2018 г. бе най-динамичната за банките в страната
Секция: ИКОНОМИКА
01 Февруари 2019 14:44
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
2018 г. бе най-динамичната за банките в страната

/КРОСС/ 2018 г. бе определено най-динамичната за банковата система на страната. Разглеждайки резултатите за 2018 г. трябва да отбележим, че тя може да се обвърже с не по-малко положителната 2017 г. Най-общите акценти, които можем да извадим за изминалата 2018 г. са, че кредитирането запази високи темпове, които не бяхме свикнали да виждаме от доста време, активите на банките са вече над 100 млрд. лв., печалбата е достигна рекордните 1,7 млрд. лв., а процесът на консолидация изглежда, че ще продължи и през следващите години.

В края на декември 2018 г. активите на банковата система възлизат на 105.6 млрд. лв., като отбелязват растеж със 7.7 млрд. лв. (7.9%) за година и с 2.4 млрд. лв. (2.3%) за тримесечие.

По отношение на кредитирането съживяването е осезаемо. Дългите години, през които българинът се въздържаше от употребата на кредитни продукти и предпочиташе да трупа пари за черни дни, изкривиха в голяма степен представата на много хора за реалното ниво на кредитиране, което банките могат да поддържат и това да не носи рискове. Толкова свикнахме с ръстове от по 1% - 2% на година, че 10% - 15% изглеждат нереално високи.

Както казах в началото 2018 бе най-динамичната година за последното десетилетие и върху данните, които отчетоха банките се прибави тежестта на операции имащи еднократен ефект.

Интерес при кредитирането в ритейл сегмента предизвикаха в началото на годината данните на Райфайзенбанк. През първото тримесечие на 2018 г. потребителските кредити на банката намаляват със 152 млн. лв. или 13,7%. От финансовия отчет публикуван от БНБ се вижда, че обезценките направени от банката през първото тримесечие са в размер на 1 261 хил. лв. Това означава, че не става въпрос за пакет от кредити с влошено качество, които е било необходимо банката да отпише, а по-скоро е продала такъв. Ако обаче имахме продажба на подобен пакет това щеше да се отрази в баланса на приходите й. Интересно е и разместването при жилищните кредити на банката. Портфейлът й се е увеличил с 43,4% или 286 млн. лв. само за тримесечие. При значително по-скромен ръст при другите банки. Можем да заключим, че банката е преквалифицирала голям портфейл от потребителски кредити в жилищни. Така Райфайзен банк завършват 2018 г. с ръст от 66,5% на жилищните си кредити или общ ръст от 438,5 млн. лв.

С най-голям ръст при жилищните кредити за 2018 г. е ОББ, която прибавя 446,8 млн. лв., но в голяма степен този ръст се дължи на обединението на портфейла й с този на Сибанк, който към края на 2017 г. е възлизал на 432,6 млн. лв. Най-добре представилите се в привличането на жилищни кредити банки през изминалата година са Банка ДСК с ръст от 214 млн. лв., ЦКБ с ръст от 179 млн. лв., Уникредит Булбанк с ръст от 175 млн. лв. и Fibank с ръст от 123,7 млн. лв.

Годишният темп на ръст на жилищните кредити за 2018 г. е 15,3%. Въпреки, че той е почти двойно по-висок от регистрираните 7,9% за 2017 г. все още е доста далеч от пиковите стойности преди повече от 10 години. Ако преизчислим данните и извадим ефекта на финансовите операции с еднократен ефект, виждаме, че реалният ръст на жилищните кредити през годината е около 12%

При данните отчетени за потребителските кредити освен описаната трансформация от Райфайзенбанк трябва да вземем предвид и друго събитие оказало еднократен ефект. В края на юни 2018 г. към банковата система бе присъединена БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. като клон на чуждестранна банка. Дружеството на БНП оперираше до този момента като финансова институция, но бе изцяло насочена към отпускането на бързи кредити и бе отичитано като не банкова институция. По този начин в банковата система БНП фигурира вече с 2 свои дружества (БНП Париба С.А. - клон София и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България). Двете дружества на практика разделят кредитния портфейл на БНП на две. В БНП Париба С.А. - клон София са изнесени кредитите към корпоративни клиенти на банката, а БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. поема ритейл сегмента. Към общият портфейл от потребителски кредити бяха прибавени 630 млн. лв., но те не са реални новоотпуснати кредити. Ето защо сумата трябва да бъде извадена от общия ръст за сектора, който към края на декември възлиза на 1 181 млн. лв. Преизчислени данните с взети всички изложени условности показват, че реалният ръст на потребителските кредити е приблизително 8,6%, а не отчетените 12,9%.

С най-голям ръст на портфейлите си през годината са ОББ поради обединението със Сибанк, Банка ДСК с ръст от 195 млн. лв., Юробанк И Еф Джи с 94 млн. лв. и значително по-малката от тях Ти Би Ай банк с 87 млн. лв.

Кредитирането към бизнеса също показва съживяване и отбелязва ръст с 5,2% за 2018 г. За сравнение за 2017 г. общият портфейл се сви с 0,1%. Причината тогава беше, че голяма час от банките се възползваха от добрия момент и почистиха портфейлите си от нерентабилни за тях или влезли в просрочие кредити. Този процес не позволяваше в статистиката да станат видими новоотпуснатите такива. През 2018 г. процесът значително се забави и всяко тримесечие завършваше с ръст на корпоративните портфейли от средно 1,5%. Последното тримесечие на 2018 г. обаче темпът на ръст при бизнес кредитите се забави значително до 0,3%. Причината за това е преструктурирането на кредитните портфейли на част от големите банки, които ще бъдат подложени на проверка на качеството на активите от ЕЦБ.

Най-голям ръст в новоотпуснатите кредити за последното тримесечие на годината отбелязва Fibank, която е прибавила нови 198 млн. лв. и завършва 2018 г. с годишен ръст от 457,7 млн. лв. и общ портфейл кредитен портфейл към бизнеса от 4,5 млрд. лв. На следващо място са Българска банка за развитие с ръст за последното тримесечие от 99,8 млн. лв. и Експресбанк с ръст от 73,3 млн. лв.

Въпреки че печалбата на банките за 2018 г. достига рекордните 1 678 млн. лв., тя също бе повлияна през годината от събития с еднократен ефект. Ръстът спрямо предходната година е с 42,9%. Този внушителен ръст обаче се дължи на еднократни събития и се обуславя главно от Уникредит Булбанк, Fibank, ОББ и БНП Париба Пърсънъл Файненс.
Италианската банка получи еднократни приходи по отношение на преразпределение на натрупана печалба от дъщерните си дружества като дивиден в размер на 115 млн. лв. Това доведе до увеличение на печалбата й от 298 млн. лв. в края на 2017 г. до 430 млн. лв. в през 2018 година.

Ситуацията при Fibank стои по малко по-различен начин. Преди дни банката обяви, че е сключила споразумение с австрийката група Soravia Real Estate Developers GmbH (SRED) за отдаване на лизинг на 40% от площадката на металургичния комбинат Кремиковци. В края на годината банката завършва със 156.6 млн. нетна печалба спрямо 92 млн. лв. за предходната година. Принос за финансовия резултат имат приходите от продажби на активи, които в края на годината са 81.1 млн. лв., и преоценката на инвестиционни имоти за 13.6 млн. лв.

Финансовият резултат на ОББ през 2017 г. пък бе повлиян от процеса на обединение със Сибанк, при който банката трябваше да отпише на голям пакет лоши кредити и това доведе банката до счетоводна загуба от 56 млн. лв. През тази година банката вече оперира в нормален за нея ритъм и реализира печалба в размер на 173 млн. лв.
БНП Париба Пърсънъл Файненс пък бяха включени в отчетната статистика през второто тримесечие като тяхната печалба не е фигурирала в общите данни за 2017 г. Към края на годината тя възлиза на 45,2 млн. лв.

Към всички тези условности трябва да прибавим и значително по-ниската сума, която банките са отделили за обезценки през годината. Към края на 2018 г са 479 млн. лв. (при 745 млн. лв. година по-рано).

Ако се извадят тези еднократни ефекти ръста на печалбата вече не изглежда толкова внушителен и се свежда до порядъка на 5%-10%.

Тенденцията към намаление на размера и на дела на необслужваните кредити и аванси в банковата система е характерна за цялата година, включително и за четвъртото тримесечие. В края на декември 2018 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси е 6795 млн. лв. (при 7396 млн. лв. в края на септември 2018 г. и 8292 млн. лв. в края на декември 2017 г.). Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 7.6% (от съответно 8.5% и 10.2%). Към края на декември 2018 г. нивата на показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и за възвръщаемост на балансовия капитал (ROE) са съответно 1.59% и 12.11%.

За 2019 година можем да отбележим 2 акцента, които ще се очакват с повишено внимание. На първо място това са резултатите от предстоящата проверка на качеството на активите от ЕЦБ. Данните показват, че банковата система се намира в много добра форма и предстоящата проверка на качеството на активите, която ще се проведе от ЕЦБ, едва ли би поднесла негативни изненади. В сравнение с периода, през който бе проведена предходната проверка на активите можем да отбележим, че в края на 2015 г. обемът на необслужваните кредити е бил 11 026 млн. лв., а в края на 2018 г. нивото им е почти на половина 6 795 млн. лв. Ето защо очакванията са след обявяване на резултатите от ЕЦБ, България да получи зелена светлина за влизане в еврозоната.