Вашата Информационна агенция "КРОСС".
Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
/КРОСС/ Представяме ви едно интервю на Никита Висоцки за Russia Beyond.
"Топло е, много е топло – и във въздуха, и в душата", казва Висоцки, когато през 1975 г. стъпва на летището в София.
В РКИЦ в София бяха изложени редки снимки на Владимир Висоцки
"Баща ми видя стиховете си напечатани на български и това бе много важно за него. Защото на практика той не ги видя напечатани на руски". Така Никита Висоцки, син на великия Владимир Висоцки, описва значението на страната ни в живота на "непослушното дете" на СССР.
И действително – България е първата страна, в която поезията на Висоцки е публикувана. Именно тук за първи път той застава пред ТВ зрителите.
За първи път у нас Висоцки играе пред чуждестранна публика със своя Театър на "Таганка". А когато каца на летището в София, той казва: "Топло е, много е топло – и във въздуха, и в душата". На тръгване пък споделя, че в България е намерил втората си родина.
БИОГРАФИЯ
Владимир Висоцки е роден през 1938 г. в Москва. През 1955 г. постъпва в Московския инженерно-строителен институт, но напуска, за да учи в Московското театрално училище. В началото на 1960-те г. записва своите първи песни, които по-късно могат да се чуят от всеки прозорец в Съветския съюз. През 1964 г. се присъединява към трупата на Театъра на "Таганка", където остава до края на живота си. Той участва в редица култови представления и филми, включително "Мястото на срещата не се променя" и "Малки трагедии". Висоцки умира в съня си на 25 юли 1980 г., вероятно от сърдечен удар, причинен от алкохолизъм и пристрастяване към морфина.
Срещаме се с Никита, по-малкият син на Висоцки от брака му с Людмила Абрамова, в София, където той гостува по повод честванията на 80-годишнината от рождението на баща му.
Никита признава, че няма особени спомени за татко си - все пак той е едва на 4 години, когато родителите му се разделят, а смъртта на Владимир Висоцки го сполетява, когато е само на 16. "Дори и да е имал някакви проблеми, той не искаше да ги излива върху близките си. Той беше много светъл и чист човек и всички, които бяха близо до него, черпеха от неговата добрина", казва Никита. "Паметта понякога лъже, затова не искам да пиша мемоари".
Висоцки и България
Никита Висоцки познава някои от приятелите на баща си в България, като сред тях той споменава Льбомир Левчев, издал и превел редица негови стихове. В интервю за БНР от 2003 г. Любомир Пеевски разказва повече за отношението и чувствата на великия съветски бард към страната ни. "Това бе първото задгранично турне на "Таганка" (през 1975 г. театралната трупа на Висоцки играе "Хамлет" в София и още няколко от големите български градове – бел. ред.). Всички актьори бяха много приповдигнати, публиката много им се радваше и много дълго им ръкопляскаха. За театрална София това беше невероятно събитие".
Пеевски е в Москва и когато Висоцки умира. "Пред театъра беше поставена неговата китара и върху китарата беше написано на едно листче: "Макар и да не си с високо звание, ти си велик с народното призвание" - тъй като се оказа, че Висоцки даже не е заслужил артист (на СССР – бел. ред.). Опашката от хора, които чакаха да се поклонят пред тленните останки на Висоцки беше от километри. Върху самия театър имаше налепени стихове от Вознесенски, от Булат Окуджава, от Рождественский... В салона на театъра на първите пет реда от двете страни седяха актьорите, облечени в черно, а на сцената бе ковчегът, в който бе поставен Висоцки. До него седеше Марина Влади. И тези хора, дошли да се поклонят, минаваха през салона, качваха се на сцената, оставяха цветя и излизаха. Слагаха цветя и пред китарата. И тази китара стоеше пред театъра като един кръст върху гроб. Като че ли там бе гробът на Висоцки".
Дом-музей на Висоцки на "Таганка"
Дом-музей на Висоцки на "Таганка"
Официален сайт на кметството на Москва
Същата тази китара и още много други реликви, свързани с живота на поета, певец и актьор, днес се пазят в Дома-музей на Висоцки на "Таганка", който се ръководи от Никита. Идеята за създаването му се ражда спонтанно веднага след смъртта на баща му.
Стаята на Висоцки - Дом-музей на Висоцки на "Таганка"
Официален сайт на кметството на Москва
"Хората започнаха да носят в театъра, не само по време на погребението, но и след това, много цветя, стихотворения, посветени на Висоцки, снимки, записи и негови автографи. Около театъра се оформи истински мемориал. Там беше и неговата китара, през цялото време звучаха неговите песни. И когато се проведе панихидата и баща ми го понесоха към гробището, ни беше казано всичко това да бъде занесено някъде. Занесохме го в стаята за литературни четения в "Таганка". И тогава се роди тази идея, още в първите дни след погребението, да се създаде нещо като музей на Висоцки. Никой не разбираше защо и как ще се случи това, но всички разбираха, че паметта му и творчеството му продължават да живеят у хората", разказва Никита пред Russia Beyond. Постепенно се трупа колекция, изгражда се концепция и така през 1992 г. се стига до официалното откриване на музея.
Китарата на Висоцки - Дом-музей на Висоцки на "Таганка"
Официален сайт на кметството на Москва
За Никита в ядрото на тази колекция не са реликвите, които посетителите нямат право да пипат, а архивът на Висоцки - неговите ръкописи, документи, книги, икони, магнетофонни записи, лични вещи – "неща, които са събрани от нас, неговите роднини; от неговите родители, които искаха да предадат всичко безвъзмездно на държавата". Общият брой на експонатите надхвърля 53 000 и продължава да расте – много хора, свързани с великия поет, носят неща, които имат. "Изобщо това не е само музей, но и важно културно средище", споделя Никита.
Все така нужен и жив
Владимир Висоцки на концерт в Ярославъл, 28 февруари 1979 г.
Според него популярността на Висоцки приживе и днес е различна. "Естествено, вече няма толкова много хора, колкото се стичаха в дома му, на гроба му и в театъра в първите години след смъртта му. Но Висоцки е все така нужен, актуален и съвременен – цитират го, издават го, продължават да спорят за него, въпреки че той не е жив вече от 18 години".
"Не мога да дам отговор защо, но той беше такъв – човек, който докосваше душите на хората. Не просто ги увличаше или развличаше".
Той беше безспорен гений, поет, бунтар, сексимвол, чиято звезда блестеше ярко и бързо изгоря.
Но, както казва самият Висоцки, "Хубавите песни, за разлика от хубавите хора, живеят дълго. Защото хубавите хора винаги се вълнуват, живеят с много нерви, умират рано. Да, за съжаление, така и става, а песента – хубавата песен – може да продължи живота!"