/КРОСС/ Над 41 на сто от българите пращат младите хора да следват в чужбина. Според 63% от хората у нас образованието в училищата върви към по-лошо. 

Това показват данните от редовните изследвания Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ през септември. Ежемесечното, независимо във финансирането си, национално представително проучване, което повече от четвърт век изследва мненията всеки месец по метода „лице в лице“, уточняват социолозите. 

На въпрос „Според Вас, като цяло, накъде върви образованието в училищата в България в последните години, към по-добро или по-лошо?“ 16% от интервюираните дават положителен отговор. За сметка на това, негативният дял отговори е 63%. 21% не могат да преценят. През 2012 г., в аналогичен сондаж на „Галъп интернешънъл“, 23% отговориха позитивно на този въпрос, а 48% негативно. Останалите се колебаеха.

За 6 години процентът отговорили „към по-лошо“ е нараснал с 15 пункта, а „към по-добро“ е спаднал със 7. Макар да е рано за обобщения, съпоставката показва задълбочаване на негативното отношение на българите към системата на образованието. По-оптимистично настроени – и през 2012 г., и сега - са младите и хората с по-висок образователен статус, но дори и там оптимизмът не преобладава. Сред най-възрастните песимистичните оценки и очаквания са норма.

На въпрос „Ако зависи от Вас да препоръчате на кандидат-студенти къде да следват висше образование, какво бихте препоръчали?“, през 2018 г. 41% отговарят „да следват в чужбина“. 38% отговарят „да следват в България“. Данните изглеждат сходни и по-неблагоприятни за българското висше образование спрямо тези от 2012 г.

По-младите и по-образовани изказват предпочитания към обучението в чужбина, за разлика от по-възрастните, които смятат, че България е мястото, където кандидат-студентите трябва да продължат висшето си образование.

Дългогодишният изследователски опит на „Галъп интернешънъл“ по темата сочи, че негативното отношение се дължи не на работата на учители и преподаватели, колкото на цялостното усещане за неадекватна работа на политиците. Разбира се, среща се и скептицизъм по инерция, но във всеки случай данните съдържат достатъчно тревожни изводи. 

За задължително въвеждане на коланите в превозните средства, данните са красноречиви: мнозинство от 75% от българите приемат, че коланите действително помагат за безопасността. Мнозинство от 66% подкрепя коланите да станат ефективно задължителни в междуградските автобуси. Очевидно е, че общественото мнение е узряло за идеята, която на няколко пъти беше на практика отложена заради липса на политически действия. 

Настоящата вълна на изследване е проведена между 5 и 11 септември сред 769 души. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.