Лебедовата песен на сръбското църковно влияние в Македония
Секция: Православие
17 Май 2019 11:01
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Лебедовата песен на сръбското църковно влияние в Македония

/КРОСС/ Броени часове след като Вселенската патриаршия постави на дневен ред въпроса за статута на Македонската православна църква - Охридска архиепископия /МПЦ-ОА/, Сръбската православна църква /СПЦ/ направи отчаян опит за блокиране на неизбежното получаване на автокефалност на МПЦ-ОА. Публикуването на "новината" за желанието на СПЦ да "възстанови преговорите с представителите на МПЦ-ОА на ниво комисии" в политическия официоз на властите в Белград вестник "Политика" е най-яркото доказателство за паниката в СПЦ, за нямащи нищо общо с религията грижи и опитът й да се създаде напрежение в македонското общество. Решението на СПЦ, която се смята за "крепост и майка на сръбския краен национализъм", бе взето след "безпрецедентното участие на президента Александър Вучич в заседанието на Светия архиерейски събор на СПЦ". Белградските медии открито твърдят, че част от митрополитите са били против присъствието на Вучич.

Тук е мястото да припомним, че точно в. "Политика" най-много и с рядка ожесточеност съобщава в продължение на десетилетия за арестите и физическото ликвидиране на стотици духовници от Македония и особено след 1913 година.

В днешната ситуация единственото нещо, което може да направи СПЦ е да се присъедини към искането на МПЦ-ОА до Вселенската патриаршия за получаване на автокефалност. След искането на Светия синод на МПЦ-ОА до Вселенската патриаршия за разрешаването на нейния каноничен проблем от чисто църковна-каноническа страна този въпрос вече не е възможно да бъде върнат към СПЦ.

Българската православна църква - Българска патриаршия /БПЦ-БП/ е единствената, която има правото да се застъпва и да се бори за признаването на автокефалността на МПЦ-ОА. Още повече, че в нейния устав, тя се явява като наследник и на Охридската архиепископия. След като БПЦ-БП е призната от всички поместни православни църкви, това означава, че всички те признават и нейния устав и нямат право да й се месят по този въпрос.

Като се има предвид дългата ни обща църковна история - като започнем от мисията на славянските равноапостоли Кирил и Методий, личността на Княз Борис I - Михаил, който е изиграл ключова роля при християнизацията на голяма част от Балканите и допринася за успеха на мисията на светите Кирило-Методиеви ученици и започналата славянска писменост, Охридската архиепископия, общата ни Света Екзархия, която е и последната каноническа йерархия на днешната територия на Македония/1941-1945/ преди възобновяването на Охридската архиепископия, БПЦ извърши един изключително важен и правилен дипломатически ход, както от историческа, така и от каноническа гледна точка, чрез създаването на специална комисия към Светия синод на БПЦ, която да подпомогне получаването на автокефалност на МПЦ-ОА.

Тук е мястото да припомним и факта, че първите кълнове на самостоятелния организиран църковен живот, откъдето по-късно израства и възобновената Охридска архиепископия /ОА/, която по примера и на останалите съседни Църкви получава и националното наименование - Македонска православна църква" става благодарение на клирици и вярващи на светата Българска Екзархия, които в никакъв случай не са искали завръщането на сръбската църковна йерархия в Македония, защото тя е инструмент за сърбизацията на населението.

Последното решение на СПЦ е безуспешен опит да се повтори измамата от 2002 година, когато бе предложено т.нар. Нишко споразумение, което имаше за цел създаване на паралелна йерархия в Македония и превръщането на църковния въпрос в практически неразрешим. В началото на 2015 г. сръбските архиереи обещаха да възобновят преговорите, но решиха това да стане чрез... политическа грама в средата на 2019 г.

Сръбският патриарх Ириней и президентът Вучич не просто закъсняха, а извършиха и престъпление, защото в Библията пише - никой да не лъже ближния. Духовният живот в Македония в пъти превъзхожда този на десетилетния й сръбски поробител. И това е така, защото духовността е автентична, а нейните корени дълбоки.

И днес по отношение на Томоса са валидни старите обичаи: Правото да даде Томос остава на Константинополския патриарх, защото по време на Събора в Крит не бе направена никаква промяна в процеса за получаване на автокефалност.

Българската църква има най-голямото историческо и каноническо право да се застъпва за МПЦ-ОА и тя това нещо разбира много добре и най-вече патриарх Неофит, който обеща да направи всичко, което е необходимо, за да се поправи тази историческа несправедливост спрямо МПЦ-Охридска архиепископия.