/КРООС/ • Спряната продажба на енергодружеството се дължи на грешни изчисления на регулатора

Анализ на Института за пазарна икономика определи като „съдържащо откровени противоречия и неточности“ решението на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ да спре сделката по продажбата на „ЧЕЗ България“. Според експертът Калоян Стайков то най-вероятно се дължи на технически грешки, довели до неверни изчисления и твърдения за монопол. На същото мнение са и други енергийни експерти и юристи, които очакват решението на КЗК да падне във Върховния административен съд.

Вчера Светлин Адриянов - юрист с над 20-годишен опит в сферата на конкурентното право, заяви пред „Блумбърг тв“, че „фактологията, която се изнася в първите 20 страници на решението на КЗК, никак не води до извода, че с тази сделка се установява господстващо положение.“ Адриянов посочи, че има възможност за обжалване на решението от страна на ЧЕЗ и "Инерком" пред Върховния административен съд. „До голяма степен тази преценка е икономическа. Съдът не разполага с инструментариум да направи оценката. Дори чисто фактологическото разминаване може да се превърне в добър довод решението на КЗК да бъде отменено“, заключи юристът.

А фактологическите разминавания в решението на КЗК, с което спря продажбата на ЧЕЗ, бяха забелязани първо от експертите на Института за пазарна икономика /ИПИ/. Ето какво се посочва в техния анализ:

1. Комисията не прави разлика между мерни единици и твърди, че размерът на регулирания пазар през 2017 г. е 13 865 МВтч, докато правилно е отчела, че размерът на свободния пазар през същата година е 17 155 342 МВтч. Именно на базата на това грешно изчисление КЗК изкарва монополист на пазара дружество с 0,01% дял от общото производство на електроенергия за страната. В същото време, според "Методика за определяне положението на предприятията на съответния пазар Комисията е приела, че [за притеснителен] общ пазарен дял на дружества – участници в концентрацията би могъл да бъде този, който надхвърля 40%, тъй като в този случай това може да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, в резултат на което да се създаде възможност за възпрепятстване или нарушаване на конкуренцията".

2. В свое решение от 2005 г. КЗК приема, че производството на електрическа енергия може да бъде сегментирано в зависимост от използвания енергоносител, но в следващо решение от 2011 г. приема че не може да има сегментиране, тъй като тази разлика се отчита от регулатора при определяне на регулираните цени, а на свободния пазар всички производители са равностойни участници. Въпреки това в настоящото решение комисията решава да сегментира пазара на производство на електрическа енергия, а именно от фотоволтаични централи, независимо от горните аргументи. Това е странно, тъй като тази ел. енергия се изкупува или по регулирани цени от НЕК, или по свободно договорени цени на пазара ден напред или на пазара на балансираща енергия, където тя се конкурира с всички останали участници. С други думи не съществува отделен пазар за ел. енергия от фотоволтаични централи.

3. Заличаването на публично достъпна информация и третирането ѝ като търговска тайна в решението на КЗК. Според експертите от ИПИ, данните за инсталираната мощност, производството на ел. енергия, нетните специфични часове, за които ел. енергията се изкупува по преференциални цени, продължителността на дългосрочните договори и крайната им дата за всички търговски дружества е публична информация и е достъпна на сайта на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

В решението на КЗК са публикувани и становищата на ЕСО и три конкурентни фирми, които, на базата на реалните цифри и коректни изчисления, категорично заявяват, че сделката между ЧЕЗ и „Инерком“ няма да създаде условия за концентрация на пазара. Въпреки техните становища обаче, КЗК излиза с обратното решение.

Експертите от ИПИ показват с данни и таблици, че трудно може да се твърди, че след придобиване на активите на ЧЕЗ новото дружество ще увеличи дела на производство на ел. енергия от фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ), тъй като той е пренебрежимо малък – едва 2,5%.

Ситуацията по отношение на производството на ел. енергия от новата група също е пренебрежимо малко на фона на производството на ел. енергия от ФЕЦ, както и на фона на общото производство и потребление в страната. Ако с 26 МВтп инсталирана мощност, които генерират 2,8% от производството на ФЕЦ в страната, и около 0,1% съответно от общото производство и потребление, новата група може да окаже влияние върху пазара, то не е ясно как КЗК все още не се е самосезирала за АЕЦ „Козлодуй” с 2000 МВт инсталирана мощност, която формира над 36% от общото производство, пита риторично експертът Калоян Стайков от ИПИ.