Йотова: За първи път в историята на ЕК се прави толкова строга и подробна йерархична система

/КРОСС/ Струва ми се, че част от наименованията на ресорите, които предложи новият председател на Европейската комисия, ще бъдат коригирани в посока на изясняване на това каква ще бъде задачата на бъдещите еврокомисари. За първи път в историята на ЕК се направи толкова строга и подробна йерархична система. Никога досега Председателството на ЕК не е имало толкова много зам.-председатели. Струва ми се, че един от тези осем зам.-председатели трябваше да бъде български еврокомисар. Имах възможност да кажа това предварително преди още да излязат номинациите на новия председател на ЕК. България е наистина един добър партньор в ЕС и това го доказахме през всичките тези 12 години членство. Всички ресори до този момент, които са заемали българските еврокомисари, никъде не е имало най-малка сянка на гаф или несвършена работа. Това коментира вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „Събота 150" по БНР.

По думите ѝ те са получавали много добра оценка през всичките тези години. „От всичките 8 зам.-председатели, всичките те са и предишни еврокомисари. От 9-те еврокомисари на Юнкер, които и в момента са в ЕК, само двама не са зам.-председатели, от които единият е Мария Габриел. Това не е справедливо. Аз съм сигурна, че нашият еврокомисар ще се справи с това да бъде и зам.-председател, както и с ресора, който получи. Твърде завоалирани са и бих казала доста поетични наименованията на сегашните ресори в ЕК. Когато има неизяснено портфолио и параметрите, в които ще работят следващите еврокомисари, така много лесно се размива и отговорността" добави Йотова.

„В никакъв случай няма да сложа ресора, който получи Мария Габриел, в тази таблица добър - недобър, понижение или повишение", каза още тя. Според нея ресорът е достатъчно сериозен.

„Аз не крия разочарованията си от две неща - че не получихме място в ръководния екип на Европейската комисия и че това наистина е много сериозен и много ресурсен ресор, но той не е от тези, които ще предопределят политиката на ЕС оттук нататък. Говоря за политиката по отношение на това дали ЕС ще продължи да върви на солидарния принцип, или ще надделее схващането на все повече държави в ЕС, че Еврозоната трябва да стане едно ядро, а всички останали - една периферия. Дали ще се задълбочи тенденцията за ЕС на няколко скорости", допълни Йотова. По думите ѝ там е трябвало да се чува българският глас. „Дори с темата за разширяването. Ние гледаме разширяването на Съюза само по посока на Западните Балкани, защото това беше и нашият приоритет, който бе много добре и качествено защитен по време на Българското председателство. Но разширяването не е само Балканите. То е и източното партньорство, „Разширяване и добросъседство" се казва този ресор. Това е отношението на ЕС с третите държави и с африканския континент. Това е изключително сериозна политика, която освен практическата си стойност, казва и докъде е визията на ЕС и как той смята да просъществува като политически съюз - дали да остане в този си вид и да има двустранни отношения с останалите страни, или наистина ще се стреми към политическо разширяване и нови държави членки, включително страни, които трябва да получат своята покана до дни като Северна Македония и Албания", каза още Йотова.

„Ако България беше взела този ресор, струва ми се, че няма по-добро лоби за разширяването на Западните Балкани и този процес щеше да бъде много по-ускорен. Сега не се ангажирам с прогноза и за първи път съм доста предпазлива в своите предположения", допълни тя. Йотова посочи още, че другата седмица ще има среща в Люксембург между сегашния министър-председател на Великобритания и все още действащия председател на ЕК г-н Юнкер. „В нея най-вероятно ще се търси някакъв пореден компромис за Брекзит. Твърда е позицията на ЕС, че предоговаряне на постигнатото споразумение не може да има. Обективно то наистина е много трудно да бъде предоговорено, защото това означава отново две трети в Съвета, което се постигна и предишния път много трудно и пак консултации с държавите членки. Това е много труден път за извървяване. На второ място министър-председателят на Великобритания на практика е блокиран. Има решение на Британския парламент по два ключови въпроса - както това, че не може да има сега предсрочни избори, така и че не може да има Брекзит без сделка. Оттук нататък това, което най-вероятно ще бъде поискано, е едно удължаване на срока с около 3 месеца и през тях да се търсят варианти. Още повече знаете острата реакция на Шотландския парламент, в която те считат, че е абсолютно незаконно прекъсването на работата на Британския парламент. Ще има декларация на Европейския парламент по отношение на Брекзит. Има някои неща, които внимателно ще следим и ще видим накъде ще поемат" заяви Йотова.

По думите ѝ най-ресурсните и структуроопределящо политики в новата ЕК ще се държат от държави като Франция. „Тази политика ще бъде определяща и за политиката на ЕС по отношение на Великобритания. Всички въпроси за търговия и конкуренция ще бъдат много сложни. Заложени а много интересни казуси и ще видим какво ще се получи оттук нататък, още повече с ясното съзнание, че Европа трябва да има единна позиция по въпросите", допълни тя. „Ресорът на Мария Габриел обединява три сега действащи ресора - на Полша, Унгария и Португалия. Габриел ще ръководи оттук нататък минимум 5 агенции на европейско ниво и един институт за научни изследвания в Будапеща, разполагащ с много добра мрежа за научни изследвания и иновации в страните членки, както и разбира се образователните програми. Един от най-големите проблеми, които ще се създадат след Брекзит, е съдбата на младите хора. Заложено е бъдещето и на цялата система „Еразъм" и доколко тя ще продължи. Този заплетен възел ще трябва да се решава от нашия еврокомисар. Затова казвам, че тя има в ръцете си много сложна и трудна задача. Въпросът е доколко координиращите функции в нейния ресор ще могат да прераснат в сериозни определящи политики в Европа и решаването на сложните въпроси около Брекзит. С този ресор може да се направи много за един европейски университет, както и за българските университети", посочи тя.