По Пътя на коприната: Търговският маршрут, създаден от номадите преди 4 хиляди години
Секция: Туризъм
10 Март 2019 19:39
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
По Пътя на коприната: Търговският маршрут, създаден от номадите преди 4 хиляди години

/КРОСС/ „Пътят на коприната“ – първият търговски маршрут между Китай и Европа е бил очертан още преди 4 000 години от обикновени пастири, съобщава списание „Нейчър“. Това означава, че той е бил ползван много по-отдавна, отколкото се предполагаше до сега.

Злато, скъпоценни камъни, коприна, чай и подправки са пътували в кервани по маршрута от I век пр. н. е.

„Пътят на коприната“ е представлявал мрежа от пътеки и по-големи пътища, които са лъкатушели в тежките планински райони от Китай до Средиземно море. Според Майкъл Франкети от факултета по антропология на Вашингтонския университет и неговите колеги, пътят следва старите маршрути, очертани още преди 4 000 г. от пастири – номади, търсещи свежи пасища за своите стада. Учените са стигнали до тези изводи като са използвали модерните технологии и най-вече сателитни данни и компютърни модели.

Според досегашната версия, „Пътят на коприната“ е на не повече от 2 хиляди години

Най-великият път свързващ Изтока и Запада за първи път официално е изминат от китайския пътешественик и дипломат Чжан Цян, който е изпратен на дипломатическа мисия на Запад от династията Хан.

На изток, „Пътят на коприната“ започва от китайската провинция Кансу, преминава покрай Вътрешна Монголия между планината Нан Шан и пустинята Гоби. След това кереваните са се движили през Централна Азия към Индия, Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия, Египет, Израел, Ливан и Турция. Части пътя преминават през области, които сега са част от разпадналата се Съветска империя: Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан.

От древния град Константинопол, днешен Истанбул, стоките продължавали към Средиземно море до другия краен пункт на маршрута – Рим.

При новите открития, учените са тръгнали от презумпцията, че за 4 000 години релефът на високите планини в Централна Азия не се е променил особено. Екипът е проучил подробно с местата, където би трябвало да има богати летни пасища във високите части на планините и по-топли ниски места за зимуване. Сред това те са прекарали тези данни през системата за географска информация (SIG), която анализира географските и сателитните данни. Така са моделирали маршрутите на стадата. Тези пастирски пътеки не са нито най-лесните, нито най-късите пътища за пресичане на стръмните планини, но са били начин за свързване на най-добрите пасища в Централна Азия.

Оказва се, че тези пътища съвпадат с археологически находки от „Пътя на коприната“ и показват ролята на номадските общества в развитието на едни от най-дългите търговски маршрути в човешката история.