/КРОСС/ Аз съм последният човек, който ще тъгува по комунизма. Носталгията към него е смешна. Но има факти, които не може да не забележим. Демокрацията не реши нито един проблем.
Това казва в интервю за "Стандарт" журналистът Мартин Карбовски.
Дали демокрацията реши проблема с побоя на лекарите? Дали реши проблемите с пътищата, сигурността, границата, бита, образованието? Онзи ден казаха - 800 закрити училища...
Инфраструктурата ни е на ниво 84-та. Непрекъснато се говори за магистрали - съжалявам, но аз не ги виждам. 100-200 километра нищо не са. Тази държава е дълга 800 километра по диагонал.
Какво ни даде демокрацията? - пита Карбовски.

Хората вече не могат да говорят и пишат. А оттам и да дефинират проблемите си. Ако събереш трите поколения българи едни до други, ще видиш следното: бабата - чудесен човек, била е учителка, майката е нещо друго - тя, да кажем, е съсипала Прехода, а детето вече е пълен профан. То е на 20 години, а не може да чете и пише.
А дребните кражби? Почти узаконена е следната практика: до 300 лева каквото откраднеш, си е твое. А битът на хората е към 400-500 лева. Ами ти можеш да им вземеш целия бит - вземи им бурканите за зимата, прозорците, вратите и край. Ние чисто библейски вече сме задраскали заповедта "Не кради". "Не кради много", така казваме - до 300 лева може. Макар че това съдържа друго - ако ще крадеш, кради по много. Понеже до 300 няма да те хванат, а над 3 милиона също, коментира журналистът.

Той е категоричен, че идеята за новото време, след 89-та, е подменена.
Идеята за демокрация беше образование, медицинско обслужване, сигурност, никаква цензура... Вместо това раздадоха на всеки по един телевизор и един хладилник и толкова.
Лишиха ни от регламент. По времето на комунизма имаше регламенти. И всички изключени групи получиха шансове за живот. А сега вижте от това, което ни донесе демокрацията, колко изключени хора има в това общество. Донесоха ни не демокрация, а изключване. Отдавна не говоря за циганите - българите са изключени. Изключихме хората, група по група, като от контакт. Лично го регистрирам от 2000-ата година. От нулевите години. Вече съм сериозно уплашен. Граждани няма, има емигранти, които плачат за тази държава някъде далече, казва още той.

Регрес, разпад и кошмар - обобщава картината Карбовски.

Светът на властта и светът на българина се разминават радикално, казва още журналистът. - Неотзивчивостта на държавата по големите и важни теми е абсолютна.
зборите са математизирани, разграфени, в таблички, корпоративен вот и схеми. В тях почти няма реални хора. Това вече е леталната фаза - когато на демокрацията не й трябват дори избиратели, казва още Мартин Карбовски.

Журналистът се връща в ефир с новото си предаване "Втори план".
Ще се занимавам с това, което се случва след абдикацията на държавата. Първото предаване ще е тотален шок, обещава той.