Преоткриха 8-то чудо на света след 130 години под вулканична пепел
Секция: Наука
17 Юни 2017 10:11
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Преоткриха 8-то чудо на света след 130 години под вулканична пепел

/КРОСС/ Изследователи вярват, че са открили мястото, където известните Розови и бели тераси на езерото Ротомахана е било затрупано под вулканична пепел преди 131 години при изригването на вулкана Тарауера в Нова Зеландия, съобщава Science alert. Мястото е определяно от някои учени като осмото чудо на света.

Отукапуаранги или Фонтанът на облачното небе, както се превежда от езика на маорите, се смята за напълно разрушен по време на изригванията през 1886 г.

Сега изследователите Рекс Бън и д-р Саша Нолдън (Rex Bunn, Sascha Nolden), смятат, че трите впечатляващи терасовидни каскадни басейни, спускащи се към езерото Ротомахана, не са разрушени, нито пък се намират под езерните води, както "са си представяли колонизаторите от 19-и век и се приема от някои по-късни изследователи". Според тях те са погребани под 10-15 метра кал и пепел. Двамата учени изтъкват, че за да се докаже това, е необходимо пълно археологическо проучване на мястото, съобщава Guardian.

Откритието е публикувано в Journal of the Royal Society of New Zealand.

"Терасите са били най-голямата туристическа атракция в южното полукълбо и Британската империя, кораби с туристи са предприемали опасно пътуване от Великобритания, Европа и Америка, само и само да ги видят", обяснява Рекс Бън. "Мястото обаче така и остава непроучено от властите,затова няма никакви данни за тяхното точно разположение", добавя той.

"Бялата тераса" е била разположена на североизточния край на езерото, а "розовата тераса" е била в близост до нея. Смята се, че розовият оттенък се дължи на наличието на огромни колонии пигментирани бактерии като Thermus ruber - роднини на микроорганизми, обитаващи известния извор Morning Glory в Йелоустоун.

За своето твърдение Бън и Нолдън използват полеви дневници на германо-австрийския геолог Фердинанд фон Хохщетер (Ferdinand von Hochstetter), предприел геологично проучване на новозеландските острови през 1895 г., което съдържа детайлно описание на разположението на терасите преди изригването на вулкана.

"Проучването ни се основава на единствения оглед, правен някога в тази част от Нова Зеландия, и сме уверени, че картографията е точна", отбелязва Бън. "Фон Хохщетер е бил много компететен картограф", допълва той.

След публикуването на проучването в специализирано издание в началото на месеца Бън получава ежедневни предложения за помощ в извършване на археологически разкопки и вече е в процес на събиране на "екип от желаещи", които да започнат проучването на мястото щом бъдат събрани необходимите 40 000 паунда.

Вулканичната система под Ротомахана е активна и днес; Снимка: JSilver/Wikimedia Commons

"Искаме да извършим тази работа в обществен интерес. В тясно сътрудничество съм с първоначалните собственици на земята - племето Tuhourangi, и те оказват подкрепа и приветстват работата", отбелязва Бън.

Според него терасите са в добро състояние, с потенциал за минимални щети, и вероятно ще могат да бъдат възстановени в бившия им блясък щом веднъж бъдат разкопани.

Не за първи път изследователи твърдят, че са открили изгубените тераси. През 2011 г. учени обявиха, че с помощта на безпилотна подводница са открили останки от терасите на дъното на езерото. Миналата година обаче, екип от международни и местни учени, след приключване на петгодишно проучване, обяви, че повечето от терасите са напълно разрушени при изригванията.

Според Бън, това заключение се базира върху неточна картографска информация.

Изригванията не просто погребват прочутите тераси - те променят целия пейзаж толкова значително, че дори мястото да е било обозначено с "Х", това пак няма да свърши работа в наши дни.

Бън и Нолдън извършват реконсктрукция на картата на езерото, направена от Хохщетер, с помощта на техника, наречена разследваща картография, която включва сравнение на настоящи топографски карти спрямо данните от 1895 г., и съвпадане на конкретни геоложки белези преди сриването на мястото.

Това се оказва нелека задача. "Извършихме 2 500 часа проучвания през последните 12 месеца", изтъква Бън. "Уверени сме, до най-доброто на нашите възможности, че сме идентифицирали разположението на терасите. Ние сме по-близо отколкото е бил някой за последните 130 години", смята Бън.

Въз основа на проучванията си, Бън твърди, че е разработил алгоритъм, който да посочи мястото на терасите с грешка от плюс-минус 35 метра. Става дума за забележителност, която се е простирала върху хиляди метри, така че това е достатъчно близко изчисление, за да бъдат те разкопани, коментира Бън.