/КРОСС/ Социологът Кънчо Стойчев в интервю за Агенция „Фокус“ за проекта на БСП „Визия за България“.

- Г-н Стойчев, на 21 юли БСП представи проекта „Визия за България“. Има ли политически заряд и ще привлече ли обществена енергия, каквито цели си поставя левицата?

- Не знам какви цели си поставя левицата. „Визия за България“ е ценна с това, че за пръв път от много години се представя документ, който поставя стратегическите проблеми на страната. Само по себе си това е изключително важно. Надявам се да започне истински диалог по тези стратегически проблеми. Доколкото схващам този документ това е един незавършен документ, първи вариант, който се подлага на обсъждане. Поради тази причина, той е изпълнен с прекалено много неща. Едва ли не - всеобхватен, което е излишно, тъй като думата „приоритет“ означава първи, най-важни неща.

Те не могат да бъдат 100, могат да са 3, 4, 5 или 7, но някъде там свършват. Дискусията, която вече се заражда, ще доведе до изчистване на огромното количество излишни неща и до концентрирането на няколкото наистина важни проблема. Едва оттам нататък ще може да се седне и да се разработват конкретно всички важни приоритети, които ще бъдат определени като такива.

Страната ни има нужда да говори за приоритети. Тя се управлява ден за ден, със спорадични акции, по метода на гасене на пожарите, което не води до ефективност. Да, може би е ефикасно в момента да гасиш пламналата съчка, но по никакъв начин не решаваш стратегическите проблеми на страната. Те са отсъствието на реформи, главно в бюджетната сфера, здравеопазване, образование, МВР и вътрешна сигурност. Там наливаме пари като граждани и данъкоплатци в бездънни каси.

В последните четири - пет години бюджетите на всичките тези сфери са удвоени, в някои случаи утроени. Не знам нормален български гражданин, който да е казал, че нещо се е подобрило. Имаме системен проблем и е необходим сериозен разговор.

- Даде ли опозицията заявка за управление с проекта и успя ли да се заяви като алтернатива?

- Не мисля, че този проект е заявка за управление или управленческа програма. Той с това започва, че не е партиен документ, а покана за разговор по важните теми към нацията - ако тя иска да разговаря, защото може да се окаже, че тя не иска. Това е ценното на този документ. Той нямаше да е толкова ценен, ако беше просто някаква партийна програма. Първо, защото в момента БСП е опозиция и няма как да реализира своята партийна програма, а и нямаме или поне на хоризонта не се виждат избори. Става дума за непартиен документ, за насочване на вниманието на обществото към наистина дълбоки и важни проблеми, които с десетилетия не решаваме.

- Какви дългосрочни перспективи дава на страната „Визия за България“?

- Това е незавършен документ. За мен това е нещо, което трябва да тепърва да се усъвършенства и довършва. Там няма разграфени дати и количества, няма дори и остойностяване на дадени мерки. Логиката е първо да се види кои са тези три-четири неща, които като нация искаме да правим и трябва задължително да направим, ако искаме да успяваме. След като се договорим кои са те, тогава да седнем и да разпишем – това ще струва толкова, това е възможно, онова не, откъде ще вземем ресурса, ако е необходим. Има много реформи, за които ресурс изобщо не е необходим, а е нужна политическа воля.

- От опозицията настояха за промяна на модела и на системата. Може ли да се случи това в България и напипва ли БСП пулса на обществото?

- В това отношение БСП напипва пулса на обществото. То е уморено от този тип управление вече 30 години. Има чисто формални признаци на демократично управление – сменят се партии и коалиции, но като цяло тъпчем на едно място. България продължава да е на последно място в ЕС. Това е обидно. Страната ни никога не е била последна в Европа. В последните години, колкото и парадоксално да звучи, България бива задминавана дори от страни, които бяха значително зад нас. Имам предвид Албания.

- Как оценявате момента, в който БСП представи „Визия за България“ или трябваше обсъждането на „Визия за България“ да става в предизборна обстановка?

- Силата на този документ е, че не е предизборен, че е принципен, че поставя въпросите остро именно в непредизборна обстановка. Тази обстановка иска и други цели, има друг подтекст. Моментът е прекрасен, именно спокоен, когато не се виждат избори на хоризонта. Това не значи, че няма да се случат, но в момента не се виждат.

- Има ли БСП експертизата и волята да реализира „Визия за България“ и да управлява страната?

- Първата стъпка е направена. Тя е да се търси широк диалог с цялото общество, за да се идентифицират проблемите и да се определят пътищата за тяхното решаване. Чак на следващ етап би могло да се разговаря за способност за реализация на програмата. Нея още я няма, това не е и програма. Това е документ, покана за разговор. Той затова е малко всичкология. Обхваща всичко, а една програма за приоритети не може да обхваща всичко. Този разговор е наложителен и необходим.

- Казахте, че това е покана за разговор. Има ли обществото интерес от този разговор според вас?

- Според мен има интерес обществото. Различните групи в него имат различен интерес, към различни части от „Визия за България“. Естествено, че бизнесът ще се вълнува много повече от въпроси като финансова дисциплина, данъчна политика, минимално заплащане и т.н., докато пенсионерите от други, а младежите от трети. Точно за това е смисълът на един такъв разговор - за да се види през призмата на различните социални и обществени групи кое е онова, което ще обедини най-много групи и най-голяма част от обществото, за да може да се каже кое е най-наложително.