Джефри Сакс: Суетата и цинизмът на шепа банкери и политици подкопават Европа

/КРОСС/Американският икономист Джефри Сакс - един от големите критици на споразумението с Гърция. 

Той е директор на Института за Земята 8 Колумбийския университет и съветник на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун по въпросите на развитието. Cake е сред петимата икономисти, сред които е и Тома Пикети, изпратили отворено писмо до Ангела Меркел, в което я призоваха да се откаже от политиката на сурови икономии и да се съгласи на значително намаляване на гръцкия дълг.
Джефри Сакс участва в среща на върха за финансиране на развитието в Ague Абеба, където даде интервю за френския в. „Либерасион" относно гръцкия казус.

- В писмото си вие пишете: „Гръцкото правителство е приканено да опре пистолет в слепоочието и да натисне спусъка. За съжаление, куршумът ще убие не просто бъдещето на Гърция в Европа." Дотук ли стигнахме?
- Говори се, че е имало шест месеца на „мозъчна атака", за да се намери изход, който да удовлетвори всички... Но не е имало никаква „мозъчна атака"! Има просто политически, идеологически избор да се пречупи Гърция. Имаше икономически, фундаменталистки избор да бъде подчинена тази страна. Няма никаква причина да се бие барабанът за „реформи", наложени със сила. Наложени. Те не говорят за анулиране на част от дълга, за който всички знаят, че е непоносим. Те не дават никакъв тласък, за да излезе страната от най-голямата рецесия от войната насам. Те няма да избавят 40-те процента деца, които живеят под прага на бедността, или 50-те процента безработни младежи, които нямат никакво бъдеще. Това са заповеди, а не реформи. Къде е професионализмът, къде са сериозните обсъдени предложения? До края германският министър на финансите стоеше решително на максималистичните си позиции. До края никой не посмя да му се противопостави в името на оцеляването на еврозоната. Но на каква цена?

- Оправдана ли беше загубата на доверие спрямо Гърция, за която говореха ръководителите на еврозоната?
- Доверието трябва да бъде в двете посоки. То трябва да е взаимно. Къде е доверието, когато Германия забранява всяка честна дискусия за реализуемостта и жизнеността на един такъв план? Къде е доверието, когато при постигането на споразумението финансовият министър Волфганг Шойбле признава, че дългът е непреодолим, но противоречи на правилата да бъде намерено лекарство за него? В основата си загубата на доверие се дължи най-вече на слабостта на европейските институции. Европейската комисия напълно бе държана встрани, както и нейният комисар по икономическите и валутните въпроси Пиер Московиси. Ако продължава така без солидарност, без компромис, европейската мечта е обречена. Европа бе изградена върху пепелищата на Втората световна война благодарение на визията на държавни лидери. Тя е на път да рухне заради суетата и цинизма на шепа банкери и политици.

- Какво може да стане в Гърция?
- Катастрофа. Затваряне на банковия сектор в продължение на седмици не се е случвало от времето на Голямата депресия през 30-те години. От няколко седмици вече страната е на ръба на пропадането. Тя прави още няколко крачки към скалите. Европейската централна банка не искаше да играе ролята на заемодател, защото Йенс Вайдман, президентът на Бундесбанк, бе част от „ястребите". Това е много шокиращо. От 40 г. се занимавам с международна икономика и никога не съм виждал такова нещо. Да го видя през 2015 г. в една от двете най-големи икономики в света, е кошмар. Това е фалитът на една финансова и икономическа система без реално политическо ръководство. Дали Ципрас ще успее да оцелее след едно такова унижение, след като напълно основателно пледира за отказ от този план чрез референдум? Това е малко вероятно. Всъщност от идването на власт на „Сириза" през януари германските ръководители едва сдържаха нетърпението си да видят фалита на правителството на радикалната левица в тази малка страна, позволило си да не се подчини на най-мощните икономики на планетата. Те ще спечелят. Както движенията на радикалната десница и на крайната десница, които ще натрупат капитал върху трагикомедията на последния Европейски съвет, който представлява абсолютния неуспех да бъдат взети предвид интересите на една уязвима страна. Подобно на Германия в еврозоната САЩ се опитваха да налагат 8 продължение на десетилетия своята икономическа експанзионис-тична политика в зоната на долара в Латинска Америка. Видяхме резултата -абсолютен неуспех и политическа дестабилизация...

- Правите паралел между преговарящите за климата и европейските преговарящи с Гърция...
- Да, защото са белязани от късогледата политика, нещо като драматична слепота. Изправени пред най-големия залог, с който някога планетата се е сблъсквала -климатичната промяна, държавите все още мислят по начина „кой ще плати най-малко и ще спечели най-много". Но всички ще загубят. И всички държави ще бъдат потопени от умножаващите се катастрофи, дори и при повишаване с 1 градус на температурата. Политиците не обичат шума, трудностите и се преструват, че не разбират какви са залозите. Най-вече САЩ, чийто Конгрес е напълно заклещен от петролните и газовите лобита. Тяхната историческа отговорност за виновното бездействие ще бъде ужасна. Същото се отнася за Гърция. Вместо да намерят амбициозен компромис, да потърсят финансови, икономически и човешки ресурси, за да се справи Атина и сегашната мизерия да не тласне страната още по-напред към хаоса, Германия - и като допълнение франция, наложиха решение, без нищо да договорят. Дали за климата, дали за Гърция, силните държави не искат да чуят онова, което е мъчително за най-слабите. Но накрая те ще бъдат сполетени от страданията, които налагат. Ако не се събудят, ще дойдат серия драматични шокове и нашите политически системи, доминирани от елити без визия, ще бъдат неспособни да се справят с тях.

Източник: "Тема"