Сирни Заговезни, Прошка
Секция: Църковен календар
10 Март 2019 07:00
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Сирни Заговезни, Прошка

/КРОСС/ Сирни заговезни e празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка!

Сирни Заговезни е празник, който не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден.

Празникът се нарича още Поклади и Прошка. В Неделя Сиропустна прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове - целувайки ръка се изричат: "Прощавай..., мале, тате". "Господ да прощава, простен да си!" - е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо по време на т.нар. хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце.

Сирница, Сирни Заговезни, Прошка, един от най-големите християнски празници, на които Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. Сирни Заговезни поставя началото на най-продължителния пост през годината, дни на въздържание и смирение.

Според народните обичаи през седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.

Някъде е разпространен обичаят оратници (огруглици) — това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват нечистотиите от всяка къща.

Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите — колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.

В някои български селища на този ден казват: "простено - прости!", т. е. "аз ти прощавам и ти ми прости". Защото и в Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме. 

Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и за обща трапеза.