МОН: Готови са проектите за нови учебни програми за 11-и и 12-и клас

/КРОСС/ Проектите за нови учебни програми за учениците в 11-и и 12-и клас по общообразователните предмети "Български език и литература", "Математика", "Физическо възпитание" и за новия предмет "Гражданско образование", който ще се изучава от учебната 2020/2021 година, са готови. Това съобщиха от Министерството на образованието и науката.

В проектите на програмите по български език и литература /БЕЛ/ за 11-и и за 12-и клас се акцентира върху уменията за прилагане на знанията преди провеждането на задължителен държавен зрелостен изпит по БЕЛ в края на втория гимназиален етап.

Предвижда се по български език да се развива прилагането в речевата практика на книжовните езикови норми, както и да се усъвършенстват уменията за търсене, анализиране и синтезиране на информация. Предвидено е развиване на практически умения като: публично изказване по научен проблем, подготовка на реферат, съставяне на конспект и библиография, участие в интервю за работа, създаване на мотивационно писмо.

Проектите на програмите по литература предвиждат преподаване на различни по жанр емблематични текстове само от българската литература, включително и от съвременни автори. Изучаването ще бъде концентрирано тематично, а не хронологично на авторите.

Учителите ще могат съобразно възможностите на своите ученици допълнително да подбират и други тематично близки текстове, освен посочените. Заложена е и работа по създаването на есе и на интерпретативно съчинение по проблеми, изведени от художествени творби. Отчетено е и желанието на учителите за олекотяване на учебното съдържание по литература и възможност за практическа работа в часовете по български език.

Програмите за предмета "Гражданско образование" надграждат досега съществуващите форми на гражданското образование чрез интегриране в предметите от областта на обществените науки и чрез интердисциплинарните предмети - като "Човек и общество" и "Свят и личност". Организацията на обучението се основава на интерактивни методи и техники на преподаване /учене чрез изследване, чрез практика, решаване на казуси, разработване на проекти/.

Обучението е насочено към подготовката на младия човек за социална реализация, съобразена със законите на демократичното общество. По-голямо внимание се отделя на формирането на гражданска култура, както и на възможностите за осмисляне на значими социални проблеми на регионално, национално и глобално ниво.

За обществено обсъждане са публикувани и три нови проекта за изучаване на предмета "Религия" по желание на учениците от първи до 12-и клас. Освен досегашните възможности за изучаване на християнство-православие и ислям, има трета - изучаване на световните религии не в догматичен, а в ценностен план.

Предложените нови учебни програми по предмета "Религия", който се изучава в разширена подготовка /избираеми часове/ и в допълнителна подготовка /факултативни часове/, осъвременяват сега съществуващите две програми по религия, които са насочени към изучаването на православието и на исляма. Програмите са изготвени от експерти - теолози, от преподаватели във висшите училища и представители на религиозните общности по концепции, приети от експертен съвет.

Актуализирането се изразява преди всичко в две посоки. От една страна, обучението по религия се обвързва с ключовите компетентности, като по този начин се разкрива и значимостта на религиозната култура за личностното развитие на учениците. От друга страна, се осмислят съвременни проблеми на човечеството през призмата на религиозния светоглед и ценности, като така религията се отваря в по-голяма степен към предизвикателствата на гражданското общество.

За първи път се предлага и трета програма, в която водещо е неконфесионалното религиозно образование. То е основано преди всичко на специфичния за религиите ценностен подход, без да се придържа към догматиката на едно единствено вероизповедание. Религиозните догмати се представят като системни и исторически знания. Програмата предвижда балансирано представяне на нравствените традиции на световните религии. Отразяват се и съвременните проблеми в отношенията между религиите в глобален и регионален план.