/КРОСС/ Би Би Си, руска редакция

Руският премиер Дмитрий Медведев заяви, че икономическите санкции на САЩ и ЕС срещу Москва, наложени точно преди пет години, не са постигнали целта си. Според експерти, потърсени от Би Би Си, влиянието на санкциите върху икономиката на Русия се е оказало твърде нееднозначно.

„Каква бе всъщност главната цел на санкциите? Да подкопаят нашата икономика. Както виждате, този опит се провали. Днес санкциите само забавят развитието на отношенията с европейските ни партньори, да не говорим какви загуби понасят всички", каза Медведев в интервю за люксембургския в. „Люксембургер ворт".

„Възпитателният ефект" от санкциите също излезе нулев и мнозина партньори на Русия „осъзнават цялата безперспективност на този курс", добави той.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви тези дни, че удължава санкциите срещу лицата, отговорни според Вашингтон за „подронването на демократичните процеси и институции в Украйна".

Първите антируски санкции бяха въведени от ръководството на САЩ през март 2014 г., след анексията на Крим и избухването на въоръжения конфликт в Донбас. Скоро страните от ЕС наложиха и собствени санкции на Москва.

Според икономисти, запитани от Би Би Си, за пет години ограничителните мерки на западните държави са повлияли и негативно, и позитивно върху икономиката на Русия.

Кирил Тремасов, шеф на аналитичния отдел в „Локо-инвест":

- Нямаше изявления, че целта е да бъде подкопана руската икономика. Ставаше дума да бъдат нанесени щети на хора, близки до Кремъл и отговорни за вземането на известни решения.

Основния ефект от санкциите виждаме в оттичането на капитал и отслабването на националната валута. Нашите компании-износителки и собствениците им само спечелиха от това, защото получиха отслабен курс на рублата. „Русал" например спечели миналата година повече пари и увеличи производството на алуминий, защото алуминият поскъпна, а рублата отслабна.

Населението обаче изгуби от санкциите. Спадът в доходите, засилената инфлация до голяма степен също са предизвикани от девалвацията на рублата.

И ако всъщност целта на санкциите е била да се накажат хора, близки до Кремъл, постигнат е обратен ефект.

Владимир Тихомиров, главен икономист на „Би Си Ес Глобал маркетс":

- Ако стремежът е бил да се промени политическото поведение на Русия, тази стратегия май търпи провал. Колкото до икономическия ефект от санкциите, той безспорно е налице: упражнен бе натиск върху икономическите агенти в Русия, стеснен е кръгът от стоки и услуги, достъпни за руските граждани.

От друга страна, макроикономическият ефект отчасти е позитивен. Много руски компании фактически бяха отрязани от световните капиталови пазари, оттеглянето на чуждестранните кредитори ги принуди да преразгледат икономическата си стратегия. В крайна сметка дълговото им бреме съществено олекна. За пет години външният дълг спадна с 30 на сто.

Миналата година руската икономика се стабилизира и започна да излиза от рецесията, големите компании постепенно успяха да се преустроят и приспособят към новите условия. От гледище на средносочната и дългосрочната перспектива това направи руската икономика по-устойчива към едни или други отрицателни явления по световните пазари. Но в краткосрочна перспектива санкциите удариха потреблението и затрудниха дейността на много компании.

Не бива да забравяме, че през 2014 г. санкциите съвпаднаха със спад в цените на петрола. И главно заради това жизненото равнище се понижи много силно, курсът на рублата се срина, доходите на населението взеха да падат.

И още нещо, властите минаха към плаващ курс на рублата: от една страна, това предизвика спад в жизненото равнище, от друга - даде възможност да запазим резервите и да намалим обвързаността на курса на рублата с цените на петрола.

Наталия Орлова, главен икономист на „Алфа-банк":

- Безспорно санкциите винаги целят нанасяне на някакви икономически щети. Но трябва да посочим, че Русия е сред малкото страни, санкционирани през последните десетилетия, които са вградени доста дълбоко в глобалната икономика. Затова през 2014 г. приложихме контрасанкции - променихме кошницата на нашия износ и въведохме някои ограничения, предимно в търговията. Докато в исторически план санкции са налагани на страни, слабо интегрирани в световната икономика и често пъти неспособни на каквито и да било контрамерки.

Щом бяха наложени санкциите, минахме към таргетиране на инфлацията (когато централната банка създава в икономиката по-дълги хоризонти, гарантирайки, че цените ще растат стабилно - бел. изд.). Потенциалният икономически растеж вследствие на това решение може да стигне 0,5 от БВП всяка година. Съответно са близо толкова и загубите от санкциите за момента. Сиреч новата вътрешна политика всъщност ги е неутрализирала.

Някои сектори печелят от санкциите - например селското стопанство, получило значителна подкрепа от държавата.

В дългосрочна перспектива обаче ефектът може да не е позитивен - селското стопанство расте в оранжерийни условия заради ограничения внос, но щом ограниченията бъдат смекчени и вдигнати, на дневен ред ще застане въпросът колко е жизнеспособен вътрешният сектор, доколко е готов за конкуренция. Затова дългосрочната политика за заместване на вноса обикновено не се смята за твърде успешна.

БТА