Край на рекета на топлофикациите
Секция: ПОЛИТИКА
11 Януари 2017 21:15
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Край на рекета на топлофикациите

/КРОСС/ Край на високите съдебни такси, които прибират топлофикационните дружества за юрисконсулти по време на дела, ще бъде сложен днес в Народното събрание.

Депутатите ще гласуват на второ четене промените в Гражданския процесуален кодекс, внесен от правната комисия на НС.

Корекциите бяха одобрени на първо четене в края на миналата година, като инициатор на текстовете е националният омбудсман Мая Манолова.

Според промените съдът ще преценява какъв да е размерът на възнаграждението на юрисконсултите по Закона за правната помощ, за да не се плаща за дълг от 20-30 лева сума от 300-400 лева, както е по досегашния ред.

"Вече няма да има такива практики - таксата да бъде много по-висока от сумата, за която се води гражданското дело от съответното дружество", коментира пред "Труд" депутатът от гражданската квота на Реформаторския блок и член на правната комисия Петър Славов.

Според него в момента изобщо не е ясно как дружествата плащат на наетите адвокати и дали им дават цялата сума, която съдът присъжда за техните услуги.

Още при първото гледане на законопроекта в комисия депутатите записаха допълнителен текст, според който сумата по делото няма как да надхвърля размера на правната помощ. В закона за нея са разписани детайлно тарифите за всеки казус в съдебна зала.

Тогава омбудсманът Мая Манолова напомни на депутатите за случаи, в които монополист съди длъжник за 900 лева за несъбираемо вземане от 5 лева. Тя показа данни, според които заради възнаграждение на юрисконсулти, до 2015 г. са събрани над 18 млн. лева.

В същото време до "Труд" стигна информацията, че от топлофикационните дружества през последните дни са звънели на депутати от различни политически сили, представени в Народното събрание. Причината - опитвали се да убедят избраниците да не гласуват "за" както на първо четене, когато промените минаха. Изтъквали аргумента, че ако корекциите бъдат одобрени, приходите на дружествата ще спаднат драстично.