/КРОСС/ САЩ обявиха, че ще се оттеглят от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО) от периода на студената война на 2 август 2019 г., като обвиниха Русия за нарушаване на споразумението. Междувременно външните министри на ЕС не са сигурни как да реагират. Някои се страхуват от началото на нова надпревара във въоръжаването, докато други призовават САЩ и Русия да направят всичко по силите си, за да спасят договора. Засега обаче не са предприети конкретни стъпки към тази цел, пише "Дойче веле", цитирана от Агенция "Фокус". 

През последните седмици германският външен министър Хайко Маас се опита да спаси Договора. Той пътува до Москва, за да обсъди въпроса с руския си колега Сергей Лавров, но без резултат; разговорите му във Вашингтон се оказаха също толкова безплодни. Може би германският канцлер Ангела Меркел, която притежава далеч по-голям опит и международно влияние, може да се заеме с въпроса с руския президент Владимир Путин, за да види дали има някакъв шанс Русия и САЩ да подновят преговорите. 

Външният министър Маас предложи конференцията за разоръжаване в Берлин през март да осигури форум за такива разговори - въпреки че срещата на върха официално се фокусира върху заплахите от въоръжени безпилотни самолети и роботи-убийци. Маас заяви, че Китай трябва да бъде включен във всички преговори, тъй като той значително допринася за глобалната надпревара във въоръжаването. 

Действително германският външен министър се надява, че конференцията може да отбележи първата стъпка към оформянето на всички нови споразумения за разоръжаване, въпреки че не е ясно дали големите военни сили дори ще присъстват на срещата на върха. 

Въпреки мрачните перспективи, Маас не вярва, че историята ще се повтори. "Студената война е история", каза той в Букурещ, където присъства на разговори с външните министри на ЕС. "Решенията от тази епоха са напълно неподходящи за днешните предизвикателства", добави той. 

Но неговият предшественик, Зигмар Габриел, не е толкова сигурен. Той каза за германския всекидневник Tagesspiegel, че краят на ДРСМО представлява неизбежна опасност за ЕС, който би могъл да раздели блока и да подкопае общата му програма за външна политика и сигурност. 

Това е така, защото източните членове на ЕС се тревожат дали техните западни партньори ще ги защитят в случай на руска атака. Те искат ЕС да постави повече войски, за да гарантира тяхната сигурност. В същото време, каза той, ЕС трябва да призове САЩ да позволят ядреният им арсенал да бъде инспектиран като знак за добра воля, за да убеди Русия да последва примера му. 

Междувременно литовският външен министър Линас Антанас Линкевичус няма никакво съмнение кой е отговорен за настоящата криза, заявявайки, че от години има "ясни доказателства", че Русия нарушава Договора. Той каза, че САЩ са се опитали и не са успели да принудят Русия да се съобрази с Договора и че руснаците също нарушават множество други споразумения. 

За Линкевичус загубата на такъв договор означава "по-малко стабилност, повече несигурност". И все пак той не вижда какви са жизнеспособните алтернативи на масата и обвинява Русия, че постоянно пресича червените линии. Всъщност Литва и другите балтийски държави, заедно с Полша, отдавна се оплакват от военната позиция на Русия и изразиха желание американски ракети със среден обсег да бъдат разположени в техните страни. 

Министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн изрази опасение: "Географски, ние сме тези, които страдат, ако въоръжението е отново на дневен ред." Аселборн заяви, че ЕС няма друг избор, освен да действа като посредник между САЩ и Русия, тъй като блокът е притиснат между двете сили. Въпреки това, предупреди Аселборн, дебатите за нова надпревара във въоръжаването биха могли допълнително да поляризират и отслабят блока. 

Ръководителят на външната политика на ЕС Федерика Могерини от своя страна подчерта, че Европа има голяма полза от сигурността, гарантирана от ДРСМО, и следователно най-много може да загуби. 

"Това, което определено не искаме да видим, е нашият континент да се върне към бойното поле или да се превърне в място, където външни свръхсили се сблъскват помежду си. Това принадлежи на далечна история." Тя обобщи както надеждите, така и страховете на ЕС: „Определено не искаме дори да обмисляме възможността да вървим назад по този път“.