Денчо Бояджиев: БСП е съпричастна към духа на българската Конституция и заложения в нея справедлив социален модел
Секция: ПОЛИТИКА
12 Юли 2018 14:37
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Денчо Бояджиев: БСП е съпричастна към духа на българската Конституция и заложения в нея справедлив социален модел

/КРОСС/ Декларация от името на ПГ на „БСП за България“

 Днес ние отбелязване 27-та годишнина от приемането на новата българска Конституция – четвъртата в нашата история след възстановяването на българската държавност. Аз имах честта да бъда един от тези 313 депутати, които преди 27 години гласуваха за нейното приемане и положих подписа си под този исторически документ.

Този ден винаги ще бъде свързан с равносметка за нейната ефективност. Ние отново и отново ще осмисляме основните правила, разписани в Конституцията. Днес, от разстоянието на времето, можем да кажем със сигурност следното:

На първо място – с приемането на Основния закон бе възстановена парламентарната система на управление в България. Смяната на обществената система бе поставена на конституционни и законни основи.

Второ – избрано със специализираните задачи и функции на учредително събрание т.е. да изработи и приеме Конституция, 7-то ВНС, по волята на представените политически сили и на доминиращото разбиране за важността на историческия момент, се превърна в реално народно представителство. В него бяха представени не само основни идейни течения, но и най-значимите обществени сили, както и популярни с гражданската си позиция български интелектуалци. В този смисъл, може да се каже, че 7-мо ВНС беше най-близко до идеала за парламента, като „форум на нацията“, като отражение на доминиращите в обществото дух и стремления. За съжаление, това повече не се случи в последвалите 27 години.

Трето – разделението на властите е едно от най-сериозните достойнства на Конституцията – законодателна, изпълнителна и съдебна. Основният закон създаде нова институция – президент на републиката, определен като държавен глава, който олицетворява единството на нацията. В качеството си на държавен глава, той е надпартийна фигура, която трябва да гарантира държавността, да стабилизира конституционния строй  и да балансира политическите сили и институциите.

Четвърто – новата ни Конституция е първата от действащите до сега конституции, която въведе и нова за България институция – Конституционният съд, като орган, независим от парламента, президента и Министерски съвет.

Изминалите 27 години доказаха стабилизиращата роля на нашата Конституция. Доказаха се и включените в нея решения на парламентарни и конституционни кризи. И още нещо, което не винаги се осмисля добре днес: на практика Конституцията даде път на интеграцията на България в Европейския съюз. Присъединяването ни стана възможно поради безусловната съвместимост на нашата конституционна рамка с тази, на останалите членове на ЕС.

Добре е, в днешния ден, да си припомним още веднъж, че в четвъртата българска Конституция са вградени правно-политическите основи на парламентарната демокрация. Тя гарантира мирния преход, основните свободи и социални права на българските граждани. Конституцията постановява, че България трябва да се развива като социална и правова държава. За съжаление, тези добри и справедливи постановки в Основния ни закон днес се разминават драстично с българските реалности.

Искам още веднъж да припомня, че там бе разписано гарантирано право на труд; безплатно здравеопазване, достъпност до качествено медицинско обслужване и качествено образование. И още много правилни и добри неща, които не бяха реализирани.

В Конституцията е заложен социален модел на обществени отношения, който трябваше да се изгради и развива от съответстващата нормативна база, гарантираща права на българските граждани, включително правото им на труд и достойно заплащане. Този модел съответства в пълна степен на българската народопсихология, на острото чувство за справедливост, традиционно за българската общност.

Като пряк участник в събитията преди 27 години, ще ми позволите и нещо лично. Четвъртата българска Конституция бе изработена и приета в съдбоносен за България период. Острата политическа конфронтация разпалваше страстите както на улицата, така и в парламента. Ние водихме люти спорове в залата, в комисиите, в кулоарите на Народното събрание. Бяхме опоненти, но не бяхме врагове. Ние, по-младите, се отнасяхме с огромно уважение и респект към възрастните народни представители, към тяхната изстрадана житейска мъдрост и благородство. Работата във Великото народно събрание за всички нас бе безценна школа. В пленарната зала звучаха истински образци на ораторското изкуство. Ярката полемика в него е много далеч от днешната словесна парламентарна реалност. Преди 27 години, всички ние – представители на различни поколения, имахме волята и мъдростта да преодолеем своите идеологически различия и тесни партийни интереси, за да изпълним възложената от народа историческа мисия. Дори тези, които до края отричаха новата Конституция и протестираха срещу нейното приемане, по-късно се наложи да положат клетва пред нея, за да заемат важни държавни и дипломатически постове. Такива са парадоксите на времето!

ПГ на „БСП за България“ декларира отново, че е изцяло съпричастна към духа на българската Конституция и заложения в нея справедлив социален модел на обществени отношения. Ние сме готови да работим с всички парламентарни групи при изработването и приемането на качествени и адекватни закони, гарантиращи конституционните права на българските граждани.