Кардашев: Търсим развитие на гражданското общество, за да създадем по-добра среда за живот у нас

/КРОСС/ Истинската политика е това да съумееш да изразиш интереса на гражданите. Това е водеща теза на новоучреденото Гражданско сдружение "Мрежа за инициативи и решения" (МИР). За идеите и целите на Сдружението пред Агенция КРОСС разказа председателят му Георги Кардашев

- Г-н Кардашев, какви са целите на Сдружението и какъв е профилът на членовете му?
- Гражданско сдружение "Мрежа за инициативи и решения" или на кратко „МИР" е организация на хора с опит. В Сдружението има хора - професионалисти, минали през държавна администрация, частен бизнес, инженери, политолози и социолози. Хора, които са се обединили да постигнат една основна задача, това е развитие на гражданското общество в България. Търсим развитие на гражданското общество защото смятаме, че днес много от младите хора у нас, които са бъдещето, са се затворили в информационна капсула. Те стоят прикрити зад социалните мрежи, коментират, но смятат, че до там се изчерпва тяхната активност. Ние смятаме, че трябва всеки един, с лицето и труда си, да бъде инициативен, за да постихнем по-добра среда за живот в България. И именно търсейки по-добрата среда ние сме набелязали няколко инициативи на местно ниво в София.
Една от тях е урегулиране на движението и паркирането в кварталите. Един сериозен проблем за софиянци. Моделът за решаване на този проблем бихме искали да мултиплицираме навсякъде в страната.
Имаме и културни инициативи. Една от тях е създаването на „Алея на българските царе". Тя цели да събере на едно място културно-историческото ни наследство и да бъде своеобразна емблема за чужденците, които идват в София, а пък и за повдигане на националното самочувствие на гражданите.
Смятаме, че Сдружението може да запълни липсващото звено между крайно недоволните граждани, уморени от демокрацията, които не вярват в политическите партии, неуспели да се превърнат в проводник и изразител на успешни политики, и самите партии. Да бъдем изразител на истинските интереси на народа, да следваме дневния ред на хората и да въведем алтернативни модели на управление. Такива, които да позволят на гражданите да участват пряко във властта.

- Какви могат да са те?
- Тези възможности не се изразяват само в референдуми или протести. Референдумите, например, се случват много трудно и биват спъвани от политическите партии.
Това са възможности за съставяне на граждански органи, паралелни с - да кажем, общинския съвет. Те може да са съставени от хора, изразили желание да работят по определени теми, които може да са избрани чрез жребии или конкурс, а не чрез избори. Изборите показват, че не винаги са честни, не винаги отразяват волята на гражданите. Така че втората ни основна задача е намирането на такива алтернативни модели.

- Ясно е, че има откъде да почерпите опит, или както е модерно да се кажа ноу-хау. Но искам да Ви попитам как ще го наложите на местно и на централно ниво?
- Хубавото е, че в състава на Сдружението има общински съветници, които вече са започнали с прокарването на идеята. Това са Симеон Славчев в СОС, Албина Анева и Георги Корчев в Благоевград, те вече са започнали да правят стъпката към изграждането на този мост между гражданите и общинските съвети. Така или иначе смятаме, че ние не можем да бъдем безучастни, ще налагаме граждански натиск, когато институциите си затварят очите за решаването на определени проблеми. Това ще бъдат разговори, подписки, граждански съвети, които по всякакъв начин, включително с помощта на медиите, ще се опитват да популяризират тези решения и модели за управление.
Важно е да кажа, че ние не сме всичкознайци. Затова каним читателите на КРОСС и всеки, който се интересува от различни теми и вижда решението на определени проблеми, да ги обсъдим, да съставим план, по който да вървим и заедно да достигнем до решаването на проблема.
Аз споменах само някои проблеми в София, но е хубаво да чуем и тези на другите градове в страната. Би било хубаво да получим подкрепата и на българите в чужбина. Голяма част от тях са извън страната, защото не могат да понасят административните пречки тук, у нас. Капацитетът, който имаме ще ни позволи да обхванем административни процедури, например - издаването на лични документи, като процес, който може да бъде опростен. Ние ще хванем процеса за съответната процедура и ще се опитаме да премахнем тази бюрокрация. Ще създадем план как точно да се случи това.

- Второто важно нещо тук е как ще привлечете хората към каузите си? Как ще ги стимулирате да излязат от черупката си, да застанат с лицето си зад решаването на даден проблем?
- По всяка вероятност с инициативите си навън, на улицата. Те ще бъдат интересни. Ще се опитаме да създаваме кратки клипове, които да бъдат вдъхновяващи за хората, за да не си стоят у дома, а да се присъединят към нас. Ще показваме и конкретни резултати. Личният пример е много важен, вече го имаме в лицето на нашите общински съветници, които успяха да променят много от принципите на управление. Така например по предложение на Симеон Славчев ще се промени процедурата за съставяне на бюджета на София. Личния пример е много важен, надявам се той да вдъхнови много от младите хора, които все още не познават добре институционалното управление. Затова ще се опитаме да въведем и гражданското образование. Може би, когато наложим тази визия още в училищата, в университетите, това ще възбуди у младия човек ангажираността към обществото. Затова много наблягаме и на националните ни ценности и герои. Това не е някакъв своеобразен национализъм, а е уважението, което трябва да имаме към държавата ни.

- Хората наистина вече не вярват особено на партии. Как ще се отличите от тях?
- Така е, преди да направим нашето представяне (на 23 май, бел.ред.) много хора мислеха, че създаваме нова партия. В състава ни има много бивши функционери или хора, които са били ангажирани с партия. Към момента това не е така. В тези партии сме се опитвали да наложим подобни модели и да сме по-близо до гражданите, но за съжаление се е получило някакво капсуловане около лидера на дадената партия и не сме могли да пробием тази практика. Отстоявайки принципите си решихме да създадем сдружение.
Ще се отличим по всяка вероятност с критиките си към политическите партии. Предстои да се срещнем с лидерите на част от тях, които ни поканиха, други ще поканим ние. За да им поставим определени задачи, както и да представим нашата програма.
Би било неправилно, ако се припознаем в някоя партия, защото гражданското общество е надпартийно. Реално, най-прекият начин да имаш влияние над случващото се в държавата е да си част от гражданското общество и да налагаш своя граждански натиск.

- Трудно ли е да се прави политика без партия зад гърба?
- Политиката не е партията, не е парламентът, нито общинският съвет. Политиката е да съумееш да съградиш по-добра среда за живот. Да направиш така, че процесите, които й влияят да бъдат урегулирани, независими и да имат своята крайна цел. Да, наясно сме, че като Сдружение не можем да участваме на избори или да бъдем избирани, но в състава на нашата организация има хора, които спокойно могат да са мажоритарни кандидати, ако избирателната система бъде променена. Или пък да са кандидати в гражданските листи на определена партия, но само с ангажимента и целите, които си поставяме в Сдружението. Не като хора, които ще се обвържат с тясно партийна програма или ще бъдат причислени към определен кръг.

- По-скоро ще консултирате, отколкото да участвате дейно в живота на дадена партия?
- Да. Що се отнася до опита, който имаме това, което се случва в момента не е политика. То е размяна на интереси, бартер на зависимости. Истинската политика е това да съумееш да изразиш интереса на гражданите, когато той не е бил защитен.

- Къде ще съсредоточите силите си?
- Друга наша инициатива например е запазването на пазара за книги на пл. „Славейков". Това е емблематично място за София, това е интелектуална институция. Ние вече отправихме запитване към кмета и г-жа Фандъкова потвърди, че вероятно ще се измени проекта. На нас ни се иска да е колкото се може по-голяма част, затова скоро ще организираме „четящ протест", за да изразим идеята, че пазарът трябва да остане там.
Инициативи, подобни на тези, сме планирали и на други места в страната. В тази връзка искам да отбележа, че генералната идея на Сдружението е да бъде национално представена организация.

- А в кои градове сте представени към момента?
- София, Благоевград и Плевен и Силистра. Но претендираме, че в най-скоро време ще имаме свои представители в 28-те области на страната. Не случайно сме се нарекли мрежа. Ние се стараем да привлечем не само активността на индивида, но и тази на останалите граждански организации. Има много такива, профилирали се само в културната сфера, само по икономически въпроси, само по правни въпроси. Ние сме готови да работим в сътрудничество с тях и да изградим мрежа от граждани и граждански организации. Това ще ни даде възможност да бъдем наистина силен граждански фронт, на който да не може да повлияе която и да било политическа партия. Надявам се да се получи „ефектът на снежната топка" и да се увеличат желаещите да се включат. Вече имаме на имейла си няколко запитвания за инициативи от други граждански организации. Например, една от тях е свързана със запазване на българския език. Виждаме провокациите на днешното време и широко разпространената „шльокавица" като начин на изразяване на младите хора. Така че ние сме готови да откликнем на подобни инициативи и да продължим да съхраняваме българското.

Георги Кардашев е на 29 години, завършил е право. Управител е на консултантска фирма. Председател е на УС на Гражданско сдружение "Мрежа за инициативи и решения" (МИР). Бил е член и на други младежки организации като "Европейски младежки парламент", "Креативен свят" и други.

Радина Христова, Агенция КРОСС