/КРОСС/ Момчил Неков е член на Европейския парламент от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите

- Г-н Неков, пчеларите скоро протестираха срещу използването на пестициди, които тровят пчелите. Има случаи на 100% смъртност в пчелни кошери. Вие сте сред малцината политици, които работят в подкрепа на българските пчелари. Каква е позицията Ви за пестицидите?
- Общувам с пчелари и зная, че добивите на мед намаляват в цялата страна. Една от основните причини за смъртността при пчелите са силните пестициди, с които се обработват зърнените култури. Съюзът на българските пчелари настоява да се забрани използването на неоникотиноиди. 50% е средната смъртност на пчелите за страната, което е повече от обезпокоително. Не бива в стремежа за огромен добив на жито да рискуваме пчелите. И двата отсрасъла са еднакво важни и трябва да се търси балансирано решение. Тази година добивите на мед също ще са ниски, защото оцелелите пчели са с отслабена имунна система. Държавата трябва да се намеси спешно. Трябва да се търсят начини да се защитят пчелите, без да се ограничават зърнопроизводителите. Въпрос на разумна държавна политика. За съжаление в управлението на ГЕРБ по отношение на земеделието се говори повече за пари, отколкото за политики. Няма анализи, няма стратегии. Работи се на парче, без да се дава сметка за общата картина на земеделието в България, включително и в контекста на Европейския съюз.

- Каква е ролята на ЕС в разрешаването на проблема с пестицидите?
- Европейският орган по безопасност на храните EFSA подготвя научно становище за неоникотиноидите и въздействието на употребата им върху здравето на пчелите. Данните, които са събрали досега, потвърждават, че има риск за пчелите. Необходимо е да се направи строг научен анализ и да се вземат най-правилните решения от Европейската комисия. И по-важното е тези решения да се приложат в България и да се спазват.
Качествен мед ли се произвежда в България?
Категорично България произвежда едни от най-качествените пчелни продукти в целия свят. Неслучайно български пчелен мед се търси зад граница и често се ползва за ароматизатор и подобрител на имитиращи мед продукти. Проблемът е обаче в това, че в ЕС и частност България влизат огромни количества мед от трети държави, който е с недоказани качества и ниски цени.

- Каква е цената на истинския мед?
- Да, всъщност качественият мед може да се познае и по цената. Най- евтиният мед, който отговаря на критериите за качество, струва около 8 лв. за килограм. Т.е., ако видите на пазара мед под тази цена, бъдете сигурни, че не е чист. Това е и причината, поради която възразих срещу увеличаването на квотата за безмитен внос на мед от Украйна. Украйна е страна съсед на Европейския съюз и добрите отношения на Съюза са важни. Същевременно обаче, аз съм на мнение, че приоритет в нашата политика трябва да остане създаването и поддържането на добри условия за европейските земеделци. А моята лична кауза е да помагам на българските земеделци.

- Да погледнем на качеството на храната като цяло. Наистина ли в Централна и Източна Европа се продават западни храни с по-лошо качество?
- Най-вероятно това е така. Сигурен съм, че резултатите от сравнителните анализи направени в Унгария и Словакия ще се потвърдят и в България. Българската агенция по безопасност на храните пое ангажимент да направи анализ и чакам с нетърпение резултатите. Проблемът с двойния стандарт има и морално естество. Смятам за унизително поведението на производителите, които изпращат храни с по-лоши показатели на потребителите в Централна и Източна Европа. Има нужда от повече контрол и наказателни мерки срещу нарушителите в името на здравето на европейците. Колкото по-качествена храна консумираме, толкова по-малко пари ще ни се налага да даваме за здравеопазване. Това е истината, но е тъжно, че бедният българин не може да си позволи това и пазарува най-некачествените храни. Тук имам предвид продуктите с палмово масло, имам предвид и предстоящото навлизане на евтини храни с ГМО от Канада.

- Имате предвид подписаното наскоро търговско споразумение между ЕС и Канада. Но някои политици и експерти казаха, че се създава излишен и неоснователен страх у хората с този договор.
- Не е така. Обективната истина е, че Канада е петият в света производител на ГМО. Продуктите с ГМО са по-евтини и достъпни именно за бедните европейци. А най-бедните европейци са българите. Това означава, че нашите родители, баби и дядовци със срамно ниски пенсии ще купуват тези продукти, чиято безопасност все още не е доказана.
Аз гласувах против СЕТА, защото не смятам, че тя е в интерес на България. Години наред земеделието в страната се свива. С падането на вносните мита за Канада българското производство най-вероятно ще получи допълнителна конкуренция, дори за вътрешния и европейския пазари. Надявам се, че търговското споразумение няма да бъде ратифицирано от българския парламент и няма да влезе в сила.
Също така българските защитени продукти с географски означения не бяха включени в СЕТА.

- Вие имате специално отношение към продуктите с географско означение. Преди повече от година започнахте кампания "Да защитим българския вкус". Ще успеете ли да го защитите?
- Това е моя лична кауза, чиято цел е запазването и популяризирането на традиционните български храни и продукти, както и тяхната защита чрез европейските механизми за географски означения. Чрез кампанията се опитвам да помогна българските продукти да се търсят, купуват и произвеждат повече. Борбата срещу корпоративния расизъм може да бъде водена от нас българите, като потребители. Ако потребяваме предимно български храни и то по традиционни рецепти ще бъдем по-здрави и по-богати, колкото и наивно да изглежда на пръв поглед. Но българите заслужаваме най-доброто.