Млечният път имал активно ядро, дори и да е имало живот в галактиката, то го е убило
Секция: Наука
06 Декември 2017 10:39
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Млечният път имал активно ядро, дори и да е имало живот в галактиката, то го е убило

/КРОСС/ Астрономи от университета „Тор Вергата" в Рим установиха, че преди няколко милиарда години Млечният път е имал активно ядро, съобщава „Дарик".

Излъчването от галактиката е можело да убие всеки многоклетъчен организъм, който се е срещал на разстояние няколко десетки хиляди светлинни години от центъра ѝ.

Предполага се, че Стрелец А - радиоизточник в центъра на Млечния път, е съставен от свръхмасивна черна дупка, фрагменти от свръхнова и облаци от йонизиран газ и прах. Учените са на мнение, че преди около 8 милиарда години Стрелец А е бил активно галактично ядро, излъчващо рентгенови лъчи и дълбоки ултравиолетови лъчения в разстояние на десетки или стотици милиони години.

Учените преценили въздействието на активното галактично ядро върху потенциално обитаеми планети в нашата галактика. Лъчите с дълбока ултравиолетова дължина би трябвало да унищожат атмосферите на обекти, които се намират достатъчно близо до центъра на Млечния път.

Макар радиацията да била значително намалена поради ефекта от обкръжаващите галактичното ядро газове и прах, всички планети, които се намирали на по-малко разстояние от 1000 парсека (3,2 хиляди светлинни години) от Стрелец А, се лишили напълно от газовите си обвивки към края на фазата на активността на ядрото.

Учените заключили, че радиацията от центъра на Млечния път е била смъртоносна за сложни многоклетъчни организми на планети, отдалечени на 2-8 хиляди парсека от Стрелец А.

Едноклетъчните са можели да издържат на въпросното излъчване, но загивали на разстояние 0,25-0,81 килопарсека от ядрото на галактиката.

Данните са съобразени със светимост на активното галактично ядро, която се равнява на 10-100 процента от т.нар. критична светимост, известна също като граница на Едингтън.

Става въпрос за максимална светимост на тяло, която е налице, когато насочената навън сила на радиацията се уравновеси с насочената навътре гравитационна сила. В такъв случай се говори за хидростатично равновесие.

При превишаване на този предел се появява силен звезден вятър и вещество от обекта започва да изтича в междузвездното пространство.

Резултатите от изследването са качени на сайта arXiv.org.