TTIP - любимата играчка на свръхбогатите

Споразумения от сорта на Трансатлантическото партньорство са съвсем естествен резултат от световното политико-икономическо развитие през последните няколко десетилетия и по-специално от т.нар. глобализация. На нас, обикновените граждани, тази глобализация ни бива представяна като нещо прекрасно, като невероятна възможност, открила се пред ВСИЧКИ хора на света да пътуват, където поискат, да работят, където и каквото поискат, да печелят все повече и повече. В рекламните брошурки за идиоти, озаглавени "Чудесата на глобализацията", нещата се развиват горе-долу по следния начин. Събуждате се една сутрин в София с прозрението, че средата, в която пребивавате дълго време, вече ви е тясна, че ужасно ви пречи да се развивате личностно и професионално. За да дадете тласък на развитието си, решавате да отидете на работа в Париж, Виена, Ню Йорк, Монреал или Канбера. Речено-сторено. Осъществявате желанието си, започвате несравнимо по-хубава и по-добре платена работа на някое от горепосочените места, чувствате се личностно и професионално удовлетворени и всичко това благодарение на глобализацията.

Само че за да работи гробализацията, продължава рекламната брошурка за идиоти, и за да можем всички ние да се възползваме от нейните чудеса, трябва да се съгласим да приемем няколко съвсем простички неща, като Трансатлантическото споразумение, например. Тоест, трябва да се съгласим мултинационалните компании да ни хранят с ГМО, да дупчат земите ни за шистов газ и да осъждат държавите ни всеки път, когато те си позволят да въведат някакви закони, които да защитават обикновените хора, а не печалбите на корпорациите. Съгласим ли се с тези елементарни нещица, върху нас ще се излива непрекъснато рогът на изобилието. Поне така твърдят защитниците наTTIP.Така. Хайде сега да напуснем полето на иронията и да поговорим сериозно. Винаги съм се чудил защо нормални, на пръв поглед, хора, говорят такива глупости. Има две възможни обяснения. Първото - мултинационалните компании плащат добре и защитниците на споразумения от сорта на Трансатлантическото, значително подобряват финансовото си положение. Второто обяснение - има едни хора, чиито мозъци са толкова объркани от неолибералните клишета за свещения пазар, че дори не е нужно да им плащаш, за да защитаватTTIP.А пък и като разберат, че това е любимото споразумение на Вашингтон, ще почнат да го защитават с още по-голяма страст. Навремето преди 1989 г. имаше едни хора, които с неистово усърдие пропагандираха и най-голямата глупост, стига да идваше от Москва. Днес пък има хора, които със същия плам защитават всяка глупост на Вашингтон. Интересното е, че в някои случаи става дума за едни и същи лица. Малко поостарели, разбира се, но все така пламенно кланящи се. Преди се кланяха на Изток, сега се кланят на Запад. Просто породата им е такава. Слугинска.

Да се върнем към глобализацията и произтичащите от нея последици. Абсолютно вярно е, че тя предоставя невероятни възможности за пътуване, професионална реализация и забогатяване. Има обаче една малка подробност - тези възможности са само за малцина. За членовете на елита. Глобализацията много често бива рекламирана като напълно свободно движение на хора и капитали. Капиталите наистина се движат свободно. След като опустошат една държава, напълно безпрепятствано се преместват в друга. Що се отнася до свободното движение на хора, там нещата са по-комплицирани. Свободно по света се придвижва само една привилегиравона група от богати хора. Другите сме твърдо закрепостени на едно място. Споразумения като Трансатлантическото само ще засилят тези тенденции. Световният бизнес елит ще реализира огромни печалби. Богатите ще станат несравнимо по-богати. А ние ще си останем същите бедняци каквито сме сега. За нас нищо няма да се промени. Всъщност, не съм съвсем прав. Промени ще има. Бъде ли прието Трансатлинтическото споразумение, ще ядем ГМО храни, ще ходим на излети сред отровена природа и ще сме загубили и малкото социални права, които са ни останали. И най-важното - ще бъдем горди от факта, че сме изпълнили поредното нареждане на Големия брат и така за пореден път сме доказали беззаветната си преданост към евроатлантическите ценности.

Коментар на Петър Волгин, БНР