Св. мъченик Георги Софийски Нови

/КРОСС/ Свети Свещеномъченик Георги Нови Софийски, познат и като Георги Софийски и Кратовски, е български новомъченик, един от деветимата софийски светци.

Роден е през 1497 г. в град Кратово (в днешна Република Македония) и се занимава със златарство. Семейството му е било богато, но той отрано става сирак. Премества се на работа в София.Намира подслон при поп Пейо и продължава да практикува занаята си. Понеже отказва да се ожени за туркиня и да приеме исляма, Георги е измъчван жестоко и накрая е изгорен на клада на 11 февруари 1515 г., на която дата се почита днес от Църквата. Останките му са прибрани в съборната тогава софийска църква „Света Марина". Скоро след това Георги е канонизиран, а книжовникът поп Пейо написва неговото житие и служба.

При условията на османското робство богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски се извършва по всяка вероятност тайно. То е поддържано главно от устните предания и службите на руските литургически книги (Пролози и Минеи). Житието на светеца е силно разпространено в Русия. Култът към новомъченика получава силен тласък през 1855 г., когато Никола Карастоянов отпечатва полулегално в Самоков книжката „Служба с житие и страдание света велика мъченица Георги Нового". Освен това светецът е изобразен върху десетки произведения на изкуството. Най-ранното му сигурно изображение датира от 1536 г. и се намира в скита „Моливоклисия" на Атонския полуостров в Гърция. То е рисувано от анонимен български зограф и е придружено от кирилски надпис. През 1865 г. в село Самунджиево (днес Ботевград) е построен единственият храм в българските земи с патрон този мъченик.