/КРОСС/ За политическия дневен ред в България

В България предстои свикването на 44-ото Народно събрание, както и избор на нов състав на Министерския съвет. И още нещо важно - подготовка на българското председателство на ЕС.

Така в кратък порядък се представя политическият дневен ред у нас.

Дали този дневен ред има и друг прочит? За съжаление, има.

И това е прочит на дневния ред през погледа на външните фактори, от които нашият политически живот е до болка зависим.

Основните политически фактори в дневния ред на България ще бъдат ГЕРБ и Обединените патриоти.

Какво е характерно за ГЕРБ? Най-важният политически извод е, че след влизането на ГЕРБ в политическия ни живот, няма нормален политически живот. Неоспорим факт е, че от 2009 година до днес няма правителство и Народно събрание, което да е изкарало пълен мандат. Естествено е да се зададе въпросът - докога? ГЕРБ са член на ЕНП. А лидерите в ЕНП до днес не разглеждат причините, които водят до дестабилизирането на политическия живот в България, от както ГЕРБ съществуват. ЕНП е доволна, че благодарение на ГЕРБ има някой друг евродепутат в повече. Но през 2018 година може да се окаже, че ГЕРБ могат да дестабилизират не само България, но и ЕНП, както и ЕС.

Обединените патриоти са формации, които от 2005 година до днес присъстват в Народното събрание под различна форма, но с едни и същи обещания. Днес им предстои да влязат и в изпълнителната власт и още невлезли отстъпиха от своите обещания. Най-яркият пример - за размера на минималните пенсии. Обединените патриоти не са долюбвани от ЕНП, напротив те са определяни като националисти и даже нещо повече. Днес ЕНП си затваря очите пред коалицията на ГЕРБ с ОП, т.е. коалицията между ЕНП и ОП. С други думи в България ЕНП може да работи и безпринципно.

И тук е редно да си спомним за англичаните и БРЕКЗИТ. Изглежда от ЕНП не са разбрали английския урок - двойните стандарти убиват европейската идея.

И така коалицията между ГЕРБ и ОП, т.е. коалицията между ЕНП и ОП ще подготви българското председателство. С други думи направен е исторически компромис в „името на българския народ".

Този исторически компромис на практика казва следното: Европейската идея не означава действия за благоденствие, а обещание за благоденствие. Обещание, което политиците могат да дават преди избори и после да го забравят. И така в името на българския народ няма да се спазят обещанията, дадени за високи пенсии и заплати. Това ли е европейската идея?

Сега да разгледаме българския политически дневен ред от гледна точка на противниците на ЕС.

Каква по-благодатна среда за тях и действия, които ще бъдат оправдани. На практика през 2018 година България няма да бъде просто България, а политическата сцена на Европейския съюз. И именно на тази сцена противниците на ЕС ще имат възможност да онагледят пред очите на целия свят опорочената вече европейска идея.

Защо казвам опорочена идея? Та нормално ли е ЕНП да печели влияние като противник на националистическите формации и в същото време днес да прави коалиция с Обединените патриоти? Вярно, става въпрос за България, но и ние сме член на ЕС. Нима европейската идея за благоденствие включва в себе си популизма и бягството от предизборните обещания? Вярно, става въпрос за България , но и ние сме член на ЕС.

С други думи, тежко и горко на ЕС, ако през 2018 година българите тръгнат да си търсят обещаното преди изборите през 2017 г одина. Тогава историческият компромис между ЕНП и ОП може да запали фитила на бурето с барут в ЕС.

И така, ние трябва да имаме предвид и противниците на ЕС.

Защото в България през 2018 година те ще имат пълната свобода да докажат, че европейската идея е мъртва. Европейската идея не е популизъм, не е предизборни лъжи. Европейската идея не може да бъде коалиция с националистически партии. И така БРЕКЗИТ може да се окаже розов спомен за ЕС в сравнение с България през 2018 година.

Към всичко това трябва да добавим и фигурата на властелина на Босфора- Реджеб Ердоган. Не бива да забравяме, че ОП като за филмова продукция спираха изселници на границата. Да, благодарение на това ОП днес ще бъдат управляващи в България. Не бива да забравяме, че български политици агитираха срещу референдума в Турция.

През 2018 година за всичко това може да се наложи да плащаме твърде висока цена - приемане на бежанци. Какво му пречи на Ердоган да ни изпрати малко бежанци? Та нали вече ОП имат опит с охрана на границата. Е, този път възрастните жени ще бъдат заменени с млади и обучени „бежанци".

С други думи, през 2018 година България може да се окаже сцената, на която да рухне европейската идея.

Накрая не може да не споменем и Русия. Просто трябва да си спомним едно интервю от месец ноември 2006 година, дадено от посланика на Русия в ЕС Владимир Чежов. На въпрос какъв принос очаква от България по повод на членството ни в ЕС имаме следния отговор:

„Поради традиционните ни добри отношения България е интересна за нас и като член на ЕС и този интерес не е само икономически. България е в добра позиция да допринесе за отношенията между ЕС и Русия и ние разчитаме, че ще бъдете наш специален партньор, своеобразен троянски кон в ЕС, разбира се извън негативния оригинален смисъл на тази метафора".

Политическото море в България е само формално спокойно. Мъртвото течение очаква своите политически жертви. В този смисъл опозицията в България е в по-добра позиция.

Парламентарната в лицето на БСП ще има време да стане по-силна политическа формация. Да спечели по-голямо доверие, защото просто ще предлага в НС да се гласуват предизборните обещания на управляващите. А те в името на доброто за българския народ ще обясняват как трябва да направят компромис с обещаното. Извънпарламентарната опозиция ще има време да открие себе си. И тези две опозиции могат да излязат на улицата да се обединят с протестиращи, които си търсят обещаното на изборите през 2017г.

Та това накратко може да е актуализиран политическият дневен ред на България.

Източник: Петко Добрев (историк), Епицентър