/КРОСС/ Панамските досиета показват нещо, което ще ни извади очите - ако искаме да спасим капитализма, офшорните убежища трябва да се забранят. Защото скоро ще докарат любимия строй на Айн Ранд до пълен крах и Карл Маркс ще триумфира.

Това заплашва най-вече българския капитализъм, който май никога не е имал почва у нас. Имаше един сбъркан проект на заблуден офшорник

Ричард Ран, който ни плъзна по нанадолнището към капитализма, по едно време бе финансов регулатор на най-известната офшорна зона в света - Каймановите острови. Вярно, това бе, след като ни дари с програмата Ран-Ът. Но за да му дадат управлението на Кайманите, трябва да е имал мно-о-ого офшорен опит зад гърба си.

Доколкото знам, българите започват активно да правят врътки в офшорките някъде около 1980 година. Тогава търговското ни чиновничество успя така да шашне Тодор Живков, че той взе да скрипти като развален грамофон за мултипликационния ефект и интелектуализацията.

И като забелязаха, че бдителността му е притъпена, външнотърговските организации хукнаха да офшорстват под мъдрото ръководство на Андрей Луканов. Живков не харесваше Луканов, подозираше го, че го топи на Горби и му готви комплот. А може и да е усещал в него класовия враг. И в двата случая е бил прав.

Винаги съм се чудил защо потомственият социалист Луканов докара за автор на прехода тъкмо офшорника Ричард Ран. Той дори се бе лишил от лявото си око, за да вижда само за десен завой. Това е

все едно евреин да си вземе

Менгеле за личен лекар

Ран бе генетически антисоциалист и на това отгоре нямаше никакво понятие за българската действителност, та да я реформира. Четох, че бащата на жената на Ран бил "наш човек", социалист - така Луканов обяснявал на колегите икономисти странния си избор. Да не би да са му го пратили от Социалистическия интернационал?

Но най-вероятно

връзката е станала покрай противоданъчните скривалища

Подчинените на Луканов са обикаляли офшорните адвокатски фирми (не е задължително да са по островите, може и да са в центъра на Лондон), срещали са се с експертите и в един момент са попаднали на Ран. И той веднага ги впечатлил с изцяло дясната си визия.

Както е известно, в офшорните зони фирмите не са съвсем освободени от данък печалба - обикновено се облагат с 5 на сто, до 7 на сто. Значи ако в САЩ например данъкът е 35 на сто, нагласяш нещата така, че печалбата да се формира на Каймановите острови. И веднага си спестяваш 30 на сто.

Водени от заветите на Ран-Ът и препоръките на ИПИ, социалистите свалиха данъка у нас на 10 на сто. Не е чак 5, но е много по-добре от 35, нали така?

Затова пък България има едно основно предимство пред офшорката - тя не е офшорка, а нормална държава, даже член на ЕС и има договори за избягване на двойното облагане с целия цивилизован свят. Всичко друго е същото като в офшорка, само дето не сме остров, а полуостров. Иначе, както и там, населението е бедно и разчита на туризма. Там бере банани, у нас - тютюн. Тъй като нямаме промишленост, имаме природа. Карбоновият отпечатък е от финансовия сектор, но той се управлява от чужденци, които живеят зад високи огради.

Общо взето, това е моделът на България - офшорка. С тази разлика, че в офшорките идват с парите си реални лица, за да станат анонимни. В нашата офшорка идват други офшорки, те вече са си анонимни. И не носят пари, а отнасят.

По-точно,

ние сме офшорка, която е

колонизирана от офшорки

А както знаем, класическите офшорки са острови, които са заселвани с африкански роби и затова там още се практикува вуду религията. Трябва само да им занесеш кичур българска коса. Вземат парцалена кукла, връзват й българския кичур, пробождат я с игла и я увисват с главата надолу над гроба на удавник и после се чудим защо тук предприятията умират.

Майтапя се, разбира се, но не е ли обидно, че не сме колония на някоя могъща световна сила като САЩ, Германия или например Франция, а на Кайманови острови, Британските Вирджински острови, Бахамските острови, Мавриций и така нататък.

Всъщност дори не знаем на кого сме колония. Може и да сме колония на себе си, т.е. на нашата си офшорна класа.

Това е главното при офшорките - нищо не се знае. Подобно на фейсбук един човек може да има 2, 5, 10 профила. Например в казуса с Банев, единият му офшорен профил взема кредит от втория му офшорен профил и после фалира, за да измами държавата. Хубава врътка, но тя се крепи на само едно нещо - офшорното вуду табу.

Ако го нямаше това табу, щеше да се знае, че зад двата профила стои един и същ човек.

Разбира се, който е трябвало, е знаел. Може да сме сигурни, че цялата бивша държавна собственост в България е минала през поне 1 милион подобни офшорни врътки, и то много по-сложни. И всеки път властта много добре е знаела.

Нашите олигарси отдавна са факири в тези магии. Но не могат едно - да управляват придобитите предприятия. Затова единственото им спасение  е да продадат предприятието на някоя друга офшорка и само в краен случай - за скрап.

Онзи ден посетих Централния универсален магазин (ЦУМ), собственост на един виден наш олигарх. Ако не се лъжа, май аз бях единственият посетител. Навсякъде полутъмно и празно. Половината бутици - със спуснати решеки. В миналото тук се блъскаха хиляди хора, мъкнеха торби, пазаруваха като невидели. А сега - мъртвило. Добре, че от време на време го ограбват, за да си припомним, че го има. Собственикът се опитва да го пробута на държавата за исторически музей, но държавата няма пари, те са в офшорките.
Офшорната олигархия на България е голям майстор в първоначалното натрупване, но хич не се справя с последващото управление.

То е като да свалиш чудесна девойка, а после да не знаеш как. Оказва се, че първоначалното напрупване на капитала пречи на капитализма.

Сетил ли се е Маркс за това? Защо например в България вече няма универсални магазини, а моловете никнат като гъби? Защото технолията на универсалния магазин е сложна, иска се огромна организация, ноу-хау. Молът е лесен - даваш помещенията под наем, нека фирмите си ги бият о главата. Всяка готвачка може да бъде рентиер, би казал Ленин.

Офшорната класа владее рентиерството, но не и производството. Затова тя придобива чрез офшорки и бързо продава на други офшорки. Забелязахте ли колко пъти премина от едни ръце в други БТК?

"Бритиш телеком" още не си е сменила собственика, откакто Тачър го приватизира. А "Кремиковци"? А "Булгартабак"? Офшорките си ги прехвърлят като футболисти на тренировка и след всеки пас натежават с нови и нови дългове. И накрая все ги спасява държавата.

Един беше казал, че проблемът на социализма е социализмът, а проблемът на капитализма - капиталистите. Вместо капиталисти, ние имаме офшорки.

Време е да им върнем човешкия облик.

Валери Найденов

"24 часа"