Русия и гневът на Тръмп ще повлияят на цените на петрола
Секция: Интервюта
07 Декември 2018 11:03
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Русия и гневът на Тръмп ще повлияят на цените на петрола

/КРОСС/ За малко повече от месец цените на петрола преминаха през най-големия си срив за толкова кратък период от финансовата криза през 2008 г. насам - от 86 долара за барел през октомври до 63 долара преди дни. Причините са няколко - все по-големият обем доставки от САЩ, Саудитска Арабия и Русия, забавянето в ръста на потреблението и изключенията от търговията с Иран, обявени от Вашингтон.

Днес и утре повечето големи производители на петрол се събират във Виена, за да решат дали да променят това и да затвърдят позицията си на супергрупа с безпрецедентно влияние върху световните пазари - включително в България.

Развръзката обаче не е сигурна: действащият десетилетния наред картел ОПЕК, в който Саудитска Арабия е лидер, вече не може сам да взима решения с желания пазарен ефект. Трябва му съгласието на Русия - вторият най-голям производител - и още девет държави - а тя се съпротивлява. Освен това свиването на добива рискува да разгневи Съединените щати.

"ОПЕК е мъртва, да живее ОПЕК+"

Информация, публикувана вчера от "Ройтерс" и РБК, сочи, че обмисляното от повечето страни в ОПЕК+ съкращаване е 1.3 млн. барела дневно или пропорционално с по 3-3.5%. Това искане обаче за пореден път може да се окаже трудно изпълнимо въпреки оптимизма след разговорите между руския президент Владимир Путин и саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман на срещата на Г-20 в Аржентина миналата седмица.

В началото на срещата изпъкваше ръкостискането на руския президент с принц Мохамед. Впоследствие се разбра, че зад него не стои само симпатия: двамата са се договорили да продължат най-важното за нефта споразумение, ОПЕК+, отбелязва РБК.

Четиринайсетте страни членки от ОПЕК заедно отговарят за 35 на сто от глобалните доставки на петрол, при тях са и 82 на сто от доказаните резерви. Ако към това обаче се добавят десет други държави, които влязоха в "супергрупата" - начело с Русия, Мексико и Казахстан - делът се увеличава съответно до 55 и 90 на сто. В ръцете на тази група се оказа възможност за влияние върху световната политика, какъвото никое обединение на производители на петрол не познава.
"ОПЕК е мъртва, да живее ОПЕК+", написа списание "Форбс" преди няколко месеца. Сътрудничеството под това име се зароди през 2016 г., когато групата и останалите 10 се разбраха да съкратят 1.8 млн. барела дневно (като на ОПЕК се падаха 1.2 млн. барела дневно), за да тласнат нагоре цените на петрола. Стратегията проработи и според "Форбс" скокът между ноември 2016 г. и май 2018 г. е бил 40 на сто, до около 75 долара за барел. През юни, на предишната си среща във Виена, те обаче увеличиха производството - с близо 1 млн. барела дневно - в името на "стабилността на пазара" след като САЩ обявиха завръщането на санкциите срещу Иран.

Фактическите лидери на супергрупата, Русия и Саудитска Арабия, се договориха споразумението ОПЕК+ да остане в сила и през 2019 г. Срещата на Путин и Мохамед бин Салман произведе тази новина, но не и конкретни числа за производството. В понеделник новината вдигна цената на петрола (Брент достигаше 62.6 долара за барел), но в края на деня отново бе малко над 60 долара заради "неопределеността" в сделката и неяснотата колко ще се съкрати добивът и за какъв срок. За "Блумбърг" източници, запознати с обсъжданията, казаха във вторник, че саудитските и руските представители все още не могат да преодолеят различията си какви съкращения е най-приемливо за всички да се направят.

Заедно двете страни добиват близо 22 млн. барела дневно или една пета от световното производство. Без саудитците останалите в ОПЕК добиват около 20 млн. барела, сочат данни на Международната агенция за енергетиката.

С колко хиляди барела

Два дни преди срещата във Виена саудитският министър за петрола Халид ал Фалих каза в интервю за "Блумбърг", че е "твърде рано" да се каже дали добивът ще бъде намален. Той даде да се разбере, че сделка още няма - Москва покрепя съкращенията "по принцип", но освен одобрение от Русия е нужно и съгласие в групата "какво трябва да се направи и с колко" барела трябва да е промяната.

"Блумбърг" отбелязва, че тонът му е далеч по-малко категоричен от този в Абу Даби миналия месец. Тогава той призова съкращението да е в размер на 1 млн. барела дневно, от които Саудитска Арабия по думите му е готова да поеме 0.5 млн. барела.

Източници на "Ройтерс" съобщиха вчера, че Русия все още не приема исканото от нея съкращение. Според руски и западни медии приемливото съкращение за Москва е 140-150 хил. барела дневно. Ако свръхпредлагането, очаквано от ОПЕК, е около 1 млн. барела обаче, Рияд иска двете страни (добиващи по около 11 млн. барела дневно всяка) да си разпределят тежестта поравно. Съответно, от Русия се очаква да намали добива си с поне -0.25-0.3 млн. барела. Няма съгласие и дали съкращението трябва да е спрямо добиваните нива през октомври или спрямо тези от 2016 г.
Според източник, близък до руското министерство на енергетиката, "никой не гори от нетърпение да прави съкращения, освен ако няма спешна необходимост. САЩ са мястото, където наблюдаваме по-голямата част от увеличаването на петролния добив."

Друг важен производител - Ирак, обяви, че е склонен на сътрудничество, за да стабилизира цените. Иран същевременно иска силно съкращение в ОПЕК, макар да вижда този сценарий като малко вероятен. Представителят на Техеран в ОПЕК предупреди, че цените могат да паднат до 40 долара за барел, ако решението се отложи, затова добивът трябва да падне с до 1.4 млн. барела дневно. Страната не приема доброволното съкращаване за самата себе си, но отбелязва, че заради санкциите с няколко изключения, въведени от САЩ, производството ѝ така или иначе се е сринало от 3.8 до 3 млн. барела дневно.

Иранският министър за петрола Биджан Загнанех каза, цитиран от "Ройтерс" и агенция ИРНА, че ОПЕК има "проблеми с някои производители на петрол" и трябва да разгледат внимателно причините, поради които Катар напуска.

Какво ще направи Тръмп

САЩ неизбежно ще са фактор в това решение. Президентът Доналд Тръмп води постоянна кампания срещу ОПЕК в "Туитър" с искане страните производителки да свалят цените на петрола с по-голям добив, а във вторник отново се обърна към тях с призив да не свиват добива. Целта на Тръмп е да се увеличи потреблението на американците чрез намаляване на цените на петрола, а увеличеното производство може да постигне това.

Заради случая с убийството на журналиста Джамал Хашокжи в Истанбул, замесил името на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман, Тръмп обаче е сред малкото останали съюзници на Рияд във Вашингтон, въпреки че САЩ са най-важният стратегически партньор на уахабитското кралство.

Не само убийството създаде известни колебания, пише "Файненшъл таймс". Политиката и икономиката на САЩ (превърнали се за кратко в най-големия в света производител на суров петрол) също объркват сметките и поставя в неизгодно положение Рияд, който и без това увеличи добива през лятото, за да избегне проблеми на пазара след повторното въвеждане на санкции срещу Иран.

Според Дерек Брауър, който оглавява консултантската компания RS Energy Group, възстановяването на позициите на Мохамед бин Салман е "приоритетът за Саудитска Арабия", а подкрепата на Тръмп е жизненоважна за това. "Тръмп ясно обвърза подкрепата за Мохамед бин Салман с няколко неща... но именно петролът е на първо място в дневния му ред."

САЩ вече не са толкова уязвими

Според консултанта Боб Макнали, съветвал американски правителства за петролната политика и цитиран от "Файненшъл таймс", Рияд е в деликатна позиция. "Ако поведе сериозно съкращение в ОПЕК+, което увеличава суровия "Брент" до 70 долара, рискува да си навлече гнева на Тръмп... Ако се огъне напълно под натиска на Тръмп и задържи добива на рекордни нива, ще се върнем към пренасищане на пазара."

Самата Саудитска Арабия има нужда от по-високи цени, за да може да финансира мащабната програма, с която иска да намали зависимостта си от петрола и която поведе принц Мохамед още преди да стане престолонаследник.

Шистовият бум също обърка сметките в съюза - САЩ вече не са уязвими, както бяха преди десетилетие. Те остават нетен вносител, но вече не на 13 млн. барела дневно (през 2005 г.), а едва на 2.4 млн. (тази година) и администрацията на САЩ очаква още по-ниски стойности за догодина - 0.33 млн. Според бившия анализатор от ЦРУ Хелима Крофт "атмосферата във Вашингтон се е променила след убийството на Джамал Хашокжи", а "политиците гледат възхода в производството на петрол в САЩ и се чудят на глас дали съюзът е толкова нужен, колкото беше."

Масло в огъня наля и законопроектът, който би позволил на САЩ да налагат наказания на членове на ОПЕК и съюзници по обвинения, че действат като картел. Все пак според "Файненшъл таймс" Рияд може да реши, че е готов да плати цената - дори като ядоса Тръмп.

Източниците на "Ройтерс" от ОПЕК същевременно отбелязаха, че ако Русия не се съгласи на тази стъпка, решението за свиване на добива просто може да се отложи.