Илияна Йотова: С едно очевидно не успяхме и това е хората да получат справедливост

/КРОСС/ Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, в интервю за предаването „Лице в лице" на БТВ.

- Здравейте и добре дошли.

- Здравейте. Някак си не можем да кажем добър вечер след това, което се случи. Ужасяваща трагедия, и предварителните теми, госпожо Ризова, които бяхме начертали с вас, сякаш се обезсмислят, когато виждаме тези кадри (от катастрофата край село Микре). Рано е да се дават присъди кой е виновен и за какво е виновен. Още повече, че става дума за незрящи хора, за хора с проблеми.

- Трагедията е двойна наистина.

- Труден живот и ужасна смърт.

- Наистина е непоносимо да го мисли.

- И искам да използвам този повод да изкажа съболезнования на всички близки, роднини на жертвите, на пострадалите. И още нещо направи впечатление във вашия кратък репортаж - едно и също място с толкова много катастрофи. Очевидно не е само въпрос на пътна регулация, на патрули на КАТ. Нещо има вероятно конструктивно и в тази отсечка.

- Това е като пътя за Бяла и Русе.

- Точно така. Този черен път, който всички знаем. Черен в смисъл, че и там има много трагедии, които се получават. Може би крайно време е държавата да си влезе във функциите и да анализира много внимателно тези проблемни отсечки. Даваме толкова много жертви. Не напразно анализатори ги сравняват с жертви от войни и конфликти в други държави.

- Така е. Дано. Наистина и аз изказвам съболезнования. Много трудно начало на нашия разговор. Но все пак трябва да продължим. Днес, разбрахте, председателят на парламента Димитър Главчев подаде оставка като председател. Доколкото разбирам, той отказва да бъде и депутат. Смятате ли, че с това ще се върне, така да се каже, приемливият тон в парламента? Нещо по-важно - мислите ли, че БСП ще бъде укротена, Корнелия Нинова ще бъде укротена, след това жертвоприношение на ГЕРБ?

- Аз не смятам, че не става дума за укротяване и не е там смисълът на цялото това действие, както на опозицията, така и на днешната оставка на председателя на Народното събрание. Става дума за парламентарни принципи, които трябва да се спазват, ако искаме наистина да има уважение на хората към парламентаризма и към собствените ни институции. Не може и наистина непростимо е да се отнема думата на лидер, на която и да било политическа партия, на която и да било политическа група в законните минути за декларация от името на тази група. Затова е Народно събрание - там се говори. Там има право всеки да стане, да изрази несъгласието си с другия, да има своите аргументи. Иначе се връщаме в едни времена, в които иначе всички казваме, че не гледаме назад и отдавна сме се разделили с някои практики. За мен беше ясно, че условната присъда на господин Главчев в този случай е произнесена, след и като чух коментара на министър-председателя само преди ден и половина, когато той каза, че е трябвало да сдържа нервите си. И  техният очевиден разговор преди парламентарната сесия е бил в тази посока. И, ако трябва да определя с една дума моето впечатление за едно разумно решение от страна на председателя, бившият вече председател на Народното събрание господин Главчев, е много прагматично решение от страна на министър-председателя, защото освен всичко друго, се показа и че много трудно ще се съставя кворум в това Народно събрание. От трети път мисля, че в четвъртък се получи кворумът, за да продължи заседанието в Народното събрание, при липсата на опозицията. И от тази гледна точка смятам, че това беше единственото решение.

- Вие очаквате ли обаче БСП да оцени, да го кажем, жеста на Борисов - жертвата на Главчев и да е по-прилична опозиция по време на Европредседателството - така, както между другото настояват от ГЕРБ - да сме по-смирени, по-задружни, по-добри, да не се изложим пред чужденците?

- Вижте, смирение, задружност...

- Познавате тази партия. Сега сте деполитизирана, но знаете как действат те. Ще се смирят ли или ще кажат: „Абе, голяма жертва направиха ГЕРБ за нас"?

- Вижте сега. Думички като „жертва", като „смирение", като „задружност" са морални категории и в повечето случаи емоции. Всичко зависи от това как ще се получи оттук нататък самият парламентарен живот, защото аз не смятам, че един закон трябва да бъде отхвърлен само защото не е подаден от управляващото мнозинство или от Министерски съвет. Ако има малко повече чуваемост, ако се вслушват и опозиция и управляващи един в друг, да ще има нормален парламентаризъм. Всички се кълнем в това, че работим за хората. Хайде сега да покажем, че наистина работим за хората. А що се отнася за укротяване, ще видим. Първият разговор ще бъде по темата „Бюджет". Да видим дали наистина и опозицията е разбрала това, което е направила, и управляващите наистина са се вслушали в това, което стана.

- Ще се възползвам от това, че сте тук, за да чуя мнението ви по няколко важни теми, които се обсъждат точно там - в парламента. Нали там трябва да е основният политически живот? Идеята да се „ревизира" Прехода, така да се каже, всъщност става дума за сделките по приватизацията, търсене на виновни, отпадане на давност. Но ние така приехме да го наричаме - „Ревизия на Прехода". Според вас, смислено решение ли е и ще дов3еде ли до нещо, ще ни покаже ли някаква истина, да има наказан виновен?

- Вижте, като идея аз я приемам и даже много бих се радвала най-накрая да чуем обективни анализи дотолкова, доколкото това изобщо е възможно за годините след 1989 година. Защото може много проблеми да са останали нерешени, други може да са се решили. Много сме се променили за тези години, но с едно очевидно не успяхме и това е хората да получат справедливост. Да получат усещането, че живеят в страна на правила, на закони, има справедливо разпределение и има наказани за тези, които са превишили правата си или са извършили престъпление. И това е най-депресиращото, най-отчайващото в хората. Пътувам и сега достатъчно, слушам ги. Те не могат да си обяснят защо съседите или някой, който очевидно не работи по правилата, не действа по правилата изведнъж забогатява пред очите му, докато честни, нормални хора работят цял живот. И в крайна сметка се оказват в тези 75 процента от изследванията от днес или от вчера, в които не живеят добре, защото не могат да стигнат заветните около 600 лева на глава от семейството си, на член от семейството си.ето тази идея да кажем поне кой е виновен, за мен, е добрата идея. Само че вижте - в едно такова действие ще бъде вложено много очакване от страна на хората. Те наистина искат да видят какво се случи в тези години.

- То целта е да бъдат наказани.

- И да бъдат наказани. Точно това е втората стъпка. Ако се оправдаят действията на институциите, ако хората останат излъгани в тези очаквания, което е твърде възможно, защото това е една колосална задача. Не знам дали сме готови за това. За мен беше по-разумното да се намери онзи механизъм, мислила съм върху този въпрос, да се намери онзи механизъм за четири-пет знакови сделки, които са сделки от национална сигурност, които са на предприятия, на компании основни за страната, за икономическото й развитие. Да се погледне там и да се види къде отидоха парите, кой ги взе, какво се случи с тези предприятия. Така че не възразявам срещу такива закони. Важното е да се мисли да не разочароваме хората още веднъж. И още по-лошото е, ако се предприемат такива стъпки, само за да се създава шум, само за да се печелят дивиденти, които в крайна сметка ще накарат хората още по-малко да вярват.

- Още повече да се обезсърчат и да се окажат излъгани.

- Точно така. Аз, доколкото разбирам, някакъв вариант на закона вече е приет в Народното събрание на първо четене. Има заявки.

- Но Конституционния съд най-вероятно е да отмени, защото всяко преглеждане със задна дата ще бъде най-вероятно отхвърлено. Но нека да не гадаем все пак. Това е работа на Конституционния съд.

- При темповете, с които се развиват делата в нашата съдебна система, не съм оптимист.

- Не сте оптимист. Добре. Между другото, се навърши една година почти, откакто сте в Президентството вие, а и Румен Радев. Отдавна не бяхме гледали такова напрежение между управляващи и Президентството, тъй като досега те обичайно съвпадаха, от една и съща политическа формация бяха.

- Макар че и там имаше моменти на ...

- На искри, да.

- Не само на искри. По-скоро ледени отношения.

- Ледени отношения, да. Но сега става дума, дори президентът Радев говори: „Като искат битка, ще я получат". Значи той усеща, че има битка. Говори се за война, включително чух напоследък да казва Цветанов, че той си търси тези вътрешно-политически конфликти, защото е в международна изолация навън. И просто иска тук, на този терен да се утвърждава, като спори с ГЕРБ. Каква е вашата равносметка за този сюжет през тази година?

- Много въпроси се натрупаха очевидно около тази една година. Вижте, под нито една форма и по нито един въпрос президентската институция не е тръгвала на война с когото и да било. Напротив, от първия ден се опитахме по важни въпроси за страната - там, където трябва да се търси наистина националният консенсус, не само да подадем ръка, ние да инициираме тази дискусия. Неслучайно президентът на първия Консултативен съвет събра всички парламентарни групи, министър-председатели, министри, хора от службите, по темата за националната сигурност. Какво лошо имаше в това? Напротив, темата за националната сигурност и сега е една от най-сериозните теми, да не кажа на първо място. Защото в националната сигурност са много неща. Там не е само отбрана. Там е и граници, там е здравеопазване, там е и бедността, и демографията, и всичко останало. И какво се получи? Имаше като че ли съгласие на този Консултативен съвет, аз лично бях обнадеждена от изявленията, които са направиха след това заседание. И след това нищо. Все едно не се бяха събирали и все едно не бяха говорили. Не искам да се връщам към второто заседание на Консултативния съвет и тази груба демонстрация.

- Което беше провалено.

- Вижте, аз не обичам тази дума „провалено". 

- Когато нещо не се състои, а е трябвало да се състои.

- Е, някой се опита чисто организационно да го провали. Но като тема то не беше провалено. Защото президентът каза - кое е другото естествено място, където могат да се съберат онези, които управляват българските институции по темата антикорупция? Нима не беше това Консултативният съвет? Ами това е по нашата собствена Конституция мястото, където трябва да се обсъждат тези неща. Да, бяха направени някои демонстрации, но аз в крайна сметка смятам, че...

- Е, това е заради желанието на Радев да назначи, знаете, председателя на този антикорупционен орган, което те смятат, че той излиза отвъд правомощията си, че иска да управлява, че иска да участва директно в политиката чрез назначен от него човек, който да управлява антикорупционния орган.

- Такива мисли витаят в главите на хора като Цветан Цветанов. Президентът спечели и от двата Консултативни съвета. Спечели не просто човекът Румен Радев, спечели президентската институция, защото ясно и категорично поставихме тези проблеми. Стана ясно още веднъж, че ние изпълняваме онази политика, която казахме на хората - ясно, категорично поставяне на проблемите, несъглашателство с другите институции зад гърба на хората. Да, може моментно някой да изтълкува, че сме се провалили, че нещо не сме направили като хората, други са излезли и са казали пред камерите - ето, тук нищо не стана. Това си остава някъде на жълтите павета. Важното е поставянето на въпросите. И хората го чуха и го разбраха. Те го чакат. Нима не е ясно, че има корупция в страната не само по високите етажи на властта? За мен не по-малко страшна е корупцията на т.нар. бели якички, които тормозят хората надолу в администрациите за всяко нещо, за всяко листче. Защо не се стига до консенсус? Защо целият закон се завъртя около това кой ще води бащина дружина, кой ще назначава ръководството? Защо се включи законът на ГЕРБ само, без обществено обсъждане. Та виждате, госпожо Ризова, един от упреците в доклада на Европейската комисия, последния от преди няколко дни, е това, че не се обсъждат достатъчно жизненоважни въпроси за страната публично, че няма дискусия с неправителствените организации, че се подават от отделни депутати или от Министерски съвет, че професионалните кръгове не са достатъчно ангажирани. Това се опита да направи президентът - да събере всички.

- Те го приеха като идея да изземе правомощия.

- А пък другото, което споменахте... Как ще иззема правомощия, при положение, че ще го решава парламентът? Нали разбирате колко несъстоятелни са тези приказки? И другото нещо, което споменахте, за т.нар. изолация. Искам да ви припомня, че преди една година нашите тогава политически опоненти по време на предизборната кампания отправиха тежки прокоби, че когато спечели господин Радев и аз, виждате ли, България ще бъде изолирана, казаха, че ще изваждаме страната от Европейския съюз - куп неща, които с днешна дата виждате колко са били несъстоятелни. Една част от тези политици загубиха изборите, а друга част останаха някъде в небитието, даже вече не се сещаме какъв пост са заемали и къде са те в момента. И третият упрек, който цитирахте господин Цветанов, за изолацията на президента и въобще на президентската институция, е груба лъжа. Един председател на парламентарна група не може да си служи с такива лъжи. Ето това кара хората да не вярват в институциите. Много лесно боравим с квалификациите в България, много лесно боравим с думите. И след това, когато се види, че е лъжа това, което се казва на хората, губи цялата политическа система. Иначе бих злорадствала, губи достатъчно и господин Цветанов. Но не това е целта ни.

- Тоест, казвате няма външнополитическа изолация. Радев е активен външнополитически президент.

- По груби сметки мога да ви кажа, че от началото на нашия мандат около 20-ина, ако не и повече, са посещенията на президента Радев, както в европейски страни, така и извън Европа. Че президентът Радев, ако си спомняте, във времето на служебния кабинет представляваше България в Съвета на Европейския съюз. И още нещо ще припомня - негово е предложението, и много добре си спомням, когато ми разказваше за разговорите си с господин Юнкер за това в Римската декларация специално да се включи политиката на сближаване, защото част от европейските държави, и то развитите държави, не искат повече след 2020 година донорската политика на Европа да продължава. Да припомня ли това, че по негово настояване се включиха допълнителни средства за видеонаблюденията и сигурност по границата, за съвместни учения, посещенията му в Италия, в Гърция.

- Добре, смятате, че това е абсолютно несъстоятелен упрек, така ли да разбирам?

- Не, това е лъжа. Вие сте много мека в случая. Това е категорична лъжа.

- Добре, коя е истината за евродоклада? Ние чухме от „пълен провал" до „страхотно". Вие бяхте дълги години евродепутат, затова се възползвам и от това ви качество.

- И неведнъж е ставало дума във вашето студио по въпросните доклади от 2007 година насам. Аз не съм мръднала от своето мнение, че тези доклади вече, начинът, по който се правят като инструментариум за налагане на определени правила за държавите членки, за изискване за спазването на тези правила и промени, вече работи. Като инструмент то е изчерпано. Веднага искам да ви кажа - това не означава, че нямаме проблемите, които са визирани в тези доклади - и по отношение на съдебна система, и по отношение на организирана престъпност, макар че там са по-меки вече формулировките, и борбата с корупцията. Само че този доклад вече в този си вид не прави нищо. Какво от това, че са ни дали 17 показателя през януари? Но, едновременно с това пък съм длъжна да ви кажа, че отдавна смятам, че Лисабонският договор е по-важният в случая и трябва да проработи в тези случаи. Неслучайно и господин Тимерманс, първият заместник на Юнкер, каза - трябва да се говори за корупция във всички държави, не само в тези, в които има механизъм. Просто трябва да се спазва върховенството на закона, отколкото измислени инструменти. Но има няколко новини в този доклад. Първата новина е това, че готвеният антикорупционен закон очевидно не е направил голямо впечатление в Брюксел. Много са сериозни резервите в този доклад. Познавайки брюкселската лексика, там буквално са ни казали, че докато не видят как ще проработи този закон, не могат да кажат нищо предварително. Второ, има известни резерви относно прозрачността при назначаването на това кой ще води бащина дружина в този бъдещ антикорупционен орган и дали този процес ще бъде достатъчно прозрачно. И на трето място, това, което научих от този доклад, е сериозният упрек на комисията за начина, по който се прави нашето законодателство - именно, че няма достатъчно обществена дискусия. Има и още новини в него, но...

- Но тези са основните.

- Е, най-основата новина е, че ще поемем председателството с мониторинг.

- Сега, наистина едно изречение, защото времето ни изтече, но все пак вие идвате от Албания. Бяхте там. След толкова много радост заради признаването на българското малцинство, ще получат ли повече от признание нашите сънародници там, ще могат ли да учат език, ще имат ли свои училища и какво от това, че ги признаха?

- Признаването на малцинството - ето един сериозен пример, когато българските институции работят за своя собствен национален интерес, за да има този резултат от всички страни - от евродепутати до президент и министър-председател. И второто, да, ще получат. Имах среща на най-високо ниво, освен с хората, които са с български произход, ще имат възможност да учат български език в средното училище, вече законно; ще говорим за създаването на културни институти и най-вече те ще имат свой представител в подготвящия се нов държавен орган в Албания, който ще представлява малцинствата и този представител ще отстоява, ще гарантира техните права. Това за мен беше изключително важно.