Българско общество е пред събития, които придобиват драматичен, дори апокалиптичен характер
Секция: Интервюта
12 Август 2017 11:12
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Българско общество е пред събития, които придобиват драматичен, дори апокалиптичен характер

/КРОСС/ Теорията на системите, приложена към българското общество, стига да имаше кой да я чуе, щеше вече да се е разкрещяла, че системата, наречена Българско общество, е пред събития, които могат да придобият драматичен, а дори и апокалиптичен характер.

Всяка една система има на своето концептуално ниво (в науката се нарича „обвивка") следните същностни характеристики:

Цел, Стратегия, Субект на управление и Обект на управление.

- Целта определя към какво се стреми Системата, какъв е смисълът на нейното функциониране, в името на какво си взаимодействат нейните елементи.

- Стратегията дава отговор на въпроса Как да бъде постигната Целта? Стратегията е сборът от идеи, визия, мисия и подходи, при реализирането на които Системата постига своята Цел, осъществява себе си и осмисля своето съществуване.

- Субектът на управление е този, който управлява Системата, т.е. онази интегративна (като правило минимална, ограничена) част от Системата, която осъществява Стратегията на Системата, водеща до реализиране Целта на Системата.

- Обектът на управление е този, който е управляван в Системата, т.е. онази (като правило максимална, преобладаваща) интегративна част от Системата, със, чрез, заради и в името на която се осъществява Стратегията на Системата, водеща до реализиране Целта на Системата.

Какво виждаме всички в различните случки и произшествия, протичащи в системата, наречена Българско общество?

- Виждаме едни действия, които са абсурдни;
- Виждаме други действия, които са стихийни;
- Виждаме трети действия, които са безсмислени;
- Виждаме и четвърти действия, които са нагли...

- Абсурдни действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейната Цел.
- Стихийни действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейната Стратегия.
- Безсмислени действия на една система всъщност са тези, които са несъвмистими с нейния Субект на управление.
- Нагли действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейния Обект на управление.

От Теорията на системите се знае, че когато една система извършва едновременно действия, които са несъвместими и с нейната Цел, и с нейната Стратегия, и с нейния Субект на управление, и с нейния Обект на управление,
то тази система е или пред колапс, или пред разпад, или пред имплозия (взрив отвън-навътре), или пред експлозия (взрив отвътре-навън).

Казано по-разбираемо, една такава система е изчерпала ресурсите си за управление и съществуване в досегашния свой вид, тя приближава точката (тази точка се нарича точка на бифуркация), след която това й функциониране и деградиране вече е практически невъзможно или изключително сложно, и пред нея има само няколко възможности:

- или Първи сценарий „Катастрофа" - т.е. реализиране на най-мрачния възможен процес (както казва един мой приятел, стане ли в една държава мътна и кървава, ще се лее кръв - рано или късно);

- или Втори сценарий „Агония" - т.е. непрекъснато влошаване на положението;

- или Трети сценарий „Боледуване" - т.е. колосален преразход на ресурси и енергия за поддържане на сегашното безперспективно състояние;

- или Четвърти сценарий „Оздравяване" - т.е. вземане на обществото в свои ръце, измитане на сегашния безнадежден елит, кардинални демократични мерки за спиране разпада на държавата и за нейното съвземане, раздаване на справедливо възмездие - съдебно за криминалните действия на политическия елит и морално - за бездарните му действия.

Лошото е, че в условни процентни измерения тези сценарии са в пропорциите 55% : 25% : 15% : 5%.

Това ще рече, че 80% (като в правилото 80:20 на Вилфредо Парето) са за крайно опасно развитие и едва 5% са шансовете за измъкване от сегашната отчайваща ситуация.

Петте процента шанс са екстремално малко, те са в рамките на статистическата грешка. Но в нашия вероятностен свят има ли нещо вероятност, различна от нула, значи има и възможност да се осъществи.

Така или иначе, Теорията на системите бие аларма, крайно тревожна аларма за България.

Ние, българите, трябва да се опомним. И да си дадем сметка, че сме първоизточник, даже Първоизточникът за нашите собствени беди.

При демокрацията каквото си направиш с това как и за кого гласуваш, никой друг не може да ти го направи. Времето за плащане на празния чек, който подписвахме с потресаваща наивност на тези, които ни управляват през последните години, идва като бумеранг, летящ право в челото на обществото ни.

И именно поради тази причина ние приближаваме стремително ръба на пропастта.

Ще цитирам тук за последен път Теорията на системите - тя говори за т.нар. хипнотично влияние на пропастта, сиреч пропастта те хипнотизира, омагьосва те, привлича те и затова колкото си по-близо до нея, с толкова по-голяма скорост летиш към нея.

Автор: проф. Николай Слатински; 

Карикатура: Христо Комарницки