/КРОСС/ д-р Десислав Тасков в интервю за Агенция „КРОСС“ относно проекта „Визия за България“ на БСП и здравеопазването в държавата.

Д-р Тасков, БСП представи „Визия за България’“, какво предлага тя за подобряване на здравеопазването в България?

Ние предлагаме проект за вижданията в сферата на здравеопазването.

Смятам, че вече за всички ни е ясно, че по този начин здравната ни система има голяма нужда от промяна, защото при всички запитвания (близо 85%) от хората не са доволни от системата, която имаме. Тя води до тежко социално раздвоение, до невъзможност за лечение на огромна част от населението.

Няма го нейния краен резултат, а – именно здравето на нацията. Боледува самото българско здравеопазване не само хората.

Като казваме, че искаме промяна в системата, това е основната идея, която предлагаме в нашия проект в нашата визия да има повече държава в здравеопазването, тоест да я върнем в управлението, в регулацията, в контрола на здравеопазването и, разбира се, да имаме гарантиран достъп на здравеопазване за всеки.

Основните мерки в нашите предложения са в три посоки, първо към лекарите, второ за пациентите и трето за НЗОК.

Основната ни задача е да поставим пациентът в фокуса на здравеопазването, а и така трябва да бъде и по конституция, и по правилата на световната здравна организация.

Това ще стане с една финансова защита при функциониране на здравната система, а именно да сведем до минимум доплащания от страна на пациента, като в момента те са огромна част. По стандартите на СЗО са 20 %, а в България – 50 % от доплащанията в сектора, а именно 4 млрд. лева излизат от джоба на хората.

Тук говорим за хората в най-бедната държава, с най-ниските доходи, което за нас е абсолютно неприемливо.

Нужно е намаляване на ставката на ДДС за лекарства и медицинските изделия - това е една от нашите идеи, която ще ограничи възможността за доплащане.

Втората ни мярка е държавните и общинските болници да не бъдат търговски дружества, а – лечебни заведения.

Частните лечебни заведения, които искат да работят с НЗОК с обществения ресурс, няма да могат да бъдат търговски дружества.

След изпълнение на „Визия за България“ какво ще се случи с НЗОК? Знаем, че сега е с голям бюджет, но не работи добре?

Бюджетът на НЗОК винаги е недостатъчен и трябва и още, и още... Когато говорим за промяна на един модел това е една от основните причини, а именно – финансовите резултати.

Аз смятам, че дори и сега парите, които циркулират в бюджета на НЗОК, не са малко – в момента са близо 5 млрд. лева и още толкова излизат от джоба на хората.

Фактически един бюджет около 9 млрд. лева циркулира в сферата на здравеопазването.

Във момента нямаме яснота, нямаме остойностяване дейността и ако не направим пълна реформа в сферата на здравеопазването, постоянно ще се увеличава проблемът.

85% от е недоверието не е към лекарите, а – към системата, виждаме какви са резултатите – една ниска продължителност на живот, висока смъртност, висок процент на недоносени деца.

Една система, която не може да продължава по този начин. До сега всички мерки, които се вземат са „на парче“, когато се появи напрежение. Това води до нестабилност на всички елементи в системата и от там се получава една неустойчивост на управленските решения и нови, и нови промени.

Но в резултат на всичко това, качеството не се получава. Относно касата, това е въпрос на дискусия – ще останем ли по този начин с една каса, ще влязат ли допълнителни застрахователни дружества за втори и трети стълб...

Проблемът е ,че вървим към една пълна комерсиализация на здравната система, където водещият алгоритъм на поведение не е качеството на лечението и изходът от лечението, а – количеството на извършена дейност. Заплаща се за количество извършена дейност, а не – за качество по съответния алгоритъм на лечение.

Тази пълна комерсиализация води до всички негативни последствия за основните принципи като солидарност и равнопоставеност, защото финансовият резултат в тази система е единственият водещ критерий.

Всичко това е въпрос на дискусия , трябва да седнем и да поговорим с всички политически партии, със съсловията в здравеопазването, а също и с пациентските организации.

Трябва да се види кое колко струва, да се види реално каква е потребността ни от финансова гледна точка, за да имаме едно нормално здравеопазване. И чак след това да направим едни модел, който е най-близък до нас, ние не откриваме топлата вода. Няма идеален модел на здравна система. Да вземем за пример американския модел, той е неприложим в България, може би, немският или холандският биха могли да се пригодят към нашите условия. Тази система на клинични пътеки е абсолютно неприемлива.

Трябва ли болничните заведения да останат „Търговски дружества“? Все пак те трябва да лекуват хората?

Болничното заведение не може да бъде със статут на търговско дружество, то трябва да бъде със статут, който отговаря на техните социален характер и социалната насоченост. Това е въпрос, за който ние от БСП сме категорични, че виждаме нещата по този начин. Тези частни болници, които искат да използват ресурса на НЗОК, няма да могат да бъдат търговски дружества. Който иска, може да работи спокойно и на кешовия пазар.

Хората се оплакват от лошите условия в болниците и високите такси. Какво трябва да се направи, за да не е така?

В малките градове е най-голямата драма, защото там здравеопазването е общинско, а то по социални и финансови причини разчита на огромна част от населението в държавата. Именно хората в по-малките населени места, хората в отдалечените райони, малките общини, но, като ги събереш, това са близо около 2 млн. от населението на България. Реално болниците се водят общински, но дадената община не може да ги финансира, отделно държавата също не може, тъй като те са търговски дружества и се получава параграф 22.

Ако целта в момента е разрушаване на общинското здравеопазване, то вървим уверено към това. Но това не е изходът и не е правилното решение. Редно е да се замислим за тези болници и за тяхното бъдеще, защото, ако ги няма, тогава вече ще имаме оголване на достъпа до здраве.

Една от идеите ни е да се изгради национална здравна система, с която да има достъп до здравеопазване навсякъде във всеки регион с финансиране на лечебната дейност, а не, както е в момента.

Предлага ли „Визия за България“ смяна на модела с клиничните пътеки, тъй като процедурата е тромава и пътеките свършват бързо?

Категоричното ни мнение е, че клиничните пътеки са система, която вече се е изчерпала и е вредна за нашето здраве. Преди 15 години бе създадена като възможност за контролиране на разходите в здравеопазването.

Промяната на този модел може да бъде въвеждане на диагноцистично свързаните групи, но, за да се случи, трябва остойноствяне на абсолютно всички медицински дейности.

Имаме и друг проблем неправилното остойностяване на лекарския труд. Важно е да се осигури едно базово заплащане навсякъде и това да бъде свързано с резултатите от лечението и със самото лечение, с отчетите на персонала.

Трябва да се възстановят националните програми за профилактика, за да се хващат заболяванията навреме и по този начин да се даде глътка въздух на общинските заведения, които да спомогнат за това. Ако ние не отидем на крака на хората, те няма да отидат да се прегледат.

Като по този начин хората ще знаят повече за профилактиките, няма да е необходимо да отиват в големите градове.

Какво се случва със младите лекари те заминават масово за чужбина?

Това е голям проблем, цели курсове заминават в чужбина и това е факт. Всички знаем, че здравеопазването е едно от най-трудните и най-скъпоплатените обучения.

Имаме визията и искането за въвеждането, на т. нар. държавни стипендии за обучение, които да бъдат свързани с ясен ангажимент за работа в държавното здравеопазване.

Също така специализации във водещи клиники, приветствам и идеята на новия шеф на НЗОК – тук да идват специалисти от чужбина, които да помагат, с което всичко ще става по бързо и по лесно.

Няма нещо по-тежко от това видиш как се събират парички за дете, за да се оперира то в чужбина, това е голяма драма.

Имаме страхотни лекари нека да направим една по-добра система.

Кога българинът ще излиза от болницата излекуван?

Българинът трябва да има достъп до здравеопазването, но до едно здравеопазване, в което не е важно само количеството, но и качеството на лечение и най-важното е резултатът от лечението.

Много е важно хората да не изгубят доверието в система, моралът на системата.

Трябва да има смяна в този модел, но трябва да има и много смелост и разум, за да стане.

Как виждате българското здравеопазване след 10–20 години ?

Трябва да положим достатъчно потенциал, енергия, воля, търпимост, за да се развива здравеопазването, защото за всеки е важно да има достъп до лекар, за да се достигне важният златен час, всеки да има достъп до здравеопазване 24 часа.

Да знаем, че държава в сферата на здравеопазването прави, каквото е необходимо.

Лекарите ги имаме, трябва ни просто една система.