 основни сектора - текстилни изделия и материали, метали и електрическа енергия. Наблюдава се все по-голям дял на хранителните продукти като пшеница, слънчогледово олио, сирене, извара, месо, нефтени масла и тютюн.Въпреки че през 2014 г. стокообменът с Гърция намалява с 5,5%, се запазва положителното търговско салдо за България - 144 млн. евро. Гърция заема първо място по стокообмен на България сред балканските държави и 5-то място сред търговските партньори на България в света, както и 4-то място в стокообмена сред страните от ЕС (след Германия, Италия и Румъния). По отношение на износа на България Гърция е на 5-то място с дял от 6,7% (след Германия, Турция, Италия и Румъния). По отношение на вноса е на 6-то място с дял от 5,1% (след Русия, Германия, Италия, Румъния и Турция).Шамар за индустрията ниБългарските предприемачи с тревога посрещат новината за последните промени в гръцкото данъчно законодателство. Решението за авансово облагане на търговските сделки с държави членки на ЕС, които имат по-ниски данъци от тези в Гърция, ще удари сериозно българската индустрия. За това алармира Браншовата асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Оттам са изпратили преди дни писмо до еврокомисаря и заместник-председател на Европейската комисия Кристалина Георгиева и до всички български евродепутати с искане да се проучи доколко новото облагане в Гърция съответства на европейските принципи и норми за свободно движение на стоки и капитали. От нашата металургична асоциация искат Брюксел да защити интересите на бизнеса в останалите държави членки и да не се допуска двойно данъчно облагане.Кристалина Георгиева е информирала БАМИ, че техният апел е препратен към еврокомисаря за финансовите и индустриалните въпроси Пиер Московиси.