Христо Смоленов, експерт по антитероризъм: Терорът е психо-икономическо оръжие за масово поразяване, който разболява обществата

/КРОСС/Терористично нападение беляза британската столица Лондон само година след атентата в Брюксел. Равносметката към момента - четирима загинали и над 40 ранени. Има ли опасност от нова вълна терористични атаки в Европа и подготвени ли са службите за сигурност да реагират адекватно на заплахите? Темата коментираме с експерта по антитероризъм Христо Смоленов в интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България" на Радио „Фокус".

Фокус: Г-н Смоленов, много неща се изговориха след случилото се в Лондон. И преди ние да започне анализа на ситуацията, първо - вие, като експерт, имате ли конкретно предложение какво трябва да се направи в тази ситуация?
Христо Смоленов: Благодаря ви за верния тон, който задавате, защото много говорим, коментират световни медии, коментират експерти - моите уважения към тях, но много малко се прави. И обикновено ни казват, че нищо не можело да се направи, защото тероризмът вече бил такъв - излязъл от бутилката джин. От девет години многократно повтарям, че на Европейския съюз е необходима общоевропейска агенция за противодействие на терора. Именно тук, в Радио „Фокус" и в Агенция „Фокус" се роди тази идея и тя се посреща с разбиране и от експертите, и от обикновените хора, но не и от евробюрократите. Те предпочитат да се занимават с дължината и формата на краставиците в Европейския съюз, със защита на буболечки, но не и на хора. За радост, обаче, предстои България да поеме председателството на Европейския съюз, съответно страната ни има правото на предложения за приоритети на Българското председателство. Предлагам създаването на единна европейска антитерористична структура да бъде един от приоритетите на Българското председателство и за целта ще се обърна и към президента, и към организационния комитет за подготовката на нашето председателство, за да им подскажа, че освен приемливото за дипломатите, има и насъщно необходимо за хората в България и в Европейския съюз - хора, които вече са заплашени от това, че дори няма да могат спокойно да се движат по улиците на Европа и света. Сещате се кого имам предвид.
Фокус: Към какво можем да причислим нападението в Лондон - като случай по-скоро на саморадикализация или организиран, планиран атентат от някоя от терористичните организации?
Христо Смоленов: Тези два процеса текат паралелно и се обуславят взаимно. Те са взаимно усилващи се фактори. Известно е, че атентаторът, който се именува Абу Изадин, или Тревър Брукс, казано на английски, се е срещал многократно, според вестник „Гардиън", с Абу Хамза и Омар Бакри - проповедници на агресивния ислям. Между другото, Абу Хамза е известен с твърденията си, че трябва да се убиват полицаи и че тероризмът, видите ли, е неделима част от исляма - нещо, което традиционният ислям в никакъв случай не би приел. Във видео в „Туитър" се вижда как същият този Брукс призовава британците да приемат исляма. Следва самоубийствен негов акт - дали повлиян от контактите му с радикализирани проповедници, какъвто самият той е станал в последствие, или спонтанно решен, тук въпросът в крайна сметка е какво цели един подобен акт. След като атентаторът, проповядвал британците да приемат исляма, прави кървав атентат на „Уестминстър бридж", той демонстрира на хората, че са заложници на неговата воля да убива в името на исляма. Целта е не само да убиеш 20, 30, 40 души, целта е не само да сплашиш 20-те милиона жители на Лондон. Истинската цел на подобна спонтанна или организирана - все едно - дейност е да се задейства Стокхолмския синдром, механизма на тази зависимост на заложниците от техните похитители. Известно е, че - парадоксално - заложниците развиват интерес и даже симпатия към каузата на тези, които ги държат в плен. Виждате ли къде в крайна сметка се цели вълната от подобни, уж самопроизволни действия. Не говорим за тактиката. Тактиката, между другото, много прилича на атаката срещу „Променад дез Англе" в Ница или срещу „Курфюрстендам" с неговия малък коледен базар. Тактиката е да се нанесе шокиращ удар и смъртта, окървавените трупове да въздействат на хората от цялото общество, да им покажат, че те са заложници и да отприщят в тях Стокхолмския синдром. Тероризмът не е просто екшън, в който зрителите събират гилзите пред екрана и броят жертвите по рефлекс. Терорът е психо-икономическо оръжие за масово поразяване. Той разболява обществата. Вече въпросът не стои за здравословния статус на едно или друго общество. Днес предупреждаваме: цивилизацията е под удар, цивилизацията е в опасност, тази цивилизация, която е продукт на общоевропейски мъки и неволи, труд, култура, вдъхновение на хора. Тази цивилизация е взета на мушката.
Фокус: Споменахте тактиката на провеждането на атентата. Станахме свидетели, за съжаление, на редица удари в Европа, при които като че ли целта бяха много жертви с един удар. Сега започна да се наблюдава като че ли нова тенденция - по-малко жертви, но с няколко последователни нападения.
Христо Смоленов: Това са класически примери за многовариантно терористично нападение, при което един удар, като това например, случилото се на моста, предшества, отклонява вниманието на силите за сигурност и прави възможен следващия ход, следващия удар. Между другото, струва си българската общественост и силите за сигурност да получат не просто информация за това какви терористи има или няма в масива на „Шенген". Известно е, че същият този Тревър Брукс е бил в Шенгенската информационна система за сигурност, т.е. неговото поведение е било белязано - от 2006 г. той е съден за проповядване на насилие и тероризъм. 2008 г. е признат за виновен, 2009 г. влиза в затвора, но три години - между 2006 и 2009 г., той активно проповядва. След излизането си от затвора той получава всички възможности да рекламира своята позиция и той го прави със замах. Колко такива проповедници досаждат - не само досаждат, въодушевяват своите последователи в Лондон? Искате ли и тук да стане нещо такова? Виждате ли защо усилията на държавата в момента са насочени срещу действията на хора, които днес проповядват сепаратизъм? Утре ще проповядват тероризъм. А може би вече го правят.
Фокус: Засега обаче България като че ли остава извън обсега на подобни терористични организации. Можем ли да сме спокойни, че това ще остане така и занапред? И като цяло, големите европейски градове ли са единствените застрашени?
Христо Смоленов: И големите, и по-малките. Спомняте си, че един терорист, който мина от тук, от един бежански лагер, който беше създаден на наша територия и беше обслужен от хора, свързани по някакъв начин с Хелзинкския комитет, замина за Германия, в Ансбах, който е малко градче, направи опит да окървави младежки купон. Той самият загина, но ето ви един пример за това, че самонавиващите се изпълнители на волята за разклащане на европейската цивилизация понякога биват ухажвани от наши правозащитници, биват подпомагани от международни структури, които би следвало да се занимават с по-благородна кауза, но в крайна сметка се оказа, че обслужват - волно или неволно - машинациите на тази сила, която иска да дестабилизира Европа. В крайна сметка, дестабилизацията вече е факт. Развалените отношения между Европейския съюз и Турция вече са факт. И ние сме длъжни да се държим отговорно, да не вземаме желаното за действително и да смятаме, че живеем в най-добрия от всички възможни светове. Това, че сме, според някои, малка цел, не е вярно. Просто ние тук имахме доблестта преди много години да дадем първи в Европа отпор срещу османо-фашистката агресия, довела до терористичните актове от началото и средата на 80-те години. Ние тогава, благодарение на бдителността на хората, на масовизираната бдителност и отговорност към държавата и към обществото, тогава успяхме да дадем отпор. Не знам как сега стоят нещата. Не знам ще бъде ли способна българската нация да се противопостави организирано на една подобна заплаха. Струва ми се, че държавата й дължи създаването на специализирани структури, които да се занимават с антитерористичната сигурност на населението, а не само на високопоставените фактори. Всички видяхме Тереза Мей как бяга към колата си - бронираната кола, между другото, в съпровод на осем много добре функциониращи бодигардове, някои от които с пистолети в ръце. Беше трогателно, когато британската нация беше информирана, че всичко е наред и че тя е на сигурно място. беше трогателно, когато се занимаха с Бъкингамския дворец и как нямало опасност за кралицата, която в същото време била в Лондон. Но какво ги топли тези хора, които на „Уестминстър бридж" бяха пометени от един терорист-камикадзе? Какво ги топли обикновените хора за това, че гледат на тях като на допустими, приемливи жертви ,в рамките на една абстрактна война срещу терора? Войната срещу терора предполага преди всичко реорганизиране на обществата и държавите от Европейския съюз, за да могат да се справят заедно, в синергия с този иначе неспасяем проблем.