/КРОСС/- Госпожо Йотова, винаги сте била далеч от политиката, защо приехте да станете кандидат-депутат от БСП ?
- Защото според мен времената са такива, че вече не може да не вземеш гражданска позиция. Получих покана от младежката организация на БСП. След като ми предложиха, първоначално си казах: "Не, не мога да се занимавам с това". Но след като помислих малко реших, че ако сега откажа, това ще бъде нещо като бягане от отговорност. Защото наистина мисля, че времето е такова. Аз също искам в България да има промяна към по-добро и мисля че тя не може да стане, ако всеки си гледа неговата работа, а не вземе позиция. Затова се включвам.

- Как ще съчетаете депутатството със сцената?
- Аз ще продължа да играя в театъра. Но мисля, че наистина човек трябва да вземе отношение. Избрана съм именно, защото съм се доказала като професионалист. Първият човек, с когото се посъветвах дали ангажиментите ми като депутат няма да ми попречи да играя в театъра, беше Стефан Данаилов. По някаква случайност той е и водач на нашата листа. Данаилов ми каза: "Не може да попречи, нещата се съчетават. Всичко е стиковане на ангажименти".

- А защо точно БСП?
- Защото БСП е за промяна. Мисля, че това е най-адекватната партия в момента, която може да се противопостави на досегашното управление на ГЕРБ. Самата аз по наследство съм с леви убеждения. Все пак съм дъщеря на писателя Кръстьо Кръстев, който е антифашист с две смъртни присъди. Много се гордея с него. Участвал е като политкомисар в Отечествената война.

- Вие сте кандидат-депутат от БСП, но от гражданската квота. Защо досега не сте станала партиен член?
- Още като студентка в НАТФИЗ имах предложение, но избухна демокрацията. Тогавашният активист Стенли Семерджиев ми предложи, като са видяли миналото на баща ми и понеже бях първата приета по успех, но годините бяха такива, че не се знаеше какво се случва. Нашата преподавателка по политикономия идваше тогава и казваше: "Съжалявам, не знам какво да ви преподавам". Такива бяха времената. Тогава се бях замислила дали да не приема. Сега пък съм поканена като човек от гражданската квота и като виждам и другите професионалисти, които са от гражданската квота, това ме изпълва с доста надежди и по отношение на това, че наистина нещата могат да се променят. Пак казвам, за да я има тази промяна не е достатъчно само да си гледаш собствената професия или пък недоволен да пишеш по разните социални форуми, сайтове и т.н. колко си недоволен. Като си недоволен, отиди и гласувай, иди и заеми своята позиция. И двете най-добре. Защото виждам как много хора пишат във Фейсбук, че нямало да гласуват, а пък искат промяна. Ами като искаш промяна, гласувай, не може иначе. Разбира се, аз не бих се съгласила на предложение на друга политическа сила освен БСП.

- Кой беше първият човек, с когото споделихте, че ставате кандидат-депутат?
- Със съпруга ми (Богомил Бонев-б.р.), естествено. Той изцяло застана зад мен за това ми решение.

- Казвате, че човек не бива да бъде пасивен. Една доста активна журналистка, която е кандидат за депутат от БСП, в момента има проблем - говоря за Елена Йончева и конфликта й с Бойко Борисов. Как гледате на този скандал?
- За мен Елена Йончева е най-големият български журналист, защото е човек, който е бил в най-горещите точки в света. За мен истинският журналист е такъв, да отиде там, където е опасно, на място, да говориш с опасни хора. За мен не е кой знае каква журналистика да седиш в къщи и да пишеш на компютъра си нещо, което си мислиш, че е страшно умно или да се караш с хората, да проявяваш сарказъм. За мен това го може всеки грамотен човек. А истинската журналистика е това, което прави Елена. И съм изцяло на нейната страна, защото наистина това са толкова безпочвени обвинения. Спомням си, преди време имах подобен конфликт, когато снимахме предаването "Непозната земя" по БНТ, на което бях водеща и пак ще бъда водеща. Някакви хора бяха казали в публичното пространство, че едва ли не, за да заснема предаването, БНТ ми дава по 5 милиона на месец, което беше страшно смешно. Ние винаги сме работили с една камера, с един оператор, режисьора и хората, които сме ходили да снимаме по тези най-уникални места, по гори, планини, на Перперикон. Днес се включих на стената във Фейсбук на едно много талантливо момиче, което участва в момента в един телевизионен формат. Тя беше написала, че от нападките я боли. Написах й, че ще я боли и занапред. Защото онези хора, които я нападат, те са неизвестни, тях никога никой няма да ги познава. Те сигурно са неталантливи и некрасиви, за разлика от нея. И винаги ще плюят срещу някого, който реално нещо върши. Това е същото дали да гласуваш или не на избори. Като толкова искаш да плюеш, прави си го и си стой в къщи.

- Какво ви държи толкова жизнена и ентусиазирана?
- Позитивното ми отношение към живота. Някак си винаги вярвам, че хората, с които се запознавам, са добри. Никога не съм искала да повярвам, че някой може да бъде умишлено жесток. Една от любимите ми реплики е на Бланш от "Трамвай Желание", че единствените й позитиви бяха умишлената жестокост. Ще продължа да вярвам в доброто и ако мога да се боря за него, ще го направя.

- Каква ще бъде Вашата мисия като депутат в областта на културата?
- Бих се борила за доброто. Преди години цялото предаване на Слави Трифонов ми се подигра, че съм щяла да се боря с простащината. Сега имам реалната възможност да го направя. Според мен нещата в културата до голяма степен тръгват от образованието, от светоусещането, от родителите, от възпитанието в семейството. Така че, каквото мога, ще дам от себе си в тази насока. Толкова се говори и обсъжда закона за меценатството, който така е написан, че нито един меценат да не поиска да се заеме с това. Като се започне, че меценатът трябва да отиде и да се регистрира в Министерство на културата. Това нещо ме потресе ! Защо трябва да се регистрира там, а не в Министерство на финансите, например. А колко души работят в МК и какво точно извършват? Ето, с такива неща бих се занимавала. Както и днес четох за скандала между "Музикаутор" и БНР. Творецът е този, който е потърпевш, така става. В момента българската музика, която така и така никой не я знае в света, я няма в БНР, а пускат в БНР англоезичната музика, която така и така е завладяла света. Толкова е тъжно, че няма накъде. Да не би да трябва творецът да си плаща в националното радио, за да излъчват неговите песни. Творецът е винаги онзи, за който държава мисли на последно място. А не бива да е така. Искам реално да помогна на всички хора на изкуството.

- Репетирате ли нещо в момента?
- Една пиеса, която е много свързана с това, с което се захващам. Това е "Щастливеца" на Руси Божанов, която се прави по случай 60-годишнината на Сатиричния театър и 110 години от убийството на Алеко Константинов. В тази пиеса тези неща, които си говорим с вас, са застъпени до такава степен, че няма накъде повече. Аз нямам главна роля в пиесата, но участвам с искрено желание. Проф. Здравко Митков я поставя така, че ангажира почти всички колеги от Сатиричния театър. Алеко Константинов се изпълнява от Калин Врачански, когото цяла България обича. В пиесата всички свирим и пеем. В нашия театър има и професионални музиканти като Милена Аврамова, която свири на цигулка, Мартин Каров, който зад гърба си има направена музика на много пиеси, Йорданка Стефанова, която също е цигуларка. Надявам се на 7 април публиката да види едно много стойностно произведение.

- Как виждате бъдещето на България?
- Аз постоянно вярвам, че нещата ще се оправят към по-добро. Факт е, че млади хора, които завършват в чужбина, се връщат да работят тук, при семействата си. Защото наистина българинът обича семейството си и не обича да стои далеч от него.

- Коя ваша любима фраза от постановка, в която участвате, характеризира действителността в момента?
- В пиесата "Щастливеца" има един монолог на майката на Алеко, която се играе от актрисата Янина Кашева. Доколкото знам е цитат от самия Алеко Константинов, че ако не изкореним байганьовщината от себе си, ще се изгубим като народ. Предишната постановка е била на Асен Шопов, като ролята на Алеко е играл Стефан Данаилов, който е един изключителен човек, когото аз много обичам и уважавам. Каза, че ще дойде да ни гледа.

Източник: standartnews.com