/КРОСС/ Теодор Христов Иванов е роден на 21.09.1978 г. в град Котел. Средното си образование завършва в СОУ „Г. С. Раковски" - Котел, а висшето образование - във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" - Велико Търново. Работил е като учител, библиотекар и журналист. В момента е преподавател в катедра „Книгоиздаване и библиотечно-информационни дейности" при Стопански факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий". Негови публицистични статии и художествени произведения са публикувани във в. „Котленски край", в. „Янтра днес", сп. „Жажда", сп. „Смесена китка", алманах „Света гора", в. „Свободен народ", сп. „Пламък", както и в литературните сайтове „Bukvite.bg", „Otkrovenia.com" и личния му блог "kobata.blog.bg". През август 2013 г. излезе от печат първата му книга - сборникът с разкази „Заличаване".

- Г-н Иванов, как се появи книгата „Заличаване"?
Много трудно. От първите написани редове - до отпечатването, изминаха точно пет години. Не помня колко пъти захвърлях ръкописа, а после пак засядах над него. Идеите се раждаха в движение - дали да има илюстрации, броят и подредбата на разказите, каква да бъде корицата...
За митарствата из българските издателства - изобщо не ми се говори. Само по тази тема може да проведем отделен разговор.
Важното в случая е това, че най-накрая духът беше пуснат от бутилката. През лятото на 2013 г. от варненското издателство „Онгъл" излезе сборника „Заличаване", който съдържа тринадесет разказа, а всеки от тях е придружен от графика, направена от младата художничка Цветелина Андонова-Йорданова. Редактор е гл. ас. Десислава Андреева, а в създаването на корицата помогна моят приятел Огнян Антов, с когото заедно сме част от Общество на младите писатели - Варна.
- А защо именно „Заличаване"?
В течение на половин година се наслушах на интерпретации, които нямат нищо общо със съдържанието на книгата.
Общо-взето всеки го възприема според умствените си способности и интелектуално развитие, но всъщност става дума за истории, свързани със смяната на имената на етническите турци в България („т. нар. „Възродителен процес"), които са описани в едноимения разказ.
Аз нямам намерение да „заличавам" лица, обществени системи или епохи, а разказвам за този процес, който (колкото и да е тъжно) с пълни сили продължава и днес.
Когато, за да вземат детето ви в детската градина или да ви направят животоспасяваща операция - сте принудени да давате пари под масата; когато почти тридесет години няма значение за кого гласуваме на изборите, защото нещата си остава същите; когато всеки си прави това, което иска, според възможностите, които има, и не носи никаква отговорност - това е заличаването!
- Какво представлява книгата и какво е посланието й?
След като у нас избухна демокрацията и станахме свидетели на същите събития и личности, с които изобилства следосвобожденската ни история. Почти всяка година гледаме съвременната версия на „Бай Ганьо прави избори".
За мен терминът „Доброто старо време" - не съществува. Има „доброто от старото време", но има и „лошото от старото време".
Няма правило за това колко пъти може да се повторят едни и същи грешки, но съм уверен, че за да ги избегнем - просто трябва да се погледнем в очите и да си кажем истината!
Всичко е вътре в нас! Всичко зависи от нас! За да ни се случи нещо добро - трябва да започнем промяната от себе си!
- Сам ли търсихте случките и персонажите, или с тях Ви срещна съдбата във времето?
Над две трети от хората, историите и местата са реални. Балканското градче, където се развива всичко - това е моят роден град Котел, а описаните преживелици са ми разказвани от моите родители и близки. На много от тях съм бил очевидец, а от други - пряк потърпевш.
Една от причините да напиша тази книга е, заради някои от извършителите на „велики подвизи" преди 1990 г., които в наше време бяха върнати на същите и по-високи длъжности.
- В един от разказите са представени стиховете на Александър Твардовски. Имате ли любими руски писатели?
Вие говорите за „Малка нощна разходка", където Полковника постоянно рецитира „Василий Тьоркин" и нарича Твардовски - „Най-истинският човек на света!".
Всъщност за пръв път мисълта да си пробвам силите в прозата, дойде след като прочетох „Един ден на Иван Денисович". И изобщо - творчеството и личността на Александър Солженицин стоят в основата на много от нещата, които правя.
Излишно е да споменавам имена от ранга на Лев Толстой, Сергей Есенин, Иван Тургенев, Фьодор Достоевски, Николай Гогол...
Напоследък с удоволствие чета и препрочитам Едуард Асадов, когото открих благодарение на Михаела Берова.
- От разказа „Пречистване": „но и миналото не трябва да се забравя... Трябва да има всичко, всичко... Това всичко, дето ще пречисти всички..." Предвид това, че книгата Ви припомня за цялото онова заличено, забравено и потънало в прах минало. Днес, много хора продължават да "заличават" миналото, само защото не го харесват. До колко е важно миналото за Вас, а и за всички нас, за България?
В миналото се намират отговорите на всички въпроси от настоящето! Всеки може да ги открие, стига да има сетива, желание и да не се бои от сенки!
Затова за мото на моята книга съм избрал гениалното прозрение на Вапцаров: „Разровиш ли го - ще мирише и ще горчи като отрова...".

- Нека да се върнем към руската култура. От къде е този афинитет към творчеството на Йосиф Кобзон?
За мен Йосиф Кобзон отдавна е прекрачил света на земното и тленното. Не знам дали мога да кажа нещо такова, което да не е изречено досега.
Да кажем, че в неговото творчество съм открил най-голяма част от себе си, като светоусещане, мислене и отношение към хората.
Много съм доволен, че преди време създадох Фейсбукгрупата „Йосиф Кобзон", която в настоящия момент е и единствената в това необятно интернетно пространство, където постоянно се споделят снимки, песни и новини за великия певец.
- Друг Ваш разказ интерпретира създаването и написването на книгата "Архипелаг Гулаг", това звучи много сериозно...
Трите части на „Сметище" са абсолютен експеримент. Повествованието се води от името на една похитена рокля, от името на книгата, която е побрала цялата болка на света и от името на едно любопитно дете, което се натъква на най-причудливи сцени.
Изводът е ясен: Тези, които носят истината в себе си - са абсолютно ненужни.
- В друга история се споменава за работния кабинет на Сергей Киров в Ленинград, един от героите пише песен и мечтае тя да бъде изпълнена от Йосиф Кобзон, много използват руски изрази в речта си... Преди връзката на България с руската култура и история е била неразривна. Но днес.. Какво мислите за днес?
Не ми се иска да правя генерални заключения. Аз постоянно общувам с хора, при които руската култура заема важно място в живота. И тук пак ще спомена Интернет, където имах възможността да се запозная и да спечеля изключително много приятели от целия свят, които споделят моите литературни, музикални и въобще културни пристрастия.
Едно от най-успешните представяния на моята книга беше осъществено в Руски културно-информационен център - София.
Естествено, съществува и обратната страна на медала, когато всичко се отрича априори безапелационно.
За мен връзката между Русия и България, даже, за да бъда по-точен - връзката между руския и българския народ, е атавистична и тя не може да бъде нарушена от никакви финансови интереси, политически системи и тем подобни конюнктурни явления.
- Признавам, за мен, Вие сте едно дългоочаквано положително явление в съвременната българска литература. Имате уникален стил, майсторски начин на изразяване, а съдържанието е изпълнено с живот, необяснима вдъхновяваща енергия, чувство за хумор и разбира се, малко меланхолия, все пак в сборника живее миналото, но всичко това е само част от тази книга. Та във връзка с това, искам да Ви попитам, кои са вашите учители, имам предвид авторите, чието творчество по някакъв начин е повлияло на Вашия стил?
Благодаря за топлите думи. На въпроса ще отговоря с един куплет на Александър Твардовски:
А я лишь смертный. За свое в ответе,
Я об одном при жизни хлопочу:
О том, что знаю лучше всех на свете,
Сказать хочу. И так, как я хочу.
- „Заличаване" е първата Ви книга, а тиражът й вече е изчерпан. Ще има ли второ издание?
Доколкото знам, има останали екземпляри в няколко книжарници в страната, както и в интернет продавалници. Успешната продажба на книгата е в резултат на многогодишна работа. Докато пишех, аз постоянно комуникирах с много хора на най-различни места. Отделно някои от разказите бяха публикувани в четени литературни списания и алманаси.
Колкото за второ издание - според мен е още рано да се говори. По-скоро допълнителен тираж, за който в момента водя разговори със спомоществователи.
- А следваща книга?
За мен книгата не е цел, а средство. През отминалата година бях в известен творчески застой, но напоследък задвижих няколко отдавна замислени теми. Иска ми се да видя какво ще се получи със „Заличаване" и тогава ще преценя дали си заслужава да започвам нещо ново.
- Имате ли желание да експериментирате в други жанрове?
Не! Мои приятели постоянно ми додяват да се пробвам в драматургията, сценариите и поезията, но на мен това определено не ми е по сърце.
- Ако искате да кажете нещо, но не съм се сетила да Ви задам въпрос по темата, моля да го кажете.
Ще разбера, че нашата държава тръгва нагоре, когато започне да се провежда специална политика по отношение на българската книга. Със специална концепция и без разните там писателски съюзи, асоциации и т.н. рудиментарии от близкото минало.

Интервю с Теодор Иванов за вестник „Русия днес - Россия сегодня"

Олга Гурска